Белкантовият шедьовър на Доницети „Лучия ди Ламермур” ще зарадва почитателите на оперното изкуство в Пловдив на 21 април от 19.00 часа на сцената на Дома на културата  „Борис Христов”.

Премиерният спектакъл, който бе представен през декември миналата година и сложи запомнящ се финален акорд на Фестивала за оперно и балетно изкуство в Стара Загора, порази меломаните и многобройните гости от страната и чужбина със своята впечатляваща режисьорска интерпретация, великолепен солистичен състав, бляскави исторически костюми и модерна визия на сценичното и пространствено оформление. 

На 21 април в ролята на Лучия ди Ламермур пловдивската публика ще види за първи път брилянтното сопрано Веселина Василева, която се наложи през последните години като една несравнима изпълнителка на ролята на Виолета Валери от операта „Травиата” на Верди. Бляскавите ѝ превъплъщения в ролите на Джилда /”Риголето”/, на Мими и Мюзета /”Бохеми”, на Микаела /”Кармен”/, на Неда /”Палячи”/, на Лейла /”Ловци на бисери”/ я нареждат сред най-ярките оперни гласове на България днес. Веселина Василева отдавна е готова за своя дебют в ролята на Лучия ди Ламермур, но едва сега има шансът да пресъздаде мечтаната роля в спектакъла на Старозагорската опера на пловдивска сцена. 

В спектакъла на операта „Лучия ди Ламермур” Веселина Василева ще си партнира с Иван Кабамитов - в ролята на нейния брат Енрике Аштън, Ивайло Йовчев ще поеме ролята на изстраданата и въображаема любов на Лучия – Едгардо, Пламен Кумпиков ще пресъздаде ролята на Раймондо, Борис Тасков ще се представи в ролята на Артуро, Нели Нечева – Алиса. Участват още Любомир Петков,  Биляна Чолакова, Александър Желев, оркестър и хор на Държавна опера-Стара Загора, прабългарска школа за оцеляване „Бага-тур”.

Спектакъла на операта „Лучия ди Ламермур” ще дирижира Ивайло Кринчев. Режисьор Огнян Драганов, сцeнография Димо Костадинов, художник на костюмите Салваторе Русо /Италия/. Диригент на хора Младен Станев.

 „Оперният шедьовър „Лучия ди Ламермур“ на Гаетано Доницети е заглавие, забулено с мистика и красота - красиво пеене, красива музика...В тази постановка добавяме и красиви сценография и костюми – дело на Салваторе Русе, дългогодишен художник на Римската опера и на Димо Костадинов – сценограф на Държавна опера-Стара Загора. Очаквано предизвикателство и шанс за изява на целия състав на Държавна опера-Стара Загора. На сцената ще оживее Любовта в една вълнуваща оперна история. Любовта, заключена в душата на едно младо момиче. Любов, която всички възприемат като лудост. В постановката ще видим алегорични моменти, костюми – класически и фантастични, хора и видения.... Светът на „Лучия ди Ламермур“ е свят на полярности и свят на красота. Противопоставяне между онова, което човек е принуден да прави тук, долу, на земята - и това, което очаква да получи от Онзи, по-добрия свят ...“ – Огнян Драганов, режисьор на постановката.

Предварителна продажба на билети

БИЛЕТНА КАСА

Концертна зала

тел. 032 625 553

имейл адрес Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Работно време от 10:00ч до 19:00ч без почивка

ОНЛАЙН и в разпространителската мрежа на www.eventim.bg 

Фестивалът е осъществяване на нашата идея да се популяризира здравословния начин на живот във всички негови аспекти: физическо, емоционално, ментално и духовно здраве, като използва основно ресурсите на Пловдив и за Пловдив. Да създаде информираност и да провокира интереса на хората към здравословния начин на живот, да представи широка гама от естествени начини за възстановяване на здравето и за предотвратяване на заболявания, да стимулира използването на здравословни стоки и услуги, както и да насърчи специалисти и експерти да представят методи с доказана ефективност, безопасност и простота на приложение.
Ще можете да намерите:

• Три лекционни зали, зала за лекции и практика
• Работилнички за малки и големи
• Голям базар
• Медитации и енергийни лечебни практики
• Много спорт - включващ занимания на закрито в две спортни зали и на открито в градската градина

• Място Пловдив, Дом на културата Борис Христов
Начало: 10:00
http://zdraveizdrave.org/wp/blog/2016...

Всичко там е изработено от Тихомира, собственичката на ателието

Бижутата са много индивидуални, няма две еднакви. За изработката им, Тити използва естествена кожа, която намира приложение и в изработката на различните чанти.

Екатерина Стоянова

В арт-квартала на Пловдив - Капана, който става все по-магнетичен с всеки изминал ден, едно прекрасно ателие за хендмейд  бижута, чанти и аксесоари краси улица „Алцеко”, а в него твори и се забавлява позитивната и усмихната Тихомира. Вратите на ателието са отворили на 13 януари тази година – неслучайна дата, почти съвпадаща с датата, на която Тихомира е започнала да се занимава с изработката на тези прекрасни творения /преди 3 години/ и датата на рождения й ден. 

Вътре, освен светло и весело настроение, ще откриете много интересни бижута и страхотни чанти, направени от нейните две ръце, красиви тениски, симпатични шапки и кецове, декорирани и изрисувани от нея,  излъчващи свежест. Тихомира използва ателието по 2 предназначения, поради което то е разделено на две части – изложбена, в която са наредени произведенията на нейното изкуство и същинското ателие – в което тя твори.  Цялото помещение е обзаведено по много различен и нетипичен начин – столчета, закачени по стените, на които гордо стоят кожените  ръчно изработени чанти, масичка с диванче, на което всеки може да поседне, нежни тапети, играещи ролята на много подходящ фон за изработените от нея бижута, висящи сфери от метал и оризова хартия, дървено бюро с прекрасна изработка, сглобено от близък човек на Тихомира, а по него са наредени куп привличащи погледа красоти – всичко това създава усещането за домашен уют и приветливост. Мястото има дух и в него има живот. 

Бижутата са много индивидуални, няма две еднакви. За изработката им, Тити използва естествена кожа, която намира приложение и в изработката на различните чанти. За апликирането на тениските използва различни платове и текстилни бои, които използва и за кецовете и шапките.  На нея й доставя голямо удоволствие да върши това, което обича и прави всичко с любов – ето защо творенията й са толкова специални и прекрасни. 

Ателието не се посещава от огромен поток от хора, тъй като има опция за онлайн пазаруване и индивидуални поръчки, което удовлетворява Тити, тъй като има повече време за работа в него.   Там всичко е синхронизирано до последния детайл, което я прави щастлива. Няма смисъл да споменавам защо е точно в Капана – арт квартал – арт ателие… но историята с наемането на помещението е интересна и чаровна. Както всеки друг наемател тук, така и тя е срещала трудности в началото – малко свободни помещения, труднооткриваеми собственици и т.н., но, след като е успяла да се свърже със собствениците, сякаш е пламнала любов от пръв поглед – толкова са се харесали, че дори не е било необходимо да обсъждат дали може да го наеме, кога и т.н. Тя е много очарована от тях и ги харесва изключително – те са прекрасни, според нея и това е чудесно, защото е много важно наемателите и хазяите да се разбират. Тити обожава мястото и смята, че е най-удачното, което може да бъде избрано. Хората, разхождайки се из Капана, отделят внимание на всяка уличка, защото знаят, че навсякъде могат да бъдат открити красиви магазинчета, ателиета, заведения, които да ги впечатлят.

С всеки изминал ден, всичко се развива все по-добре, повече поръчки постъпват и това предизвиква потокът на мисли на Тити да се ориентира към разсъждения върху бъдещото разрастване на ателието. В бъдеще смята да отвори нов магазин, в който да се продават готови продукти, докато в това ателие продължава да изработва творенията си. Тя работи съвсем сама и това е най-ценното в тях – нейните труд, внимание и любов, които им посвещава.

Има една прекрасна идея за лятото, която скоро ще бъде реализирана. Ще организира „Бели нощи”,  където ще събира близки хора да пийват вино пред ателието, след работно време. Така Тихомира ще съчетае работата със забавлението, макар че работата й е удоволствие, сама по себе си.

Специално на всички хора, които „живеят” в Капана, Тихомира пожела да бъдат по-позитивни,  дружелюбни и приятелски настроени, защото, когато се е настанила на това място, е сметнала, че става част от едно голямо семейство и се надява всички да го приемат така, защото, в крайна сметка, ние сме едно общество и трябва да се подкрепяме, а не обратното.

Още от малък, всичките ми пари отиваха за касети, после за дискове и плочи. Това е един вид борба да надграждаш знанията и да развиваш любопитството си

Стефан Колев - Skill е добре познат на пловдивската общност. Тясно свързан с Капана, той е отдал труда си за неговото развитие. Основател на Домъ на плочата, заведение "1890" и базари за грамофонни плочи, Стефан е интересна и всестранна личност. DJ, бивш графитаджия, дизайнер, радио водещ и още много други. Той е и един от първите пловдивчани, който почва организирането на некомерсиални Black партита. Занимава се с почти всеки отрасъл на изкуството и е изградил име, което да бъде уважавано и търсено за проекти. Вижте какво сподели той за нашите читатели, пред Паулина Гегова!

-Какво се крие зад псевдонима Skill?

Измислих псевдонима още от DJ-ските си години. Първоначално беше различен и дълъг, и хората не го запаметиха. Затова седнах с речник в ръка и почнах да търся нещо със С, заради името ми. Попаднах на думата skill, която означава умение и реших, че е подходяща за мен. Прякора може сам да си го избереш, но ако не ти пасва, хората го усещат и не го приемат.

-Какво е за теб музиката?

Тя е част от мен! Музиката се усеща с душата и сърцето. Тя е универсален език, с който хората могат да се разбират. Може да не знаеш дадения език, но с музиката го пресъздаваш. Тя е като поезията. Приемаш вибрацията, която някой е сътворил.

-А "1890"-та?

Нова крачка в моя живот. След всички тези години обикаляне, заведението е един вид моето собствено място. Установих се в него.

-Помня, че преди време си беше забравил пулта в едно такси. Как се разви ситуацията?

Забравих го на задната седалка. Никой от самата фирма не ме потърси. Имам приятел, който също беше DJ, а неговият баща се познаваше с таксиметровия шофьор. Въпросният му се обади, за да го пита дали го иска за сина си и ето как пултът се върна при мен.

-Наскоро ми спомена, че на предстоящия Капан фест ще организираш интернационален базар за плочи. Разкажи ни малко повече.

Идеята е да събера приятели от Сърбия, Македония, Турция, Гърция, Румъния, Холандия, Италия. За последните не е много сигурно, но за Балканите е. Когато направих Домъ на плочата не исках хората да го приемат като магазин, а като място, в което да разпространяват тази идея. Целта е да популяризира естетиката на слушане на музиката. Когато хванеш плочата има арт, всичко е издържано до най-малкия елемент. Самата плоча изисква отношение, да се грижиш за нея. Затова и организирам базарите. Фестът ще е съчетан с музика, ще се пускат различни стилове, целящи хората да са щастливи.

-Мислиш ли, че ще има интерес?

Съдейки от миналите години, да! Имаме продадени много грамофони на млади хора. Повтарям се, но всеки има нужда от отношение. Не може просто да присъстваш в този свят, без да имаш отношение към него. 

-Капана, като че ли, е отделен дишащ организъм в града. Той е занаятчийски и културен квартал. Защо е толкова важен?

Според мен, Капана е важен, за да покаже на хората, че нещата могат да се случват и всичко зависи от самите нас. Когато дойдохме за първи път, не можеше да се разминеш от коли. Поехме инициатива да превърнем района в пешеходна зона и успяхме. Това е доказателство, че няма нищо невъзможно, но не трябва да забравяме, че всичко зависи от нас.

-Ти си зает човек. Остава ли ти свободно време?

Намирам, но периода, в който съм е натоварен. Човек трябва да дава от себе си колкото може повече, за да се чувства спокоен после.

-Кажи ни коя е любимата ти група. Изобщо каква музика обичаш?

Обичам по-стара и некомерсиална музика, защото едно време музиката се правеше по-наивно и по-искрено. Музикантите не се интересуваха толкова от печалбата. В момента изпълнителите не могат да дишат от всички мениджъри и продуценти. Това е и огромната разлика между тогава и сега. В годините на революции и промени, трябва да кажеш нещо. Със старата музика се говореше. 

-Преди години ти беше един от първите графитаджии в града. Какви бяха тези години, защо графити?

Графитите винаги са били част от уличната култура. Когато аз се занимавах с тях, бяхме част от хип хоп-ърите и брейкърите. Бяхме задружни. Рапърите в момента не уважават брейкърите, разми се цялата тази култура. Тогава искахме да се изразяваме по друг начин - с надежда и вяра. В края на 90-те нямаше никакви графити. Само един чужденец бомбеше по тепето и за нас беше нещо ново. Дори нямахме спрейове, рисувахме с пастели. Лятно кино Орфей ни беше убежище, което изчистихме и изрисувахме. Не сме били вандали. Не го правехме, за да загрозяваме и рушим. Точно обратното! За нас важното бе да направим някоя сива стена готина и цветна, но и да има послание. Оказахме се едно от първите crew-та в България. Участвахме в софийски фестивали като "Златния ключ". Преди 98-ма се появи един много як графит на СОУ "Димитър Матевски" в Тракия. В крайна сметка открихме твореца, който се оказа, че живее в Германия. Тогава не знаехме как се правят професионални графити и когато той дойде отново в града, ни вкара още повече в схемата, обясни ни принципа и последователността на рисуването.

-Нека си поговорим за мечтите. Постигна ли своите и има ли такива, които все още са блянове? 

Винаги има блянове, но гледам да следвам мечтите си. Когато отстояваш своето и не си продажен, малко по малко нещата се подреждат. Трябва да имаш принципи. Трябва да си чист пред себе си.

-Всъщност какво се изисква, за да достигнем мечтите си?

Да си коректен. Когато вършиш нещо да държиш на думата си, да уважаваш хората, които те уважават. Не трябва да си тарикат, особено когато работиш с приятели.

-А страхът от провал? Съмненията в собствените възможности? Те са огромни препъни камъни.

Това е една вътрешна борба, която и аз самият съм преживял. Чрез музиката се опитвам да се намеря. През 2006-та година направих албум с име "Пробив в съзнанието". Първият микс се казваше Борба с вътрешните страхове, а вторият Промяна към добро. В един момент виждаш кой може да ти помогне, когато имаш нужда. На кого да разчиташ и осъзнаваш, че можеш да се пребориш. Осъзнаваш колко струваш. Още от малък, всичките ми пари отиваха за касети, после за дискове и плочи. Това е един вид борба да надграждаш знанията и да развиваш любопитството си. 

-Добре, тогава каква е твоята представа за света? Как го виждаш и приемаш през собствената си призма?

Мисля, че трябва да има повече сериозни и отговорни хора, които да изграждат живота не с комерсиална цел. Има прекалено много технологии и балансът някак си се губи. Губи се и човечността. Някой неща трябва просто да се опростят. Светът стана прекалено сложен.

-Да поиграем на една игра: Довърши изречението. Щастието е...?

Споделено!

-Любовта е...?

Зад ъгъла!

-Светлината е...?

Живот!

-Тъмнината е...?

Част от палитрата!

-Любопитно ми е в какво вярваш? Кое е нещото, което заражда надежда в душата ти?

Аз съм смел мечтател! Надежда ми дават децата, защото като че ли се раждат научени. 

Бандата очаква с нетърпение срещата с българските си фенове в Пловдив, Каварна и Русе

Месец май наближава, а с него и предстоящата среща на българските фенове с една от любимите хард рок банди - легендарните Uriah Heep. Концертите, организирани от Loud Concerts, със съдействието на Булстрад Арена и община Каварна, са на 4 май на Колодрум Пловдив, на 6 май в Каварна – площад Защитата на Каварна и на 7 май в Булстрад Арена - Русе.

В началото на седмицата Mick Box – вокалист, китарист и водеща фигура от създаването на бандата, сподели в интервюта пред българските медии за спомените си от България и въодушевената публика от първото им турне през 80-те.

Той обеща феновете у нас да чуят любими класики на Uriah Heep като July Morning, Easy Living, Lady in Black, както и нови песни от последния им албум The Outsider. Като основна причина за дълголетието на бандата и това да събират 4-5 поколения на концертите си Mick Box посочи качеството на тяхната музика. Според него хората се все по-отегчени от лъскавите шоута през последните години.

Групата искрено вярва в това, което прави и затова не възприема турнето у нас само като работа, а като чаровна екскурзия из България и среща с много лъчезарни хора. Вълнуват се, че ще свирят и в нови и големи зали – Колодрум Пловдив и Булстрад Арена Русе.     

Билетите за концерта в Пловдив на 4 май са в продажба в мрежата на Eventim (www.eventim.bg) и партньорите в цялата страна - магазинитe Office 1 Superstore, OMV, Picadilly, Техномаркет, Технополис, както и на касата пред община Пловдив. Ценовите категории за Колодрум Пловдив са от  15 до 35 лева.

Шоуто в Каварна на 6 май е безплатно за феновета на Uriah Heep.

Билети за концерта в Русе на 7 май се предлагат в мрежата на Eventim, партньорите им в цялата страна, а също така и на касата на Булстрад Арена. Цените са от 12 до 40 лв., в зависимост от местоположението в залата.

Европейското турне на групата вече премина през Италия, Чехия, Австрия, Швейцария, а преди концертите в нашата страна, бандата ще посети с няколко дати и Украйна.

Uriah Heep е в момента в състав: Mick Box – китара, вокали;  Phil Lanzon – киборди, вокали; Bernie Shaw – водещи вокали; Russell Gilbrook – ударни, вокали; Dave Rimmer – бас, вокали.

Роден е на 7 август 1943 г. През 1969 завършва Художествената академия в София, специалност „Живопис“ в класа на проф. Ненко Балкански. През 1995 г. е представен със самостоятелна статия в 34-томната световна енциклопедия на изкуствата в Макмилън, Лондон.

Член е на СБХ от 1974 година.

От 1972 до 1973 г. преподава в Художествената гимназия в София, а от 1973 – във ВИАС, първо като асистент, а после, през 1990 е назначен за хоноруван преподавател. През 1993 г. става главен художествен ръководител на Първа частна художествена академия „Жул Паскин“, София. През 1997-8 основава и ръководи „Ателие 19“ в София. През 1998-9 преподава в Славянския университет, от 2001 – във Великотърновския, а от 2007 – в Нов български университет, където е назначен като редовен професор. В момента продължава работа като Почетен професор в НБУ.

ИЗБРАНИ САМОСТОЯТЕЛНИ ИЗЛОЖБИ: 

•България (през последните 15 години) – СГХГ, София (2014); галерия „Шипка“ 6 (2009); галерия „Възраждане“, Пловдив (2006); галерия „Ирида“, София; галерия „Кръг +“, София; музей Самоков (2005); галерия „СИБАНК“, София; галерия зала „България“, София(2004); галерия „Възраждане“, Пловдив; фестивал „Аполония“, Созопол; НХГ, София; галерия „Рафаел Михайлов“, Велико Търново; галерия „Саис“, София (2003); музей „Дом на хумора и сатирата“, Габрово; галерия „Възраждане“, Пловдив (2002);

•Международни (през последните 10 години) – областния съд на град Бон, Германия; CBK GSA galerie Hilversum, Холандия; галерия De Qeeste, Хеерде, Холандия (2011); посолство на България в Хага, Холандия; галерия De Qeeste, Хеерде, Холандия (2008)

В общи изложби участва в повечето съюзни, както и в международни биеналета и триеналета на графиката и представителни изложби на българско изкуство в чужбина.

НАГРАДИ:

Национална награда за живопис „Захари Зограф“; награда за графика – галерия „Възраждане“, Пловдив (2005); „Златно перо“ – годишна награда за култура на галерия „Макта“ и радио Classic FM (2003); награда на Международна фондация „Св. Св. Кирил и Методий“ – единадесето международно биенале на графиката „Варна 2001“ (2001); почетна грамота на Министерство на културата за принос към българската култура (1998); награда за живопис от Международно триенале на живописта „София 1996“; голяма награда от годишна изложба на СБХ (1996); награда за графика – Международно биенале на хумора и сатирата, Габрово (1987); голяма награда за живопис на името на Владимир Димитров – Майстора (1986); наградата на критиката за живопис, СБХ (1984); награда (раздел фигура) от изложба на илюстрацията, СБХ (1982); награда (раздел рисунка), СБХ (1980).

Негови творби са притежание на галерии в България, Германия, Холандия, Южна Корея и други страни.

Навеждам се към огъня на нощното ти тяло (Пабло Неруда)

 „Изкуството на Николай Майсторов е резултат на трескаво въодушевление, екстаз, сублимиране на дълбоко скритите в сянката на личността психични енергии, на атавистичните, архетипни и либидни сили, определящи дълбинно съдържанието на живота. Художникът е обсебен от вглеждането в основните въпроси на битието. Той постоянно е в конфликта и непригодността на своето вписване в илюзорността и тленността на живота. Търси спасение, бяга от лъжливото чувство, което зализва и размива истината - чувството, което не допуска разбирането на трагизма на безволевото и принизено съществуване в измамно щастие.“

Станислав Памукчиев

Откриване на изложбата: 21.04.2016г.

Час: 18:00

Място: Галерия Резонанс