Театърът, разбира се

Иво Дернев

Малцина смеят да пишат митове днес. Тези, които го правят са смели, може би безразсъдни, почти задължително неразбрани, сочени с пръст, клеймени понякога. Едни хора обаче решиха да влязат в огъня, като не просто написаха мит. Те направиха още по-сложното- пренаписаха го. Преформатираха една история за любов и избор по такъв начин, че излязоха от тази битка гордо наперени, променили средата и себе си. Проправиха си път до горния свят с много труд, упорство и, разбира се, талант. При все, че можеше и да се тупнат шумно и парещо долу. 

Днешните писачи на митове са в театъра. Това го доказа снощи режисьорът Стайко Мурджев, отборът, работил върху спектакъла „Евридика в подземния свят” и целият пловдивски театър. Не случайно след премиерата на представлението трупата на Драмата се събра в една от репетиционните, за да се аплодира. Те взаимно се посрещаха на крака и с аплаузи за смелостта и за поредния мит, който написаха. Напук на условията те творят вълшебства. Като това на Стайко Мурджев. Неговата Евридика е една красива съвременна приказка,  мит и магия. Смело и съвременно, качено на камерната сцена представлението изглеждаше така, сякаш се играе в Друри в Лондон. Пиршество за сетивата бе актьорската игра, страхотните режисьорски решения,  изключителната сценография, мултимедията, костюма и гримовете, авторската музика, цирковите номера и акробатиката дори.

Съвременната Евридика е не просто любима на Орфей. Тя прави избора, тя обича, тя разлюбва. Тя виси с главата надолу на три метра височина от светата сцена. Тя рискува коленете си. Тя предизвиква събитията, световете, тя плаче на сцената. И извън нея. Не скри сълзите си с падането на завесите и близо 10-минутните аплодисменти на скочилата на крака публика.  Тя е Луиза Григорова. Те са пловдивския театър- там са и ви чакат, за да ви направят част от мита. Идете като бял лист, както препоръчва самата Евридика- Луиза, за да напишат нещо красиво върху вас. Можете да го вадите винаги от личния си архив, когато пожелаете вълшебство. 

Снимки: Георги Вачев

Пет дни преди премиерата на видеото към Fake Fruits, бандата  тръгна на турне. Концертът им пред пловдивската публика бе миналата вечер в Петното на Роршах

Мартин Михайлов от Строежа и Терминал 1 менажира групата от началото на 2014-та, а новото им парче е записано при Константин Райдовски в БНР

Четири дни след началото на турнето на бандата, Ерсин, Ташо, Росен и Емо от Jeremy? успяха да отговорят на въпросите на Анелия Дракова за KAPANA.BG.

Как върви турнето, момчета? Обиколката ви вече мина през Благоевград, Пловдив, Бургас и Сливен.
Ташо: Много добре минават концертите. Jeremy? са готови да тръгнат за Стара Загора. Утре сме в Габрово. Това са датите до Коледа. След това продължаваме във Варна, Русе и Плевен. И на Нова година, традиционно – Терминал 1, София. Всички да заповядат. Там е купонът!

Росене, как попадна в Jeremy?, помниш ли?
Росен: Помня много добре, да. Обадиха ми се Ташо и Ерсин. Имаха някакъв разговор с техния барабанист. Аз отначало ги посъветвах да си поговорят още малко, защото са от деца заедно, което е много готино за рок банда. Явно, те си бяха решили твърдо. И така, аз така или иначе, винаги съм им се кефил много, откакто ги знам като банда, така че беше много лесно.
Ташо: Общо взето, не продължиха много дълго преговорите. Разбрахме се доста бързо.

Ерсин, как избрахте точно Роската?
Ерсин: Ами Роската е най-добрият и сме френдове.

Това е достаъчно, да.
Ташо: То не е достатъчно, без това не може.

Емо, ти как попадна в Jeremy?
Емо: Съвсем случайно. Приятели сме отдавна и така, някак си... Аз бях в чужбина известно време, казах им, че ще се прибирам и те ми споделиха, че си търсят басист. Не знам дали си търсеха наистина, ама ми казаха: "Ела да свириш!". Помислих си: "Ей, супер, цял живот съм чакал това." Дойдох и засвирихме, и стана много хубаво.

Варна ли е най-специалното за теб място, от всички спирки на турнето, защото е най-близо до Добрич?
Емо: Не, не е Варна. София е най-специалното, защото е последна спирка. Т.е. там всичко свършва и ще можем да се насладим на плодовете.

Как е да си на турне? Много е хубаво, нали?
Ерсин: Ами, ето така, както го виждаш. Сега правим това интервю в буса. Завили сме се със спални чували. Тук има една торба ябълки, отзад има 3 кашона уиски.  И така... Мога още по-описателно, но то трябва да се види, за да се разбере.

Има неща, които е нужно да се преживеят. И при турнетата е така. Ташо, музиката за теб е...? Какво би правил, ако не свириш на китара?
Ташо: Не знам, може би това е начин на живот. Музиката е всичко, което ми е дал този живот, всъщност, и го ценя на 100% и ще продължавам да го правя. Правил съм и други неща в живота, опитвал съм се, обаче се е оказвало, че не са моето призвание.

Росене, ако си типичен Рак, трябва да си мечтател. Най-големите ти мечти, свързани с музиката до къде стигат?
Росен: Да, мечтател съм. Искам да достигна някакъв момент, в който на нормалните концерти в България да има достатъчно хора и да си купуват билети. Важно е в България да има готина концертна сцена и хората да имат възможност да си позволят да ходят на концерти, въобще да имат пари за култура. Това е добра мечта.

Ташо, ако трябва да изредите хората, на които се дължи това турне, кои са те?
Ташо: Истината е, че ако една група е сама, почти е невъзможно да си организира едно мащабно турне. Трябва да има съпорт, нужен е екип. Огромни благодарности на Мартин Михайлов, нашият мениджър. Той се грижи в момента за почти всичко около бандата, за букинг клубовете, за организацията покрай клипа, който снимахме. Официалната премиерата на видеото ще е на 23-ти декември. Признателни сме и на още куп хора, около нас. Нашите приятелки са много важни за нас. Това е супер съпорт, през цаялото време. Грижат се за много неща. Отделно, големи благодарности и респект към целия екип, с който снимахме видеото. Скоро ще разберете кои са те. Не можем да пропуснем и огромната подкрепа на Bushmils.

Как минаха снимките на клипа? И тогава ли ти беше толкова студено?
Ерсин: Да, и тогава ми беше толкова студено, само че, температурите бяха още по-ниски и беше ветровито. Снимахме два дни, на десет различни локации и общо взето ни се събират около 40 часа снимки, за 2 денонощия. Екипът беше много голям, над 30 човека. Като става дума за клипа, редно е да кажем и за самата песен. Парчето е записано в БНР, при Константин Райдовски. Смеси го Янко Генов от Бургас, от група Amoric. Сега очакваме мастера да пристигне от едно ирландско студио. Всички тези хора също са много важни в целия творчески процес и сме им много благодарни, че ни изтраяха и че толкова време се занимават с нас. Те заобичаха парчето и дадоха повече, когато ние сме най-изморени.

Какво ти дава студийната работа и сцената?
Росен: Ще перифразирам Ерика Баду, която казва, че работата в студиото е да търсиш перфектния начин, по който може да прозвучи емоция, с която можеш да запишеш дадено парче, защото това остава завинаги. А при лайф изпълнението, по-скоро, на емоционално ниво, да си комуникираш с публиката е най-важният момент.
Ташо: Като цяло, двете неща са свързани, според мен. Така или иначе, ако си лайф музикант, неизбежно е и да влизаш в студио да записваш, защото нещата са свързани. Обаче пък има определен тип музиканти, които са само студийни. Има си и лайф музиканти. Общо взето, в днешно време, всеки свири в студиа, и на живо, в парка и на тераста и така.

Имате ли си любима публика?
Ташо: Да, женската част от публиката ни е любима.

Емо, често ли посещаваш Пловдив? Успя ли да го разгледаш този път? Как ти действа този град?
Емо: Да, разгледах го. Чувствам се като у дома си в Пловдив, защото преди време, често идвах тук. Имам много добри приятели тук. Сцената в Петното на Роршах е готина, публиката също. Хубав е Пловдив и е близо до София.

Обичаш Пловдив, защото…?
Ерсин: Защото тук е айляк, майна.

Как приехте новината от 5-ти септември, когато Пловдив спечели кандидатурата за Европейска столица на културата?
Ташо: Да ти кажа честно, понеже не съм идвал тук от няколко месеца, когато Пловдив победи в надпреварата за Европейска столица на културата, намерих това за нелогично, защото според мен има далеч по-хубави места в България. Обаче, сега като дойдохме и се разходихме, снощи и днес, виждам, че наистина има защо. Първо, новогодишната ви украса е страхотна. Наистина е хубава. Поне на мен лично ми харесва. Всички инсталации, които се правят, магазинчета в Капана, които носят духа на града, наистина си заслужава да бъде културна столица.

Пожеланието ви към пловдивчани за празниците!
Росен: Значи, здраве, берекет, сватба, брадва, качулка, стринка, на буля ви Дока унуката да дойде, червена ябълка в градина, догодина, до амина, сурва, сурва и... сещаш ли се - някакви пари трябва да дадеш вече.

Ето и предстоящите дати и локации на турнето:
22 декември, понеделник – клуб Il Mondo, Стара Загора
23 декември, вторник – клуб Под Театъра, Габрово
25 декември, четвъртък – клуб Vintage 33, Варна (+ Shakermaker)
26 декември, петък – клуб Max, Русе
27 декември, събота – клуб Galaxy Bowling, Плевен
31 декември, сряда – клуб Терминал 1, София (+ RAJA)

Алтърнатив бандата Jeremy? е в състав: Ерсин Мустафов – вокали и бас, Ташо Колев – китари, Емо Бонев – вокали и бас и Росен Ватев – барабани. Ерсин и Ташо основават групата в Каварна. Измерват височината в талант, благодарността в аплодисменти, любовта в сутиени, времето в цигари, парите в брой големи уискита, разстоянието в децибели, скоростта в темпо, пространство в брой хора, теглото в литри, а истинските фенове – в споделяне и подкрепа на авторска музика.
Обичат музиката на: David Bowie,The Killers, Coldplay, RHCP, Stone Temple Pilots, Radiohead, The Frames, Franz Ferdinand, Oasis, Pearl Jam, Foo Fighters, Kings of Leon, Nirvana, The Beatles...

Премиерата на спектакъла при пълна камерна зала

Евридика ще слезе в подземното царство тази вечер на камерната сцена в Драматичния театър. Новият спектакъл на Стайко Мурджев по пиесата на Сара Рул ще се играе премиерно при пълна зала. Билетите за представлението буквално бяха разграбени веднага с пускането им преди няколко седмици. Докопалите се до ценната хартийка, осигуряваща достъп до храма на Мелпомена довечера, ще видят един нов прочит на мита за Орфей и Евридика, с ярка сценография и костюми, циркови изпълнения и въздушна акробатика, мултимедия, музика. В ролята на съвременната Евридика ще видим Луиза Григорова. На сцената още са актьорите  Петко Венелинов, Стефан Попов, Дамян Тенев, Мариана Йотова, Радина Думанян, Боряна Братоева, Тодор Дърлянов, Троян Гогов.

Е В Р И Д И К А
в подземния свят
от Сара Рул
превод - Матей Тодоров
сценична версия и режисура - Стайко Мурджев
сценография и костюми - Марина Райчинова
музика - Петър Дундаков
циркови изпълнения и въздушна акробатика - Бенита Примо
мултимедия и интерактивна среда - Петко Танчев
видео и фотографии - Георги Вачев
Песните изпълняват Гергана Димитрова (вокали) и Росен Балкански (китара)
Плакат - Радослава Боор Даскалова
Участват:
Луиза Григорова, Петко Венелинов, Стефан Попов, Дамян Тенев, Мариана Йотова, Радина Думанян, Боряна Братоева, Тодор Дърлянов, Троян Гогов

Карамфилов категорично заяви безсмъртие, събра стотици почитатели на изкуството си в Градската художествена галерия

Кольо Карамфилов пак го направи! Почти година от физическата си смърт, художникът категорично заяви безсмъртие от Градската художествена галерия. Изкуството на маестрото събра стотици в арт пространството, в което бяха представени негови над 100 живописни, графични, скулптурни и керамични творби.  Работите в изложбата бяха осигурени от частни колекционери и собствениците на галерия L'union, които отвориха депото си за експозицията. Бе представен и луксозен албум с творчеството на Карамфилов на издателство Жанет 45, зад който с труда си стои колегата и приятел на Кольо Румен Жеков. Автори на текстовете са акад. Светлин Русев, доц. Ружа Маринска, проф. Свилен Стефанов и доц. Румен Жеков.

Кольо имаше много, раздаваше всичко. Опита се да изсвири един неповторим тон, затова се скъса жицата на твореца. Смъртта му не е край, а само начало, каза с навлажнени очи Павлина Маринова от галерия Люнион. Сълзи имаше по повече от лицата на приятелите на художника, дошли да си пообщуват отново с него чрез творбите му. А и нямаше как- работите разкриваха цялата мощ, цялата емоционалност, цялата любов на Кольо К., животът, радостите и тегобите му. А за фон вървеше любимата му музика. Ех, Коле, колко си далече, а си толкова близо, чу се стон от възрастен мъж пред най-голямоформатната картина на Карамфилов на втория етаж в галерията. Той е истински артист. Той е над живота и смъртта. Него го има тук в момента, каза синът на маестрото Росен.