Световноизвестни китаристи си дават среща в Пловдив и тази есен, в периода от 4-ти до 7-ми ноември. Тогава ще се проведе поредният Plovdiv GuitArt Festival, който ще предложи на феновете си фантастични концерти, майсторски класове, лекции, международен конкурс за класическа китара и различни музикални работилници. Под тепетата за фестивала идват китаристите Павел Щайдл, Дарко Багески, Джак Ханчер, Филип Мишкович, Ченг Ши, Елеонора Перретта, Ловро Перетич, Влатко Стефановски и много други.

Българските групи и изпълнители в международната компания са „Цинга Манга Фънк“, „Pop&Rock Meets Jazz“, „Александър Леков Трио“ и други.

"Стремежът ни е да представяме на фестивалните сцени, заедно с утвърдените имена от световната музикална култура и млади артисти – бъдещи звезди. В последните години, Plovdiv GuitArt Festival се наложи като най-голямото и чакано китарно събитие в региона, което привлича любители на класическата китара и любители на музиката да станат част от магията на китарата", подчертават организаторите.

Plovdiv GuitArt Festival е част от Европейска платформа, съфинансирана от програма „Творческа Европа“на Европейския съюз за периода 2017-2021г.

Фестивалът се организира с финансовата подкрепа на Община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2021 година.

Драматично-куклен театър „Иван Димов“ – Хасково представя на 26 октомври от 19.00 часа в Дом на културата „Борис Христов“ - „Не е за телефон“ - моноспектакъл на Христо Шопов. Автори на представлението са Елин Рахнев и Лиза Шопова – сестрата на Христо, която е и негов режисьор. Сценографията на постановката е дело на Анелия Райкова, звук и музика-  LP Studio.

„Шегуваме се с много неща от живота на сцената, като спазваме добрия вкус. Но не са много онези нещата, които ме разсмиват. Важното е човек да може да се шегува със себе си“, споделя по повод спектакъла Христо Шопов. Според него фразата „Не е за телефон“ все така продължава да бъде актуална за всекидневието ни, защото хората все още предпочитат да си казват важното, като се видят. Самият той обаче не се страхува, че някой може да го подслушва, защото не е чак толкова интересен. В моноспектакъла на Христо Шопов участват и гласовете на Иванка Шекерова, Николета Малчева, Димитър Атанасов, Лиза Шопова и Стелиян Николов.

Билетите на цена 15, 18 и 20 лева ще бъдат в продажба от 1 октомври на каса „МаскАрт“ в Дома на културата.

Не е нужно да сме толкова куртоазни през цялото време- когато нещо не ни харесва е хубаво да го казваме, каза на представянето на дебютната си книга "Лоша компания" култовият блогър

Истинска истерия предизвика премиерата Ангел Кочев с представянето на дебютната си книга „Лоша компания” в „Петното на Роршах” снощи. Най-гневният пловдивчанин, известен с хапливите си постове в социалната мрежа и прозвището си AngryAngel in Plovdiv, за изненада на съпругата си, се оказа доста известен. Култовото заведение в сърцето на града се оказа тясно да събере всички фенове на писателя- блогър на първата му публична изява.

Кочев сладко пийваше бира по време на представянето, ръсейки бисер след бисер, седнал пред прилежно опънат на стената работен гащеризон на Либхер- една от големите закачки във фейсбук блога му.

„Това е работният костюм на учениците ми. В момента те имат добри позиции там. А отличниците са на касите в Кауфланд. Но иначе искам да благодаря на завода, че ми даде тази възможност да работят с деца, да оформя кариерите им. Само съжалявам, че имахме уговорка в стола на Либхер да се случи събитието, но от мениджмънта ме игнорират, не знам защо”, разсмя публиката като за прелюдия AngryAngel in Plovdiv.

„Припознавам се в главният герой Херцел Вазов. Това е животът, който заслужавам, но реално живея друг живот. Но да, това са музикалните ми вкусове, приветливия ми и красив външен вид, успехът ми сред дамите също е пословичен. Не съм стрелял с Макаров само”, отбеляза авторът.

„Не напускам много града, не обичам да ходя сред природата. Аз съм космополитна личност- минавам по няколко улици, които съм описал в книгата. Това са местата, които познавам и обичам, а и без това на много други места вече не ме пускат. Та реших да вкарам действието тук. Но все пак се чудя дали продължението на историята да не е в Стамболийски”, каза Ангел Кочев, коментирайки пловдивските кътчета, в които се развива действието в двете му новели от първата му книга.

„Гневя се най-вече срещу неискреността, срещу преструванковците. Срещу желанието на човек винаги да бъде коректен, да казва правилните неща, да върши правилните неща, да не обиди някой, да не засегне някой, и то не от добрина, а от куртоазия. Не е нужно да сме толкова куртоазни през цялото време- когато нещо не ни харесва е хубаво да го казваме”, каза сериозно Ангел Кочев.

„Идеалният свят е животът, който живее всеки един от нас, добър или живот. Той трябва да си го харесва, защото той е такъв, какъвто е, няма как да е по-различен. Когато се опитваш да избягаш, пишеш например. Аз така правя. Но си харесвам живота, който живея”, каза писателят.

Събитието продължи повече от час и половина, а почитателите на Ангел Кочев- AngryAngel in Plovdiv не искаха то да свършва. Той пък даде заявка, че срещата му с публиката е първа, но в никакъв случай не и последна. Същото се отнася и за историите с героя му Херцел Вазов.

Тази вечер в Петното на Роршах ще се случи едно епохално за писателя Ангел Кочев събитие - Представянето на първата му книгата „Лоша компания“ (Издателство РИВА).

Най-гневният пловдивчанин – AngryAngel създаде пловдивския Филип Марлоу

Раздумката започва в 19 часа, на ако сте решили да идвате, трябва да се запознаете с:

“Някои инструции за това как да се държим довечера, за да не се излагаме ние, той Кочев достатъчно се е изложил...

AngryAngel : Жена ми още не вярва, че съм известен

Идваме навреме - не закъсняваме аристократично - ние не сме английски аристократи или красиви БГ жени, които всеки чака, щото, ако не чака, друг ще чака - ние сме сдухани, съсипани от бачкане БГ чичаци и е хубаво да сме навреме, да не полудява Кочев...

Не носим цветя, подаръци, ризи, хавлиени кърпи, сувенири, бельо, както и не кичим с пари и не лепим двайсетачки на челото на диджея да пусне Славка Калчева - това не е селска сватба, а литературна премиера и водещ няма да е Драго Чая, а Або Трите водки с лайм, олрайт?

Ако сме чичак - не си слагаме костюма от абитуриентската, нито сакото от сватбата - твърде дебели сме, за да ни става, а и петното от вретеното с кисели краставички от Ленинград така и не излезе, колкото и да го търка майка ти в легена... Ако сме натокана леличка, си слагаме роклята от абитуриентската на своя отговорност, като ударим два аперола обаче, не изтрещяваме, не се качваме на масата и не започваме да се събличаме на "Ю кен лийв йор хет он" - ние не сме Ким Бейсингър, а начални учителки и утре ще ни гледат децата във Фейсбук...

Задаваме интелигентни въпроси на писателя, на неговото ниво - въпрос от сорта - "А ти асоциираш ли се с героя на Херцел?" не е такъв въпрос. Дори човек завършил "Психология" в ПУ би отговорил правилно...

Не правим тъпи изненади на домакина, щото сме много оригинални - не каним гайдар, щото ще го центрирам, не водим детски танцов състав, щото ще ги психирам, не поставяме в центъра на сцената огромен кашон с надпис "Либхер", от който изкача пиарката, облечена по гащеризон, щото съм с жена ми...

Общо взето, забравяме, че сме от село, идваме като нормални хора, пием две бири, възхищаваме се на Кочев, тупаме го рамото, евала, пич, и кой откъде е... ако си от Тракия, може да останеш, нека да кажем, да спиш у нас, не искам да те изядат и разчленят в Лаута, по-добре на Центъра...”

Източник: AngryAngel in Plovdiv.

Проектът "Кой контролира контролиращите; или запис от моето преминаване" ще може да бъде видян и чут до 30 октомври

Художникът Кирил Кузманов, част от резидентната програма на Община Пловдив, ще представи проекта си, реализиран в рамките на програмата, на 30 септември. Това ще стане на бомбоубежището на улица "Съединена България" - която се намира между Джамбаз тепе и археологическите разкопки до Понеделник пазара. Работата му носи името "Кой контролира контролиращите; или запис от моето преминаване", чието начало е в Китай през далечната 2009 година. Проектът ще бъде активен до 30 октомври.

Произведението на Кирил Кузманов, базирано на звук-пространство-видео, е резултат от експериментално алгоритмично взаимодействие между голямоформатен запис на LiDAR  дани от пространственото взаимодействие на автора с ландшафта на Пловдив и композицията на Иван Спасов  „Епизоди за четири групи тембри“ (1965).

Кирил Кузманов избира отсечка на преминаване с посока от север към юг със стартова точка върха на Небет Тепе (локация с намерени артефакти от 6000 години пр.н.е). Маршрутът продължава през Tунела под Трихълмието и завършва пред бомбоубежището - т.нар. Обект 103.

В предверието на бомбоубежището ще бъде инсталирана аудио система, която ще излъчва генерирания звук към неговото дворче (достъпно за публиката специално за целите на проекта). На двете локации ще бъдат поставени табла с дигитални рисунки и QR код, чрез който хората ще могат да активират онлайн страница (имаща активна карта и RGB-D видео/звук) и да проследят маршрута и пространственото взаимодействие на автора.

Работата изследва комплексните социокултурни процеси и форми на власт, които формират нашите местообитания и това, което ние разпознаваме като реалност. Тя изследва измерения, твърде често оставащи скрити зад навици и привични идеи за ползване, функция, цел, йерархия, ред и лимит.

Посредством работа със звук и пространство Кирил Кузманов реализира няколко произведения под това заглавие– първото от тях на площада Тиенанмън в Пекин, КНР.

Авторът изразява благодарност към проф. Василка Спасова и всички организации и хора, оказали съдействие за реализирането на проекта.

Няколко нови издания предлага едно от най-големите издателства у нас "Жанет-45" през последните месеци.

Едва ли някой от четящите хора е пропуснал последната излязла от печат книга на Георги Господинов „В пукнатините на канона“. Тя се появи броени дни преди нейната премиера на Празници на изкуствата Аполония. Художник на корицата е Иво Рафаилов, визуланото оформление е на Венета Атанасова. Книгата е с научни рецензенти: доц. д-р Бойко Пенчев, доц. д-р Елка Димитрова, редактор: Биляна Курташева, коректор: Ива Колева

За книгата:
Как един български аероплан влита в историята на футуризма… Как се срещат литература и ботаника в Яворовите „Теменуги“? Какъв е случаят с единственото футуристко списание у нас „Кресчендо“ и кога провинцията ражда авангард?

Защо социализмът е труден за разказване? И още – за следобеда на една идеология, за някогашните лексикони и виновното дете на късния соц. За невидимата литературна антология, скрита в последните български банкноти. И за една възможна история на тъгата в българската литература.

Книга за онова, което остава вън от кадъра, и за светлината, идваща от пукнатините на монументалното.

Георги Господинов изследва внимателно и с чувствително око провинциите и перифериите на литературната история.
 
„Шекспир зад храстите” – новата книга на Светла Георгиева, вече е на книжния пазар. Светла Георгиева е завършила Художествената академия в София. Работи в областта на графиката, графичния дизайн и оформлението на книги. Специализира в Лондон и Париж, две години преподава във Висшия институт по изкуства в град Сус, Тунис.

Като акварелна рисунка, в която цветовете се смесват помежду си до безкрайни нюанси, в разказите на Светла Георгиева пигментите на живота преливат един в друг – ярки или деликатни, ефирни или плътни – и така рисуват вълнуващ пейзаж. В пътуването през този пейзаж читателят ще срещне усмивки, тъга, мъдрост, лудории, дълбини и висини.

И ще си тръгне от тези разкази стоплен и пречистен.

Прочетете разказа Монета от един юан, откъс от „Шекспир зад храстите“ на Светла Георгиева

За автора:
Светла Георгиева е писател, поет, преводач, художник, композитор, бард. Завършва Художествената академия в София - специалност „Графика“. Има 21 самостоятелни изложби и редица колективни изложби в България и чужбина. Нейни творби са собственост на галерии и частни колекции у нас и в чужбина.

Има издадени четири стихосбирки, а сборникът ѝ „Разкази за вчера и други места“ бе номиниран за Наградата на Столична община (2015) и за Литературната награда на балканските страни „Балканика“ (2015).

Нейни произведения са превеждани на английски, немски, френски, испански, италиански, сръбски, полски и китайски език.
Живее и работи в София.

Книгата с разкази „Ела и ме спаси“ е първа за Емилия Милчева, журналист, работила в БТА, в. „Труд“, в. „Класа“, Градски вестник, сайтовете Webcafe, Ureport, ClubZ, телевизия BiT. Сега работи за Deutsche Welle и онлайн изданието Тоест.

За книгата: „Ако имате малко повече късмет, спасението ще ви намери. Защото всеки от нас има нужда да бъде спасен, поне веднъж. От илюзии, от страхове, от някои демони. Спасението има много лица и обикновено не го разпознаваме като такова от първия път. Може да е смърт – за госпожа Кети, любов – като при Наталия, коте за лудия, бебе за шофьорката на такси, пътуване за Борис, шинели за хора без палта… И всички сме едновременно спасени и спасители, защото, спасявайки някого, всъщност спасяваме себе си.“

Едноименния разказ от книгата можете да прочетете тук: https://books.janet45.com/books/1549

Издателство „Жанет-45“ издаде и новата книга на Петър Денчев „Превъртане“. За нея Борис Минков пише: „Авторът се вглежда в същността на съвременното, на нашия живот тук и сега, търси следите от неговите нравствени основания. И – най-вече – търси опита на смъртта като вездесъща и неумолима човешка перспектива. Опитът на Петър Денчев представлява особена ценност с начина, по който всекидневните стереотипи са обобщени до проблемите на съществуването.

Една старица, подгонена от своя страх към смъртта, внезапно оживява в тялото на млада жена. И разгръща пред себе си шеметна политическа кариера, водеща до упадък на цялото общество. Моралните и нравствени избори не затрудняват героинята на този роман, защото тя е обладана от желанието си да надхитри смъртта. Има ли това отношение към нашето собствено живеене? Как идеите и менталните нагласи пътуват през времето? Тези и други въпроси поставя „Превъртане“ чрез своя забавно-трагичен, но заедно с това и зловещ сюжет. История за едно преобразяване, която поразява целия свят.

Откъс от романа „Превъртане“ на Петър Денчев

За автора:
Петър Денчев е театрален режисьор. Негови спектакли са гостували на различни фестивали и форуми в Сърбия, Румъния, Косово и Черна гора. През 2007 г. печели националния конкурс за нов български роман „Развитие“ с ръкописа си „Тъй, както мъж целува жена, която обича“. Предишният му роман „Малкият бог на земетръса“ беше номиниран през 2019 г. за наградата „Хеликон“.

Произведения на Петър Денчев са преведени на сръбски, македонски, словенски, английски, немски и фарси.

Повече информация за Петър Денчев на личната му страница:
http://www.peterdentchev.wordpress.com/

Очаквайте 2 част със списък нови книги, които си заслужава да прочетете