Капана.БГ
Георги Господинов: Аз съм пълен с провали и вероятно затова съм прописал
Георги Господинов бе в Пловдив, за да участва в Международния фестивал на поезията „Орфей Пловдив 2021“, където получи Голямата награда на форума за изключителен принос към поезията. Благодарим му за възможността да разговаряме, малко преди това събитие.
Преди една година, когато бяхме затворени и в пълно неведение, както за настоящето, така и за бъдещето, си писахме с Вас за интервю за сайта Капана. Тогава казахте, че Вашето последно времеубежище е книгата, която сте създавали тези години. Тя тръгна по своя път, впечатли, даде вдъхновение и направи съпричастни много хора. Сега кое е за вас такова убежище?
Понеже сме в Пловдив, нека да кажа, че книгата всъщност тръгна от тук. Това, което си спомням е, че книжарниците тогава бяха затворени. Хората си поръчваха книгата по стария начин, по пощата. Бях поискал от издателството да ми изпратят местата, откъдето е била поръчана в първия ден книгата. И това е много хубава броеница от имена, села и градове от България и от чужбина: село Писменово, Бургаско, село Житница, Пловдивско, Кърджали, Пловдив, София, Ямбол, Берлин, Брюксел, Париж. Такава смесица от места… Това беше най-хубавото, особено в такава апокалиптична ситуация – хора от различни точки на света да си поръчват книгата. Това беше моето времеубежище тогава….
Сега много се радвам, че съм тук отново, този пък заради поезията. Аз пиша непрекъснато поезия, последно няколко стихотворения, посветени на това какво правим, когато светът е свършил.
Мислите ли, че светът може да започне от ново някак? Или не е въпросът в това просто да е „някак“?
Не ми се ще да започва все отново. В този свят е имало… изброихме едни имена на писатели в началото... В този свят е имало много неща, които си струва да се помнят, да се пренесат. Струва ми се, че си заслужава да пренесем свестните неща от света от преди, а не да започваме наново и да измисляме нов рестарт на държавата, на ценности и т.н. Просто да пренесем това, което си струва.
Казвате в разговор за БНР, че сме изпаднали като че ли в един „социален алцхаймер“. Че ние не помним провалите си. Тогава такъв малко сякаш уязвяващ въпрос, но пък много човешки от друга страна, защото всеки е имал своите малки или големи провали. Кажете за Ваш такъв, който помните, дори да е за нещо неслучило се?
Най-важните ми спомени са за неща, които не са се случили. Аз съм пълен с провали и вероятно за това съм прописал. Усещане за безкрайни следобеди, които се чувстваш изоставен - ето това е нещо, което може да те накара да започнеш да пишеш. Имам провали в отношения с хора, в приятелства, всичко това те дълбае и те вика да бъде описано. В случая имам предвид нещо повече. Обществата трябва да помнят провалите си, както и хората, които се опитват да водят тези общества. Гражданското общество е общество, което има памет за провалите на своите политици и за собствената си неспособност да се съпротивлява…
Цялото интервю вижте във видеото
„Шекспирин по време на пандемия“ на Теди Москов гостува в Пловдив
Най-новото представление на Малък градски театър „Зад канала” „Шекспирин по време на пандемия“ гостува в Пловдив на 11 юни от 19.00 часа на сцената на лятно кино „Орфей“.
Кратката визитка на спектакъла, която дава заявка за очакваните изненади е „Трагедия дел арте по Уилям Ш. / Спектакъл на Теди Москов“.
Ето и творческия екип, реализирал спектакъла:
Режисьор: Теди Москов
Асистент режисьор: Атанас Кр. Атанасов
Сценография: Свила Величкова и Ванина Цандева
Музика: Антони Дончев
Костюми: Свила Величкова и Ванина Цандева
В ролите: Светлана Янчева, Леонид Йовчев, Бойко Кръстанов, Мак Маринов, Каталин Старейшинска, Христина Караиванова, Иван Петрушинов, Георги Кацарски, Владимир Димитров, Атанас Чопов, Таня Пашанкова
За постановката
"Не съм едър. Среден ръст съм. И като режисьор и като височина-172 см. /с обувките/ Не съм от размера на Шекспир и няма нужда да се правя на такъв. Не се и правя. Ще гледате нещо безотговорно. Нещо като фалшиво пеене на красива мелодия. Но това фалшиво е специално пожелано от мен. Дали, защото не мога да изпея нотите на Шекспир, или защото вече не ми се пеят тия ноти? А днес на кого му се пеят известни мелодии? И докога ще ги пеем тия мелодии?" /Теди Москов/
Билети се продават на касата в Дома на културата „Борис Христов“.
Петото издание на Панаира на кулинарното изкуство "Етно кухня на колела" ще е посветенo на децата
Приказни дни очакват децата на Пловдив в навечерието на 1 юни
На 28 май се открива Петото издание на Панаира на кулинарното изкуство „Етно кухня на колела (за деца)“ и Първият Фестивал за децата и семейството „Синьо лято в Пловдив“ 2021
Петото издание на Панаира на кулинарното изкуство "Етно кухня на колела", което се открива на 28 май (петък), тази година ще е посветенo на децата и ще се проведе паралелно с първия Фестивал за децата и семейството "Синьо лято". Основната локация е парк "Рибница" в район "Северен".
Майстор - готвачите от различните общности в Пловдив ще приготвят и предоставят за дегустации традиционните закуски от националните кухни на етносите и любимите детски лакомства от близкото минало. Само и единствено на панаира ще има домашно приготвени различни видове руски пирожки, вкусни шоколадови "картошки", еврейски кифлички с орехов пълнеж "Роскитас Де Алхашу", ханукални бухтички, борекитас, турски сладкиши и още много кулинарни изкушения. Детският празник не може да мине и без сладолед - ето защо италианската общност ще осигури, специално за дните на фестивала, най-хубавия детски сладолед от страната на сладоледа.
Паралелно с кулинарния панаир, на откритата сцена в парка децата ще могат да гледат различни спектакли. "Изкуство от децата за децата" е основното мото на събитията, организирани от Фондация "Заедно", които ще се проведат в дните от 28 май - до 1 юни. Идеята е в рамките на фестивалните дни малчуганите от всички общности в Пловдив да се запознаят отблизо с всички видове изкуства.
Академия за музикална просвета подготвя за откритата сцена в парк „Рибница“ оперната постановка за най-малките „Вълкът и седемте козлета", в която на 29 май ще вземат участие над 70 деца. Специално за фестивала, от София ще пристигнат със своя циркова програма и възпитаниците на Националната школа за атракционни изкуства. Малчуганите ще имат възможност да гледат и театралните постановки "Приказка за важните неща" (в неделя на 30 май) и "Малкото зъбче" на режисьора Петя Недева.
В музикалните концерти ще участват едни от най-талантливите пловдивски деца. Фестивалът ще открие ангелогласната Мелек Ерен. По време на тежката за всички ни 2020 г. тя записа и своя първи клип на една от най-прекрасните, любими и докосващи сърцето български народни песни – „Лале ли си, зюмбюл ли си“. Свой концерт подготвя и 11-годишната Анна-Мария. Специален гост на панаира и детския фестивал ще бъде Балетна танцова школа "Грация" от Казанлък, чиито хореограф Алла Ангелова е възпитаник на московския държавен университет за култура и изкуство. Свой спектакъл ще представи и детската танцова школа към Общоарменския благотворителен съюз „Парекордзаган“.
Всички деца, които обичат да рисуват, ще могат да се включат в пленера на открито „Толерантност и признателност“, който ще водят още първия ден (28 май) преподаватели и ученици от НХГ „Цанко Лавренов“ или в арт работилницата с традиционни арменски занаяти. Най-малките и техните родители ще имат възможност да се запознаят с едно от най-интересните издания за деца на българския пазар, което ще бъде представено в „Библиотеката на колела“ в съботния ден.
Големите изненади ще „изкачат“ на сцената на „Синьо лято“ всеки ден, заедно с известния италиански Маг Серджо Алфонсо. А еврейската общност подготвя предизвикателство за по-големите батковци и техните татковци. На 30 май - в третия ден на фестивала – те ще имат възможност да се състезават в традиционна за празника Лаг Ба Омер игра "Стрелба с лък".
Проектът на Фондация "Заедно" за поредна година е част от фестивалите в Културния календар на града и се осъществява с финансовата подкрепа на Община Пловдив. Изненади за децата в навечерието на 1 юни ще подготвят и партньорите на панаира и детския фестивал - пловдивската компания Chipolino, верига магазини Pepco Bulgaria и трапезната “Жива вода” на Бутилираща компания „Хисар“ от извор №7.
Посланикът на Република Индонезия Н.Пр. г-н Иуан Богананта открива днес в Пловдив атрактивна фотоизложба „Чудесата на Индонезия“ в Цар-Симеоновата градина
Изложбата е част от поредица от събития, които посолството планува из цялата страна по повод 65 години дипломатически отношения между България и Индонезия
Фотоизложба от най-големият архипелаг на Земята ще се открие днес в Цар-Симеоновата градина, до фонтан „Деметра“. Посолството на Индонезия в София представя елементи от културата, бита и природата на Индонезия, чрез уникални фотографии от различни острови в екзотичната държава: Бали, Суматра, Флорес, Сулавеси, Западна Папуа, Калимантан, Нуса Пенида и други. Експозицията е със заглавие „Чудесата на Индонезия“.
Официалното откриване на изложбата е днес от 17.00ч, съпътствано с традиционен индонезийски танц, изпълнен от групата по индонезийски танци към Посолството на Индонезия – „Очарователните Рози на Архипелага“.
Ще присъства и посланикът на Република Индонезия, Н.Пр. г-н Иуан Богананта.
Изложбата е част от поредица от събития, които посолството планува из цялата страна по повод 65 години дипломатически отношения между България и Индонезия, които се навършват тази година. Събитието се осъществява в партньорство с община Пловдив, както и Министерството на туризма на Република Индонезия.
Фотосите ще бъдат на разположение за свободно разглеждане от пловдивчани и гости на града в Цар Симеоновата градинката до 30-ти май 2021 г.
Ново издание на едно великолепно произведение на Харуки Мураками - „На юг от границата, на запад от слънцето“.
По желание на читателите „Колибри“ преиздаде още едно великолепно произведение на Харуки Мураками - „На юг от границата, на запад от слънцето“.
„На юг от границата, на запад от слънцето” (превод: Людмил Люцканов, 216 стр., цена: 16 лв.) образува волтова дъга между детството и средната възраст на един средностатистически мъж с придружаващите живота ритми на успех и разочарование – изящна литературна главоблъсканица, вече позната ни от предишните романи на Харуки Мураками. Хаджиме се влюбва още в началните класове в едно момиче, но тя изчезва от живота му, когато семейството ѝ се мести в друг град. Той завършва гимназия, университет и сега, на трийсет години, е вече женен, улегнал собственик на бар. Тогава в живота му се завръща детската му любов, натежала от тайни. В този роман Мураками се въздържа от фантастичните елементи, които срещаме в много от другите му произведения, но това прави повествованието дори по-тайнствено от всичко, което сме чели досега от него. Класическият любовен триъгълник може да изглежда на пръв поглед прекалено изтъркан за писател с таланта на Мураками, но по своя неповторим, ослепителен начин този голям японец ни „изкривява“, за да ни направи съпричастни към собствената си уникална геометрия.
От няколко десетилетия Харуки Мураками е съвършеният посланик на Япония – книгите му са литературни събития за Америка и Европа и се продават в милионни тиражи. Той е носител на няколко световни литературни награди, изтъкнат преводач и „маниак” на тема джаз. Последното навярно обяснява ониризма и полифоничната красота на произведенията му. „Гардиън“ определя автора на „Спутник, моя любов“, „Норвежка гора“ и „Кафка на плажа” като един от най-авторитетните представители на постмодернизма. Сборниците с разкази „Мъже без жени” и „Изчезването на слона” са свидетелство, че неговият талант вирее в различни жанрове. „На юг от границата, на запад от слънцето“ е преди всичко сложен, затрогващ и честен размисъл за природата на любовта, дестилиран в произведение с кристалната яснота на кратък разказ.
“Кандахар” и “Вангелис и пътуването до Итака” на Тони Палмър в понеделник (17 май) на София Филм Фест в Lucky Дом на киното
Програмата на София Филм Фест продължава в понеделник (17 май) в 18:30 часа с копродукцията на Иран и Франция “Кандахар”. Нафас е млада журналистка, родена в Афганистан и избягала в Канада по време на гражданската война с талибаните. По време на бягството по-малката й сестра е ранена от мина и се изгубва в суматохата. Сега, години по-късно, Нафас получава писмо от сестра си, която е решена да се самоубие при следващото слънчево затъмнение.
Тя има само три дни, за да успее да се вмъкне в страната, да стигне до Кандахар и да я спре. Забулвайки се с плътна бурка, за да влезе в Афганистан, Нафас изживява лично задушаващата липса на свобода, на която са подложени афганистанските жени.
От 20:30 часа е началото на документалния филм на Тони Палмър “Вангелис и пътуването до Итака”.
Вангелис е композитор на електронна, амбиънт, джаз, поп/рок и оркестрова музика, познат най-вече с отличената с награда „Оскар“ музика към филма “Огнените колесници”, както и с музиката към филмите “Антарктика”, “Блейд Рънър”, “1942: Завладяването на рая” и “Александър”. Двучасовият документален филм съдържа интервюта с Вангелис и много от неговите приятели и колеги, сред които Шон Конъри, Хю Хъдзън, Джеси Норман, Оливър Стоун, Акико Еби и много други. Включени са и редки архивни кадри, повечето от които се показват за първи път. Освен това във филма са включени и кадри, в които Вангелис импровизира нова музика.
УХТ представя поезията на първокурсничка в навечерието на 24 май
„Жадувам малка къща в планината и огнище да разказва на човека патилата“ - това е стих от творба на Катерина Кайтазова, отпечатана на корицата на втората й книга. „По етажите на любовта“ ще бъде представена на 20 май пред академичната общност на Университета по хранителни технологии от 14 ч. в зала „Хоризонт“. Събитието се организира по инициатива на Стопански факултет със съдействие на доц. д-р Петя Несторова, директор на Департамента по езиково обучение, физическо възпитание и спорт в УХТ. Литературното четене е наречено „Настроение за 24 май“.
Авторката е студентка в първи курс в специалност „Хранене и туризъм“. Завършила е Професионалната гимназия по хранителни технологии и техника и е насочена да продължи образованието си в УХТ от учителката си Донка Николова.
Започва да пише стихове, когато е ученичка в 8 клас, след час по литература, в който трябва да направи акростих по избрана от нея тема. „Оттогава пиша непрекъснато, най-напред публикувах в училищния вестник, а първите ми официални публикации са в алманах „Проза 2009 г.“ и алманах „Любовна лирика 2010 г.“ на издателство „Буквите“, казва Катерина.
Първата си стихосбирка издава през 2015 г. Тя е със заглавие „Къща за гости“. Катерина също мечтае да направи своя къща за гости някъде в Родопите. Учи в УХТ, защото знае, че само подготовката тук може да й даде възможност да я осъществи.
На 20 май 2021 г. ще бъдат представени двете й книги, а всички почитатели на истинската поезия ще се насладят на изящното й творчество. Редакторът на „По етажите на любовта“ Ирена Панкева казва, че ключови думи в стиховете на Катерина са душа, вяра, добро, хора, заедно, път, слънце.