Райна Кацарова
Божана Апостолова е присъствие, което винаги привлича вниманието. Само един неин поглед или буквално две изречени думи веднага променят всяка ситуация. Това излъчване е част от дарбата й безпогрешно да разпознава хората и да общува. Понякога устремено и с много страст, но винаги честно, прямо до болка и с безкомпромисно откровение. Тя обича да казва, че никога не превива гръбнак и предпочита да бъде гордо изправен човек. Въпреки неволите, разочарованията и криволиците на съдбата. „Винаги посягайте към книгата! Веднага! Тя те кара да растеш и да си висок!“, това е неизменното верую на Божана Апостолова.
Ето какво още сподели известната поетеса и издател, специално за блога на фестивала „Пловдив чете“:
-Госпожо Апостолова, как се отразява пандемията върху издателския бизнес?
-Аз нямам никакви оплаквания. Даже скоро се смяхме, че гостуването на Георги Господинов не беше обявено от нас, а от друг организатор и една от служителките ми каза : “Никой, никога не може да събере толкова хора, колкото ние!“ Аз се засмях и отговорих: “Това е естествено!” Тридесет и две години минаха от издаването на първата българска книга в издателство „Жанет 45“. Тридесет и две години аз вървя по един и същи път. Не беше никак лесно! В началото, в онези години – да не се чуе за българска литература! Така че, не пандемия, нищо не може да повлияе на човек, ако има дух, ако има сърце и знае накъде е тръгнал. Аз бях тръгнала да издавам българска литература. Ето, влязох в 77-ата си година и продължавам да правя това.
-Вие приемате книгата като мисия. А хората откриха ли четенето като спасение?
-Не, още не! Но българският народ трябва да проумее, всеки един от нас да разбере, че книгата, четенето са изключително важни. Те са онова, което прави душата ни цветна. Книгата е онова, което те изправя и ти започваш да се усещаш как растеш и вече си висок. Това е четенето!
-Как това послание да бъде прието от хората?
-Сега упорито се опитвам да го внушавам на малката Божана, моята внучкат. Защото, не само майка й и баща й трябва да говорят за това, а и такива “бабички”, като мен. И много бих се радвала, всеки, който прочете това интервю, веднага да посегне към книгата. Пет поколения автори създаде издателската къща „Жанет 45“. Георги Господинов, Милен Русков, Здравка Евтимова, Константин Трендафилов. Да имаш не едно поколение, а да създадеш пет поколения автори е много важно. Това е културно и духовно съкровище. Важно е, защото различните хора имат различни литературни вкусове. А е важно вкусът да те води към книгата и към автора.
-В този смисъл, специално за читателите на блога на „Пловдив чете“, открийте ни някоя тайна, какво интересно предстои на книжния пазар?
-Предстои Милен Русков например. Той ми е много любим автор! И в момента пише нов роман. Чувам се с него много често, непрекъснато го питам как върви. “Добре Божана, много добре върви”, ми отговаря Милен. До края на годината възнамерява да завърши книгата, така че, още в първите дни на следващата година, ще имате един нов роман от Милен Русков.