Авторът на „Престъпна лирика“ издаде нова книга за месеца на виното и любовта

От откъснатите малини в бабиния двор, до почти порасналото момче, разтърсвано от любовни трепети до мъжа, който стои зад белите страници, с капки вино по тях…

Ако не се интересувате от поезия, то каузата зад книгата е другата причина да я прочетете

„когато отворих вратата
тя ме погледна с онзи поглед
който разбива скали
кове желязо и забива бучки
в мъжките брадясали гърла
прегърна ме силно
миришеше на любов и дете
дете което трябва да живее
тогава забравих кой съм
бях просто статично същество
в което се беше гушнало божество
погледна ме в очите засрамена
това са най-красивите очи в които
се огледах с душата си
след това не помня нищо освен
че когато си тръгвах тя изтича до мен
хвана ме за крака
съвсем тихичко ми каза
нали знаеш че никога
няма да те пусна

На Петя
три годинки и половина
единадесет химиотерапии“

Мартин Стратиев се превръща в интернет сензация за дни, а първата му стихосбирка – „Престъпна лирика“ и до днес вълнува. Преди броени дни излезе от печат и втората – „Тероар“. Тя отвежда читателите в един нов свят. От откъснатите малини в бабиния двор, до почти порасналото момче, разтърсвано от любовни трепети до мъжа, който стои зад белите страници, с капки вино по тях. Ако не се интересувате от поезия, то каузата зад книгата е другата причина да я прочетете. Защото с всяка закупена книга Вие дарявате по един лев на Сдружение "Деца с онкохематологични заболявания".

Вероятно не знаете, какво е тероар. Ако обичате виното, обаче, трябва да запомните следващите редове:  „Тероар е усещане, философия… Тероарът е характерът на виното, а любовта е тероарът на живота“.

Образът на Мартин е доста далеч от този на обикновения поет. Той е от мъжете, които държат оръжия в килера си. Ръцете му са изцапани с масло от двигателя на мощен мотор, а брадата му е на точно шест дни. Стиховете му са прости, но дълбоки, абсолютно непретенциозни. В книгата ще срещнете стих за всеки вид любов и копнеж. Онзи по детството, онзи по любимите баба и дядо, онзи по непреодолимата жена.

Мартин е роден през 1987 г. в град София. Завършва средното си образование със специалност „Художествена фотография и аудиовизия“. Получава бакалавърска степен по Телекомуникации в Нов Български Университет и магистърска степен по Бизнес администрация. Работи дълги години като face control в редица столични заведения.

Започва поетичната си кариера от обикновени статуси в социалните мрежи. Facebook профилът му събира хиляди харесвания за броени дни, а след няколко месеца излиза от печат дебютната му стихосбирка „Престъпна лирика“, под редакцията на Петър Чухов. Продажбите са изненадващи за дебютиращ поет. Малко преди старта на месец февруари, излиза от печат и втората му стихосбирка „Тероар“, посветена на любовта и виното.

Двете стихосбирни на Мартин Стратиев подкрепят Сдружение "Деца с онкохематологични заболявания". С всяка закупена бройка Вие дарявате 1 лев за каузата.

За новата си книга Мартин твърди, че в нея е написал всичко онова, което занимаващите се с литература хора го посъветвали да не пише първата. Този път реших да послушам сърцето си, казва той.

В интервю за Code Fashion Мартин Стратиев разкрива малко повече за себе си:

Как избра каузата, която подкрепяш с книгите си?

Запознах се с жените, които са създали сдружението за деца с онкохематологични заболявания и разбрах, че смисълът на живота ми е да им помагам в тяхната борба.

Какво ти носи общуването с тези деца?

Кара ме да се чувствам жив, полезен, щастлив, когато виждам усмивките и емоционалността им. Понякога съм и размазан от безсилие, но вярвам, че всички ще бъдат излекувани и се настройвам оптимистично. Те са невероятни бойци, на които се възхищавам и от които се уча.

Кое е престъпното на лириката? А тероарното?

Престъпно е да пиша поезия сигурно хаха. Тероар съм аз самият.

Каква е връзката между виното и любовта?

Любовта се преглъща по-добре с бутилка вино.

Възприемаш ли се като поет?

Възприемам се като автор, който запечатва изживяванията си.

А какво е мнението ти за другите млади поети в страната? Доста различен си от тях.

Харесвам няколко млади поети. Някои хора казват, че това поколение не пише дълбоко, но са в грешка. Всяко поколение се вълнува от различни неща и ги пресъздава през призмата на времето в което се намира.

Защо не обиколи всички телевизии и литературни четения като другите творци?

Защото за поезията не трябва да се говори толкова много, губи се чарът й.

Къде е римата и пунктуацията в твоите творби?

На майната й.