Многоезичният и разнолик в 19-ти и 20-ти век град е представен чрез ръкоделията на жени от различните общности в интересен проект
Веселина Божилова
Интересен проект започна в Пловдив, зад него стои фондация "Стойна Кръстанова", ръководител е доц. Красимира Кръстанова, а това вече подсказва особения поглед към Пловдив. Многоезичният и разнолик в 19-ти и 20-ти век град е представен чрез...ръкоделията на жени от различните общности.
Тук живеят тогава българи, турци, евреи, арменци, цигани. Жените от всеки етнос изработват сами и дрехите на децата си, и текстила от бита си. Венецът на тези умения са ръкоделията- те са украсата на дома, представата за уют, традиция. В рамките на проекта с усилията на Мария Кръстанова от Етнографския музей, Саша Гъделева и Роза Бехар от читалище "Шалом", Ани Персихян от читалище "Алеко Константинов", от Центъра за антропологични и етнологични изследвания, от лични сбирки са събрани изделия, създавани в Пловдив в двата предишни века. Те се различават. Всеки етнос има своята традиция и я спазва, по-интересното е, че след време съвместното съжителство, разбирателството, гостуването в домовете води до заимстване на техники и материали. Еврейките, например, бродират предимно със златна нишка. Арменките са майсторки на най- фините и сложни образци, те използват т.нар. арменско кене.
Плътната обемна цветна бродерия на туркините е точно обратното на това, което са правили българките, ориентирани вече в западната мода- бяла рязана бродерия, изключително фина и деликатна. Повечето са бродирали класическите шевици. Ромската общност в онзи период е възприемала облеклото на мнозинството, така че техните творения, от които има само снимки, пак възпроизвеждат българските народни шевици. След време, въпреки взаимстването на чужди образци, всяка общност запазва своя символ. Има бодове и техники, които отмират с времето, защото са прекалено трудни и изискват време, което днес е посилно само на майсторите. Освен чисто информативната си част, проектът предвижда обучение на студенти от Пловдивския университет и АМТИ, на ученици от "Ана Май" и "Патриарх Евтимий". Майсторки като Стойка Попова, Златка Попова и Слава Балджиева от Регионалната занаятчийска камара ще ги обучават по групи в различните образци ръкоделия, те ще създадат нови и в края на юни ще ги представят в изложба. Проектът е включен от Министерството на културата в календара на Европейската година на културното наследство.
