Очила с добавена реалност ще възстановяват Базиликата в предполагаемия ѝ вид пред очите ни

Птиците от мозайките ще оживяват на втория етаж през специален екран

С детски и ученически зони правят музея интересен и за подрастващите

Теодор Караколев, Иво Дернев

Два месеца остават до официалното откриване на Голямата епископска базилика в Пловдив. Един от най-внушителните археологически обекти изобщо в България очаква финала на строителството на своята защитна конструкция и музей в самия край на годината, в която градът е Европейска столица на културата. Много повече от просто сграда над мозайките – това обещават проектантите за музея, който ще включва разнообразни модерни инсталации, вкарвайки мястото в XXI век. Предварителното откриване на музейния комплекс ще е на 26 септември, а той ще отвори врати за посетители на 7 ноември.

Мащабният проект включва труда и идеите на много хора и организации. Два месеца преди официалното откриване архитект Николай Трайков разведе екип на „Под тепето“, за да ни покаже акцентите в най-новия пловдивски музей.

Археология и Интериор

Най-важната част от обекта са откритите на място два слоя мозайки. Всичко в проектирането на сградата е мислено цялостно и в детайл, започвайки от там – как да бъдат най-добре експонирани тези уникални археологически открития, уточнява арх. Трайков. Това е причината сградата да е толкова голяма, толкова висока, да изглежда така. Няма и как да поставиш едни толкова големи по площ мозайки, огромно пространство, под 2-3 метра таван, който те притиска, добавя още проектантът.

Първият етаж, откъдето започва и пътят на посетителя, е мястото на мозайките от по-стария археологически пласт и първата Базилика. Под нея е имало и стара езическа сграда от римския Филипопол, но от нея са останали съвсем малко артефакти. Нейното присъствие също ще бъде деликатно отбелязано в новия музей. Все пак акцентът са старите мозайки, които са показани in situ, както са открити. Затова и те ще бъдат и върху неравен терен – през вековете земята не е останала равна и показаната днес мозайка ще бъде „на вълни“ не случайно. Самата разходка на посетителя – влизайки от същото място, от което са влизали и вярващите християни преди 1600 години – ще върви по издигнат над мозайките мост. В самото начало гостите ще виждат и един от първите шедьоври на базиликата – известният и превърнал се в запазен знак паун.

Около моста, по който ще се движат посетителите, ще има и няколко уширения. Те ще служат за различни функции – за събиране на хора, за информационни табла, екрани и др. В едно от тях, в средата на Базиликата, ще бъдат поставени и очила, чрез които всеки ще може да възстанови, гледайки през тях, предполагаемия истински вид на базиликата. По този неинвазивен върху археологията начин все пак ще добиваме представа как, вероятно, е изглеждала сградата – а не чрез бутафорно надстрояване, което понякога виждахме в последните години из страната.

В новия музей ще има ясно разграничение между автентичните елементи и добавените структури. Така в първия етаж ще бъдат възстановени няколко от колоните, които са разделяли централния от двата – южен и северен – кораба. Така всеки ще може да добива представа за плана на сградата. Самите колони се правят от ясно различаващ се материал, всяка от тях стъпва на открита на място база за колона, а в много от тях са вградени и автентични, открити на място елементи – части от колоните, капители и др. – подобно на решенията на Античния театър или новооткрития форумен комплекс на пл. „Централен“.

В края на първия етаж, редом до уникалната спираловидна рампа, се оформя и „класна стая“ – пространство, на което може да се събира клас и да провежда учебни занятия в уникалната среда. Отделени са места за ученици, преподавател, място за прожектиране и всички други нужни условия. Непосредствено до него ще има и ателие за мозайки – всеки ще може да си направи своя собствена мозайка или да гледа как са се произвеждали те в миналото.

Вторият етаж приема втория пласт мозайки – които вече са извадени от своя контекст и се възстановяват на база археологическите открития, за разлика от неравния долен слой – изравнени. Между тях остават празни места, които ще послужат за пътеки за посетителите. Вторият етаж е много по-интерактивен спрямо долния. Стилът на мозайките там е много по-различен, с множество птици, вместо по-декоративните и абстрактни форми долу. Самите птици стават важна част от експозицията – на един екран всеки посетител ще може да избере дадена птица, съществуваща пред него на мозайка, и да научи повече за нея – дали я има още днес, как изглежда, къде живее и тн. Чрез друг съвременен екран пък птиците ще оживяват, а на самия него всеки посетител ще става част от интерактивно видео, в което може да докосва и да си играе с оживелите птици.

В другия ъгъл на втория етаж се оформя и кът за по-малки ученици и деца. Там също могат да се правят различни занятия и уроци, както и игри за запознаване с археологията, научните исторически изследвания, историята на Базиликата, Пловдив и др. Там ще има изумителна интеракция с малките гости на музея, а и техните по-възрастни придружители, която се изработва в момента в Лондон.

От втория етаж посетителят ще се връща на първия, откъдето отново ще бъде и изхода – той ще е на противоположната страна на входа, ако застанем с лице в атриума, или вътрешния двор на бъдещия музей. На излизане от него гостите ще минават през магазин за сувенири.

Екстериор и градска среда

Както вътрешният, така и външният вид на сградата предстои да добие своя окончателен вид, коментира арх. Трайков. Около нея ще се оформят няколко обществени пространства, целта на които е да се впишат в градската среда. От западната страна се оформя рампа и тераса, която е подходяща за наблюдение на града. Там ще са поставени места за сядане, както и бронзов макет на античния Филипопол, в който всеки ще може да разгледа коя сграда къде се е намирала преди малко по-малко от две хилядолетия.

Още по-атрактивна ще бъде и зоната между музея и Католическата църква. След завършване на дейностите пред действащия храм ще се създаде по-голямо равно пространство, излизащо пред старата ограда, която съществуваше до преди няколко години. За оформянето му екипът благодари специално на монсеньор Георги Йовчев – епископ на Софийско-пловдивската епархия, който е съдействал максимално за всички дейности по строителството на новия музей. След равното пространство се оформят и терасовидно разположени места за сядане. Те са северно от музея, което ги поставя в сянка и ще бъдат подходящи за горещите и слънчеви дни в Пловдив. През това пространство ще минава и велоалеята от Света Петка към Тунела.

Самият музей ще бъде почти изцяло закрит отвътре с плътни стени. Нищо от металната конструкция няма да се вижда – както в стените, така и на тавана, които ще бъдат покрити с различни видове строителни материали, осигуряващи равномерно осветление и подходящи за възприемане на археологията. На две места ще бъдат оставени прозорци – от северната страна, с поглед към Католическата църква, както и от изток – за поглед към православната църква Света Петка. Прозорците към Католическата църква отвън, пък ще действат като огледало към действащия храм.

Долното ниво пред входа на музея – и на нивото, на което е била базиликата – ще бъде оформено основно с елементи, открити на място. Пред самата базилика е минавала улица в посока север-юг, която достига до античната сграда, наричана днес „Ейрене“ или „Ирини“ в подлеза на Понеделник пазара. След нея се оформят различните пространства – открити или закрити – които са били подходи към същинската базилика. Там е и входът на музея. В откритото пространство ще бъде монтиран фонтан, съществувал по времето на базиликата, който всъщност е изграден от големи мраморни плочи от старата езическа сграда. Там ще бъде експониран и уникалният надпис на мистичното дионисиево сдружение на Филипопол, изписан в средата на III век от езичници, но преизползван като камък за пътна настилка по-късно от християните.

Проектантите ще реализират и страхотна идея, реверанс към миналото и унищожената градска среда на Пловдив по време на изграждането на подлеза под Пощата. Зеленият покрив на бъдещия музей ще представлява градоустройствена карта на квартала пред Католическата катедрала, който е бил изравнен със стартирането на мащабния проект за пробив под Главната през 80-те. С различни по цвят хиляди декоративни храсти ще бъдат визуализирани скиците от живия преди десетилетия квадрат от аристократични сгради пред катедралата, като идеята е да се направи връзка не само с далечното минало от древността, но и с по-скорошното такова.

„Искаме да свържем сградата с всички пластове от историята на града. Като вътре, в самия музей, ще се преплитат далечно минало и бъдеще, а вън ще е реверансът към градската среда от близкото минало и тази в настоящето“, каза арх. Трайков.

В следващите два месеца предстои много работа за окончателното оформяне на външния вид на музея, както и за цялостното му оборудване в интериор, с всички нужни технологии.

Целият екип на проекта:

Инвеститори са Фондация „Америка за България“ и Община Пловдив

Обектът се изпълнява със съдействието и подкрепата на Министерство на културата, НИНКН, Археологически музей Пловдив

Дарител за Детската площадка и VR e EVN-България

С благодарност към Монсеньор Георги Йовчев

Гл.проектант на обекта е арх.Красимир Тодоров, Ателие ДУО-Пловдив

Конструктори: инж.Костадин Палазов, инж.Йордан Атанасов

Архитект по част КРР и координатор за кандидатура ЮНЕСКО е арх.Милена Крачанова, Абстракта ООД

Основни фигури в екипа са: арх.Пламена Андонова, ланд.арх.Мирела Дуйар

Проектант на интерактивните експозиции е Лий Сколник – Ню Йорк

Главен изпълнител: Камобилд груп (Сграда) и Драгиев и Ко. (Площад)

Изпълнител на рампата: Зенит-2

Подизпълнители: Аврамов-1, Металик-М, Вътрешен климат, Щром, ВиДжиЕф, Конформа, Рейнърс, Баущоф+Метал

Изпълнител на КРР: Рестстрой (инж.К.Константинов) и Център за реставрация за художествени ценности (Аглика Икономова)

Проучвател на обекта: Жени Танкова, Археологически музей Пловдив

Реставратор на мозайките: доц.Елена Кантарева

Надзор: Контрол-Инвест