След фоторазходката из една от най-старите живи сгради в Пловдив – Джумая Джамия, която предизвика доста голям интерес сред читателите, екипът на Lost in Plovdiv събра още няколко запазени османски паметника. Маршрутът днес ни връща далеч във вековете и ни разкрива част от мюсюлманското наследство, оставено по нашите земи. За някои сгради със сигурност знаем много, но за други може би изобщо не подозираме, че са част от източната култура и архитектура.
Хюдавендигяр (Джумая) Джамия
Мурадие (Джумая) джамия се намира в центъра на град Пловдив и според историците е изградена между 1433-1436 година. Мюсюлманският храм е с размери 40 на 30 метра. Представлява централната част от комплекса от сгради (кюллийе), наречени на султан Мурад Хюдавендигяр. Към него още са принадлежали Кършунлу хан и Големия бедестен (покрит пазар). До днешни дни е останала само джамията.
Имението на Мехмет Хаккъ паша (къща Ламартин)
Построено е от тогавашния управител на румелийската област Хаккъ паша. Представлява типичен пример на архитектура на турска къща и е една от най-големите и красиви в Старинен Пловдив. По време на своето пътуване до Истанбул френският историк и писател Ламартин остава няколко нощи в имението. Той бил възхитен от гостоприемните домакини и засвидетелствал това с перото си. Затова и българските изследователи ѝ дават названието „Ламартиновата къща”.
Часовниковата кула
Първата часовникова кула е построена в края на 16 век по тогавашен европейски образец. Циферблат на часовника няма, но времето бива отмервано на всеки кръгъл час като огласява всичко наоколо с медения си звън. В момента около нея има малък парк, който е предпочитано място от младите хора в града за късни летни срещи, а тя продължава да изпълнява своята първоначална функция.
Мевлевихане (Дервишки манастир)
Мевлеви (Мавлеви) хане се намира в Стария Пловдив и се определя като единствения дервишки манастир от този вид, който всъщност е мюсюлмански. Намира се във вътрешната част на крепостта (кале), която се е наричала Саруханлъ махала. Според архивите е построен през 16 в. от Ариф Деде при преселването на дервишите – Мевлеви от Будапеща, след като Ингария придобива независимост от Османската империя. Днес сградата функционира като комплекс в ориенто-персийски стил, носещ името „Пълдин”. Реставрация и е правена преди около 37 години, за да се смени нейното предназначение, като са последвали още няколко ремонта.
Училището на султан Абдул Азиз (Жълтото училище)
„Жълтото училище“ е най-старата сграда в Пловдив, която се използва по предназначението си. To e наречено така заради непроменения цвят на фасадата си. Построено е през 1868 г. с благоволението на султан Абдул Азис хан. В Жълтото училище са учили Иван Вазов, Тодор Каблешков, Димчо Дебелянов. След Освобождението тук са преподавали П.Р. Славейков, Петко Каравелов. От 1964 г. сградата се използва от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство. Днес в него се помещава фолклорният факултет на академията.
Таш Кьопру (Четвъртък пазар) джамия
Джамия Ташкьопру е построена през 1860 г. от Аслъхан Бей като молитвен дом за мюсюлманите в квартал Мараша и първоначално има минаре.
Старото турско гробище
То е едно от гробищата от епохата на Османската империя, което се намира в центъра на Пловдив. Днес не се извършват погребални дейности, но работите по поддържането му продължават.
Шехабуддин паша (Имарет) джамия
Тя се намира в централната градска част на Пловдив, в непосредствена близост до пешеходния мост над река Марица. Построена е през 1444 г. от Шехабеттин Паша, който е бил бейлербей (главен управител) и везир в Османската империя през 15 в. От комплекса сгради днес са останали само джамията и тюрбето (гробницата) на пашата. От 1992 г. тя отново е действащ молитвен дом.
Хюнкяр (Чифте) хамам
Построена е през 1555 г. от Кадъаскер Хаджъ Хасандзе Мустафа Ефенди. През май 1995 г. за първи път в сградата се провежда „Седмица на модерното изкуство“. Така се ражда идеята сградата да се превърне в Център за съвременно изкуство, наречен „Баня Старинна“.