Източник: Lost in Plovdiv

Пловдивските храмове имат богата и вековна история. Една от сградите, които впечатлява най-много, е католическата катедрала „Свети Лудвиг“. Тя е една от основните църкви в България и е наречена на името на краля на Франция, провъзгласен за светец поради изключителния си добродетелен и религиозен живот.

В „Свети Лудвиг“ пазят паметта на един от първите католически епископи, пристигнали в Пловдив. Андреа Канова се появява под тепетата през 1843 година. Тогава в Пловдив вече е имало изградена католическа църква и вероятно манастир. Тя изгаря през 1856 година, след което се издига нова сграда с помощта на Канова. Катедралата е построена по проект на римския архитект Алфонсо, който е един от най-добрите познавачи на готическия стил и архитектура. Основите й се поставят през 1858 г. от брациговския майстор Иван Боянин, а е осветена на 25 март 1861 г., когато е и окончателно завършена. Камбанарията ѝ, известна като Кула Леонтиана, е изградена през 1898 г. по проект на архитект Мариано Пернигони с архитектура във флорентински стил. Тя е оборудвана с 5 камбани, изработени в германския град Бохум. Камбаните са подарък от папа Лъв XIII.

Самият Андреа Канова издейства строителството и на множество католически храмове из цялата околност. Той е от ордена на капуцините, клон на известния Францискански орден.  Работи активно за образователни и културни цели – открива няколко училища, а в Католическата църква има изграден и орган, на който редовно се изнасят концерти.

Канова умира през 1866 година и е погребан в самата катедрала „Свети Лудвиг“. Любопитни са надписите в църквата на неговото надгробие, които са написани на български език, но на латиница – „Narodat go plaka umrel v Plovdiv 10 augusta 1866”. В близост до него е положен и неговият наследник Франческо Рейнауди. Той успява да спаси много българи след Априлското въстание, а по време на краткото съществуване на Източна Румелия е депутат по право в Областното събрание. Техният наследник Роберто Менини също е погребан в „Свети Лудвиг“.

Чирпанското земетресение (1928) силно поврежда църковната сграда. През 1931 г. тя е поразена и от стихиен пожар, който унищожава органа, главния олтар и дърворезбения таван на средния кораб. След пожара цялата църква е преустроена и украсена с живопис от художника Кръстьо Стаматов. Сградата е възстановена в днешния си вид от архитект Камен Петков, който я проектира в ансамбъл с митрополията, енорийската канцелария и първоначалното училище „Свети Андрей“. Обновената църква е открита от Анджело Ронкали, който е нунций на Ватикана в България по това време, а през 1958 година става папа Йоан XXIII.

Изключително емоционален за българската история е и гробът на Княгиня Мария Луиза – съпруга на княз Фердинанд и майка на цар Борис III. Тя почива през 1899 година, а надгробието ѝ с нейна скулптура е в десния кораб на църквата, в близост до олтара.

През 1995 г. храмът е обявен за архитектурно-художествен паметник на културата и до днес остава най-голямата католическа катедрала в страната с капацитет от 600 души.