Споменът за тази дата в историческия календар винаги ще топли сърцата на пловдивчани
Таня Грозданова
Има събития, които са врязани в паметта ни и оставят ярка диря. Такива събития са Руско-турската освободителна война и освобождението на нашия град в V-вековното османско иго. Ще минават години, но споменът за тази дата в историческия календар винаги ще топли сърцата на пловдивчани. Това каза в словото си на официалната церемония по повод 142-та годишнина от Освобождението на града военният историк доц. д-р Петър Ненков, преподавател във Висшето училище по сигурност и икономика.
Честването се състоя в Дондуковата градина пред паметника на капитан Александър Бураго, на когото съдбата отрежда мисията на освободител на Пловдив. Водещ на церемонията бе актьорът Петър Тосков. В Отбелязването на годишнината започна с примане на почетния строй и караул и продължи с полагане на венци и цветя. Участваха военен духов оркестър, представителен взвод, венценосци и представители на комитет „Родолюбие“.
На поклонението присъстваха кметът на Община Пловдив Здравко Димитров, народни представители от град Пловдив в 44-то НС, областният управител Дани Каназирева, която е рожденичка на тази светла дата, генерал-майор Явор Матеев – командир на „Съвместното командване на специалните операции“, съветници от Об С – Пловдив, зам.-кметове, районни кметове, бизнесмени, политически и обществени организации, граждани и медии.
Доц. д-р Петър Ненков отбеляза в словото си, че колкото повече се отдалечаваме във времето,героичния подвиг и саможертвата на нашите деди все по-остро контрастират на днешния нихилизъм и обезценяването на изконни български ценности.
Вижте цялото му слово:
„След падането на Плевен на 10 декември 1877 г., руската армия предприема зимно настъпление на юг от Стара планина . Западният отряд на генерал лейтенант Йосиф Гурко с 71 000 войника и 318 оръдия преминава Балкана при невероятно тежки условия, разбива Орханийската турска армия и освобождава на 4 януари 1878 г. София . След това се спуска по долината на река Марица и настъпва по направлението София- Пазарджик – Пловдив със задача да разгроми остатъците от турските войски в Тракия, начело със Сюлейман паша . По обяд на 14 януари авангардът на руските войски навлиза в Пазарджик и след улични боеве с турците, които подпалват града, го освобождава . Още същият ден руските части предприемат енергично преследване на противника към Пловдив. За да прикрие отстъплението си, Сюлейман паша създава отбранителна линия между пловдивските селата Първенец и Брестник, на която оставя силен ариергард, имащ за задача да забави темпа на настъпление на русите. След тежи боеве, през нощта на 15 срещу 16 януари русите разгромяват турския ариергард и пленяват 23 оръдия. С това турската армия на Сюлейман паша е разсечена на две.
Полковете на 3-та гвардейска пехотна дивизия влезли в северното предградие на Пловдив и завързали престрелка с врага на отсрещния бряг. Турците се оттеглили от левия на десния бряг на река Марица и запалили моста. Генерал Дандевил заповядал на генерал Краснов да се придвижи с драгунската кавалерийска бригада по левия бряг на Марица, източно от Пловдив, да премине реката на десния бряг в борд и да пресече пътя за отстъпление на неприятеля към Одрин. Пред угрозата да бъдат обхванати от всички страни от настъпващите руски колони сутринта на 15 януари частите на Сафет паша започнали да се изтеглят от Пловдив към Асеновград, като оставили усилени постове по тепетата над града. Френският консул в Пловдив Боасие помолил турския комендант да постави българското население на града под своя опека и да го защити от евентуални грабежи и насилия на башибозука и черкезите, но получава отказ и покана да напусне града, за да спаси себе си. Вместо да послуша турците, той обаче въоръжава с оръжие българите и ги подготвя за самоотбрана.
Вечерта на 15-и срещу 16 януари 2-ри ескадрон от Лейбгвардейския драгунски полк от колоната на генерал Криденер, под командването на капитан Александър Бураго, получил заповед да проникне в Пловдив и да завземе южната му част.Шейсет и тримата драгуни по заповед на капитан Бураго вдигнали голям шум, за да заблудят врага относно числеността си. Без да дават възможност на врага да се опомни те се втурнали с изстрели и песни в града, превзели телеграфо-пощенската станция и се насочили към гарата, която също овладели . Капитан Бураго изпратил част от своите драгуни да пленят турските оръдия на Трихълмието. Черкезите и башибозука вече били започнали да палят българските къщи и дюкяни в различните квартали на Пловдив. Неочакваното появяване на руските драгуни предотвратява заповяданото цялостно опожаряване и разграбване на града, както и унищожаването на християнското население в него. Всред офицерите от щаба на Сюлейман паша, който бил разположен до гарата също избухва паника . Те зарязват сервираната си вечеря и по на-бързия начин се оттеглят към Станимака / Асеновград/. Турските войски, разположени в южния край на Пловдив, още същата нощ започват изтегляне към Родопите.
В своята безсилна ярост призори на 16 януари турците извеждат от пловдивския затвор „Ташкапия“ сто двадесет и трима арестувани българи и ги посичат безмилостно в местността „Остромила“, южно от Пловдив. Сред избитите арестанти са членове на революционни комитети, участници в Априлското въстание от 1876 г. , между които е и изтъкнатият народен будител Душо Хаджидеков.
Капитан Бураго донася на генерал Гурко по пленения телеграф за превземането на града. По заповед на генерал Криденер незабавно се пристъпило към поправка на моста на река Марица. Частите на 3-та гвардейска пехотна дивизия рано призори на 16 януари преминали река Марица и навлезли в Пловдив.
Така на 16-ти януари Пловдив осъмнал озарен от свободата. Радостта и ентусиазмът на българите били неописуеми. Под гърма на черковните камбани, генерал лейтенант Гурко с щаба си влиза по обед в града откъм северните му квартали и е посрещнат възторжено от местните българи. В катедралата “Св. Богородица” се отслужил благодарствен молебен. За освобождението на Пловдив капитан Бураго е награден с Георгиевски кръст за храброст – IV степен и е повишен в чин полковник.
Съдбата на Пловдив обаче все още не е решена, защото турските войски се намират в непосредствена близост до града, край село Дермендере /Първенец/ . Руските войски настъпват в три колони срещу тях. След комбинирани маневрени действия и тежки боеве те разгромяват турските части, които отстъпват панически към Родопите.
Годините ще преминават, ще се сменят поколенията по строгите закони на живота и времето ще затрупва всичко с праха на забравата, но там някъде в душата, всеки от нас, който обича своя град и родина, сигурен съм, че има едно ъгълче – съкровено и свято, като олтар, в което е съхранил своята обич и преклонение пред героичния подвиг на нашите деди! И колкото повече се отдалечаваме във времето от тях, нравственото величие и саможертвата на тези мъченици и герои, все по-остро контрастират на днешния нихилизъм и обезценяването на изконни български ценности.
Честит празник скъпи съграждани и не забравяйте никога, че цената на нашата Свобода бе твърде висока! Дълбок поклон и вечна слава на героите от Април 1876-та, на българските опълченци и хилядите руски воини, които положиха белите си кости за Свободата на нашето Отечество.
Нека пребъде през вековете нашият прекрасен хилядолетен град Пловдив!
Да живее България!”
