Като един от най-старите градове, Пловдив е изтъкан от история и редица събития са започнали под тепетата. Едва ли се замисляме, когато минаваме през Цар-Симеоновата градина, че тук се е състояло Първото българско изложение, или пък поглеждаме в облаците, за да потърсим балона, излетял от Сахат тепе. Е, всички тези и още няколко знаменателни случки са само още един повод, за да се чувстваме горди, че сме пловдивчани.
Честване за първи път на Деня на българската просвета
През 1851 година по инициатива на Найден Геров за първи път в Епархийското главно училище „Св. Кирил и Методий” (днешна Хуманитарна гимназия) в града се чества Денят на българската просвета и на Светите братя. Датата 11 май не е случайно избрана от основателя на гимназията — това е общият църковен празник на двамата светии. През паметната 1856 г., когато била готова и иконата на двамата равноапостоли, денят на Св. Св. Кирил и Методий от патронно честване на Епархийското училище прераства в празник на цялото българско население в Пловдив, а само няколко години по-късно се превръща в истински общонароден празник и в ден на несломимия български дух.
За първи път е отслужена литургия на български език
През 1859 г. в църквата „Успение Богородично“ в Стария град е отслужена за първи път литургия на български език. Това се е случило на 25 декември, в деня на Рождество Христово от тогавашния Пловдивски митрополит Паисий заедно с поп Златан, председател на храма. Счита се за първото голямо постижение на българите от Пловдив в борбата за църковна независимост.
Провеждане в Пловдив на Първото българско изложение с чуждестранно участие
През 1892 г. Пловдив е домакин на Първото българско изложение с чуждестранно участие. 15 август 1892 г. е денят, в който то бива открито. Триумфална арка още до железопътната гара посреща княза и правителството. Вечерта градчето на Изложението (днешната градина „Цар Симеон“) било огряно от електрическа светлина. За първи път в България електричеството осветявало толкова голямо пространство. Равносметката от изложението показва, че в него са участвали фирми от 24 страни от Европа, Америка и Азия. Специално жури раздало 1000 отличия на чуждестранни и български участници. Много от родните производители получили в Пловдив първите медали в своята стопанска дейност.
Първи полет с балон
Първото българско изложение е ознаменувано и с още едно паметно събитие за пловдивчани. От Данов хълм (Сахат тепе) полита първият балон. Летящото кълбо се казва „Франция” и принадлежи на французина Йожен Годар. Дългоочакваният полет на 19 август 1892 г. предизвиква много по-голямо въодушевление сред тълпата, отколкото самото откриване на изложението.
Украса на първата коледна елха
В Пловдив е направена и украсена първата у нас коледна елха. Началото поставя през 1878 г. Александър Столипин, генерал-губернатор на Източна Румелия. Първата обществена коледна елха пък грейва във Военния клуб през 1887 г. благодарение на княгиня Клементина. Майката на новоизбрания български княз Фердинанд идва със сина си в България и донася коледните традиции от родната Германия.
Виенското колело е видяно за първи път в Пловдив
„Виенското” колело всъщност се оказва Пловдивско. През 1826-а година по нашите земи минава английският пътешественик Питър Мънди. Той вижда за пръв път атракцията и е изумен от нея. Вестта за Пловдивското колело, което тогава е задвижвано от жива сила, достига до Европа, благодарение на него.
Пловдив е родният град на първата българска актриса, играла в Холивуд
Първата българска актриса, играла в Холивуд, е пловдивчанката Мара Чуклева. Нейните изпълнения са отбелязани от американската и от българската емигрантска преса. Ангажирана още от 1925 г. от „Метро Голдуин Майер“, тя се снима в Холивуд в продължение на 14 години. Някои от по-известните ѝ филми от този период са: „Възкресение“, „Пустинно цвете“, „Керванът“, „Кармен“ и др.
Какво още можем да открием заедно в историята на града ни, започнало за пръв път оттук – Градът на тепетата?