Всички знаем, че Главната в Пловдив е най-дългата пешеходна улица в Европа със своето трасе от 1750 метра, забранено за автомобили. И докато разходката по нея е абсолютно задължителна при всяко посещение под тепетата, то по-късите отсечки често биват забравени, а понякога крият не по-малко красота и история.
Започвайки тура си от Пощата, няколко метра по-надолу, току пред сградата на Общината, минава един от примерите за къса пресечка, която обаче е изпълнена с архитектурни бижута, спомени от миналото и интересни заведения. Улица „Гурко“ в центъра приютява много градска история. Някога започвала от градинката зад Общината и завършвала до Католическата църква, днес тя е доста по-къса поради оформянето на площад „Стефан Стамболов“ , пробиването на Тунела и изграждането на булевард „Цар Борис III Обединител“. Макар и не толкова известна с името и впечатляваща с дължината си, улица „ Гурко” може да се „похвали” с една от най – ценните исторически забележителности в града под тепетата – древния Римски форум и Одеона. Задължително си отделете време, за да се разходите по нея, да седнете да изпиете по кафе, или да похапнете в някое от заведенията, защото атмосферата там много наподобява на малките италиански улички, изпълнени с живот и глъч по цял ден и до късно вечер.
Малко по-надолу, от стълбите на „Каменица”, започва и втората подред пряка, дълга само няколко метра. 11-и август е по-популярна сред кореняците пловдивчани като Италианската уличка, защото през 1980-те на нея е имало множество пицарии. Днес, всъщност, началото ѝ също се бележи от обекта на популярен бранд за приготвяне на италианския специалитет. За съжаление, други заведения вече няма, а пасажът се ползва най-вече от бързащите, искащи да съкратят няколко крачки по пътя си към Джумаята или Старинен Пловдив.
През централния булевард и от страната на Понеделник пазара се намира следващата мини уличка. Съединена България разделя Трихълмието от разкопките до Понеделник пазара и – по някакъв начин – свързва площадчето на Понеделник пазара с южния вход на Тунела. Голяма част от нея е изкопана. В двата ѝ края – до Понеделник пазара и към Тунела, е останала павираната пътна настилка, както и част от тротоара. Улицата, която преди се е намирала в сърцето на града, днес е просто задънен паркинг. Много от къщит са разрушени и в момента са останали едва 4-5 сгради. Част от тях биват унищожени в началото на социализма при прокарването на днешния бул. „Цар Борис“ и Тунела, а други – през 70-те и 80-те, при строежа на недовършения и впоследствие унищожен Археологически музей, при който се появява и днешната огромна дупка под Трихълмието.
Сгушена в полите на Сахат тепе, улица „Бураго“ започва със полуразрушени каменни стълби и завършва без изход с къща на №8. Най-голямата ѝ забележителност е единствената в Пловдив църква на Адвентистите от седмия ден. Това е най-голямата и най-поддържана сграда на нея. Уличката е не повече от стотина крачки, като от двете й страни има общо около 15 постройки.
Последните няколко метра пък от кратката ни разходка по най-късите централни пловдивски улички принадлежат на капанската „Атанас Самоковеца”. Кръстена е на първия кмет на града след Освобождението и е дълга, почти колкото мандата му. Видният търговец абаджия подал оставка. Той преценил, че не може да се справи с кметските задължения. По улицата рядко минават хора. Днес най-близкият майсторски спомен до занаята на Атанас Самоковеца е един от най-старите магазини в квартала.
Източник: Lostinplovdiv.com
