Славена Шекерлетова

Стефания Георгиева и нейният театър АТОМ сме имали възможност да гледаме много пъти в Пловдив и да се удивляваме на невероятните сцени от движение и танц, които младите артисти създават. От няколко години групата показва своите проекти не само в България, а и в чужбина. А също и организира обучения по съвременен танц. Повод да си говорим със Стефания сега, обаче е нещо малко по-различно, но по същество доста творческо решение, изпълнено с въображение и любов. Става дума за това, че от няколко месеца тя, заедно с нейния съпруг Иван -Александър напускат София и заминават да живеят на село, което се намира на 70 километра южно от Ямбол. Какво ги води там и хубаво ли се живее на село през техните очи и опит - това обсъждаме с една от най-интересните и талантливи млади хореографки у нас. 

В едно интервю за БНР казваш, че всяка ситуация за теб е танц. Какъв танц е преместването за живот на село?

От тези, за които съм мечтала да хореографирам, но все съм отлагала и не съм намирала време :)

Кое те привлече и кое те вдъхновява в живота на село?

Привлече ме съпругът ми Иван-Александър. Това е неговото село. Тук той е прекарвал летата си като малък и откакто сме заедно, вече повече от пет години, идваме за малко лятото и връщането ни към София винаги е тегаво. Миналата година реших, че искам да посадя зеленчуци, отгледах разсади в София и на първото ни идване на село ги засадих. Поливането им беше и една от основателните причини да се връщаме редовно, дори за малко. Да вкусиш от домати, краставици, моркови, магданоз, които сам си отгледал е мега яко чувство. Вдъхновяват ме хората и децата във Воден, природата, забележителностите, къщите... всичко. Тази година, малко преди началото на извънредното положение, си дойдохме на село и вече четири месеца сме си тук. Имаме си бял котарак, приютихме кучето Рей, мислим за кокошки... абе работата е Остави се да си Воден.

Колко са жителите на Воден и какви са ви отношенията с тях? Предполагам много ви се радват…

В селото има разнообразни жители, мисля около 250 души. Има деца, младежи, родителите им и по-възрастни хора, които носят и разказват много интересни истории от селото. Откакто сме тук, на Иван-Александър му хрумна супер якото "Остави се да си Воден" - нещо, което искаме да развием като серия от инициативи в село. Засега се срещаме редовно с децата, организирахме им класове по балет с Калина (сестра ми) от АТОМ, нарисувахме футболното игрище, всяка неделя сме на "Не деля" походи до язовира, разкопките и т.н., скоро ще си правим ситопечат работилница за тениски с логото, работилница за картички с Юлия от J&S scrapbook Studio и ще обособим място в читалището, където ще подредим всички подаръци, които различни хора ни изпратиха за децата.

Като артист, хореограф, имаш нужда от сцена, би ли намерила своя сцена в село Воден и публика, която би отишла там?

В село има читалище с голяма зала, по-малки пространства и сцена. Пространството е много подходящо за репетиции и артистични резиденции. Това е една от посоките, които искам да развия тук. Мисля си, че би било прекрасно място за работа на артисти, както и любопитно да се види как публиката тук и в района би възприела изкуството им. В София да откриеш зала и да организираш публика е процес, който често е много натоварващ и неприятен... все не ти отговарят на мейлите или все нещо не става, или екипа ти се пръска, защото е зает или е в задръстване :) Да гледаш нещо във Воден, обаче би било специално преживяване, мисля. А има и много приятни две къщи за гости, където може да се пренощува, може да се разгледа църквата в село, разкопките и какво ли още не...

Как се развива АТОМ театър и какви нови изяви може да очакваме, в тази ситуация дали ще е скоро е друг въпрос?

АТОМ се развива чудесно. По време на извънредното положение бяхме част от един танцов фестивал/конкурс в Хановер онлайн, участвахме в дискусионния панел на 180 градуса и водихме онлайн класове по балет. Доста от събитията ни бяха отменени, но пък имахме време да погледнем на работат си от друга гледна точка и да си починем малко. В момента активно подготвяме следващото си събтие АТОМ Хореографски Серии#4, с което много се гордеем. Тази година сме част от Календара на културните събития в София и ще се фокусираме изцяло върху локалната сцена. Хореографите, които тъкмо селектирахме, са само от България и в началото на септември ще се срещнат с танцьори в залите на Dance Station, за да създадат три миниатюри в три различни направление - видеотанц, сайт-спесифик и за сценично пространство. Представянето ни ще бъде на 12ти септември в ТР "Сфумато".

Какви са трудностите пред независимия театър у нас и има ли светлина в тунела?

Много трудности си създаваме сами, много трудности ни създават и институциите, с които се налага да работим. Не знам дали и кога нещата ще бъдат вълшебни, но вярвам, че ако продължаваме да работим и срещаме публиката с работата си, ако публиката възприема добре това, което вижда и има нужда да го гледа, ако подходим по-бизнес към изкуството, което правим, нещата ще се подобрят. Едно от доста неприятните неща, които ни се случиха напоследък, а се оказва и не само на нас е "Пловдив 2019", които след повече от 8 месеца, все още не са изплатили дължимите към артистите суми за проекти, които са реализирали през 2019-та. Надяваме се това да има по-голяма гласност и "Пловдив 2019" да направи нещо по въпроса.

Разкажи ни някоя интересна история от село Воден и може би с какво е интересно това място за хората, които търсят позабравени места и друг вид туризъм.

Във Воден, област Ямбол, община Болярово (казвам го, защото има и друго село с това име :) има невероятна стара църква, която наскоро разчистихме с доброволци от селото по инициатива на новия кметски наместник. В района има разкопки на манастир и крепост - Малкото кале, има язовир, музейна сбирка в читалището с носии и предмети от Воден и разбира се - готини хора.  Друга интересна инициатива е "Тур Странджа". Те организират различни преходи, които преминават през цялата планина и през село, и завършват на морето. Иначе, интересни истории можем да разказваме, ама като дойдете :)

ВИДЕО от живота на село с намигване

заглавна снимка: студио АЛЕКС