Особеностите, които правят Adys лесно четим, се крият във фини промени в стила на буквите - тяхната дебелина, горните и долните дължини и разстоянието между отделните знаци
Прочети на глас! Напиши и осмисли! Много от нас прилежно са изпълнявали подобни “нареждания” като деца в училище или у дома. Те обаче се оказват по-трудни за изпълнение за стотици българи с дислексия. Тоест за хора със затруднение в прочитането и осмислянето на текст.
Графичният дизайнер Кристина Костова е автор на първия шрифт на български език, който значително улеснява деца и възрастни хора с дислексия.
“Исках да създам шрифт, които едновременно помага на дислексици, но не затруднява обикновения читател”, казва Кристина в интервю за Свободна Европа. Специалният шрифт “Adys” е подходящ за хора с лека и средна форма на състоянието. Особеностите, които правят Adys лесно четим, се крият във фини промени в стила на буквите - тяхната дебелина, горните и долните дължини и разстоянието между отделните знаци.
“С изненада разбрах, че никога преди не е създаван подобен шрифт на кирилица”, казва Кристина.
Идеята за български шрифт за дислексици се ражда преди повече от 5 години. По време на следването си в Националната художествена академия Кристина проявява любопитство към шрифтовия дизайн - изкуството да “рисуваш” букви и знаци.
Един ден непозната жена, която научава, че Кристина "създава шрифтове", й задава озадачаващ въпрос: “А съобразявате ли шрифтовете с хора с дислексия?”
“Дотогава не ми беше и хрумвало, че може да има такива шрифтове! Всичко започна от тази случайност”, казва тя.
Каузата зад двугодишното начинание обаче съвсем не е случайна. От дете Кристина изпитва затруднения в четенето на дълги текстове: “Четях бавно, правех много грешки в писането и се обърквах лесно”. Едва в гимназията тя разбира, че именно дислексията стои зад необяснимото състояние. “Помня книгите за Хари Потър: бяха ми страшно интересни, но и трудни. Не можех да се справя с големия обем”.
“Кога най-накрая ще се научиш да четеш?” е острата реплика, която Кристина чува от учители и познати. Близо 20 години по-късно тя ѝ се противопоставя с оптимизъм: “Все повече хора в България се информират за дислексията - какво е и как се преодолява”.
Adys се превръща както в лична, така и в общочовешка кауза. Днес шрифтът е използван в над 20 печатни издания, след които и няколко детски книжки. “Вкъщи имам и дори магнитни букви, създадени с Adys”. Успешният проект среща Кристина и с десетки лични истории на деца и техните родители. “Мои приятели не-дислексици са ми споделяли, че даже ползват Adys за по-лесно намиране на правописни грешки в текст”, казва тя.
Кристина продължава да твори, вече като докторант в Националната художествена академия. Тя се надява Adys скоро да бъде добавен в колекцията от шрифтове на Google Fonts, за да може свободно да се използва в уеб страници в България и в чужбина.
Днес Кристина оставя острите учителски реплики от детството зад гърба си и открито продължава напред. “На първо място съм дислексик, а на второ - графичен дизайнер”, казва тя.
Източник: Своодна Европа
