Ани Велкова
"Четенето не е самоцелно, учи те и да слушаш, и да разказваш. Да можеш да разкажеш себе си. Литературата не е просто да прочетеш някаква книга. Четеш, за да можеш да се разкажеш. Иначе човек има една емоционална неграмотност и немота, чувства, че нещо го мъчи, а няма достатъчно думи в себе си, за да се опита да разбере това, което го мъчи, и да го разкаже на друг.
Такава работа трябва да вършат книгите, иначе за убиване на време всички сме съвършени убийци и имаме отлични оръжия – социалните мрежи. Книгата, четенето и разказването са друго усилие."
Георги Господинов в интервю за сп. “Осем”
Канеше се да вали. Преди две години, когато бях доброволка за Пловдив чете и дъждът, и словото, и хората сложихме „Златния венец“ на Иван Ланджев, си мислех пак същото – колко ли глупаво изглеждаме за останалите с хлапашкия ни ентусиазъм и хвърчащите ни програми, стърчащи до входовете на Античния театър, усмихнати, нетърпеливи, четящи, един на друг непознати, но познали се по тениските и по жаждата за … творчество. Не всички тук сме пишещи хора, не всички пишем добре, но, щом си тук, значи нещо, някой (не говорим за инициаивната ни оргазнизаорка Гери) те е повикал, нали?
„Пловдив чете“ стартира за 19-а поредна година отново под заплахата за лошо време и с устрема на сърцати пловдивчани. Всички сме чували фразата ,,Пловдив чете, а София срича“, нямам намерение да се задълбавам в нея, но определено има някакъв резон това събитие да се провежда в града под тепатата, а не в столицата. Може би и в това изречение се крие разковничето.
Хор ,,Детска китка“ разсеяха облаците, за да приветстваме победителя – Георги Борисов, който подари на нас и на Античния два рецитала със стихове. След това поздраввихме и Капка Кънева, като победител в „Златна четка“, а накрая с „Акага“ четящият Пловдв запя.
В тези събития има винаги някаква магия. Нещо е разкрито, нещо непринудено и много, много ценно. И това нещо има различни имена – приятелство, труд, изкуство, добро. Когато видиш случайните хора от публиката да ръкопляскат, като един и да се скупчат под сцената, за да танцуват, разбираш, че магията е вече и у тях. Държиш една програма, стоиш до гранита, а всъщност си важен. Това вече не са просто дати и събития, това не е просто Пловдив, ти не си само доброволец или зрител – това е красотата на хората и изкуството, които идват да разкажат себе си.
снимка: Ванеса Попова
