Ани Велкова

"Четенето не е самоцелно, учи те и да слушаш, и да разказваш. Да можеш да разкажеш себе си. Литературата не е просто да прочетеш някаква книга. Четеш, за да можеш да се разкажеш. Иначе човек има една емоционална неграмотност и немота, чувства, че нещо го мъчи, а няма достатъчно думи в себе си, за да се опита да разбере това, което го мъчи, и да го разкаже на друг.

Такава работа трябва да вършат книгите, иначе за убиване на време всички сме съвършени убийци и имаме отлични оръжия – социалните мрежи. Книгата, четенето и разказването са друго усилие."

Георги Господинов в интервю за сп. “Осем”

Канеше се да вали. Преди две години, когато бях доброволка за Пловдив чете и дъждът, и словото, и хората сложихме „Златния венец“ на Иван Ланджев, си мислех пак същото – колко ли глупаво изглеждаме за останалите с хлапашкия ни ентусиазъм и хвърчащите ни програми, стърчащи до входовете на Античния театър, усмихнати, нетърпеливи, четящи, един на друг непознати, но познали се по тениските и по жаждата за …  творчество. Не всички тук сме пишещи хора, не всички пишем добре, но, щом си тук, значи нещо, някой (не говорим за инициаивната ни оргазнизаорка Гери) те е повикал, нали?

„Пловдив чете“ стартира за 19-а поредна година отново под заплахата за лошо време и с устрема на сърцати пловдивчани. Всички сме чували фразата ,,Пловдив чете, а София срича“, нямам намерение да се задълбавам в нея, но определено има някакъв резон това събитие да се провежда в града под тепатата, а не в столицата. Може би и в това изречение се крие разковничето.

Хор ,,Детска китка“ разсеяха облаците, за да приветстваме победителя – Георги Борисов, който подари на нас и на Античния два рецитала със стихове. След това поздраввихме и Капка Кънева, като победител в „Златна четка“, а накрая с „Акага“ четящият Пловдв запя.

В тези събития има винаги някаква магия. Нещо е разкрито, нещо непринудено и много, много ценно. И това нещо има различни имена – приятелство, труд, изкуство, добро. Когато видиш случайните хора от публиката да ръкопляскат, като един и да се скупчат под сцената, за да танцуват, разбираш, че магията е вече и у тях. Държиш една програма, стоиш до гранита, а всъщност си важен. Това вече не са просто дати и събития, това не е просто Пловдив, ти не си само доброволец или зрител – това е красотата на хората и изкуството, които идват да разкажат себе си.

 

снимка: Ванеса Попова

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…