Ако не сте от щастливците, които са взели отпуската си и са на морския бряг, или пък бягате от тълпите по Черноморието – то за вас има само един избор: уикенд бягство до язовирите покрай града

Веселина Михайловска

Почти в средата на август сме и ситуацията в Града под тепетата е обичайна за летния сезон – жега, горещина и пак жега. Ако не сте от щастливците, които са взели отпуската си и са на морския бряг, или пък бягате от тълпите по Черноморието – то за вас има само един избор: уикенд бягство до язовирите покрай града. Те в повечето случаи предлагат едно по-диво и усамотено изживяване, особено ако се спрете на такъв, около който има основно варианти за къмпингуване. Не бива да изпускате и възможността за риболов или водни спортове, които някои от местата предлагат. С всичко гореизброено не смятаме, че има повече нужда да ви убеждаваме колко готино може да си изкарате, а направо ще преминем към няколко, които препоръчваме заради така жадувания вечерен хлад и красивата природа в околността.

Доспат

За язовир Доспат сме отделили самостоятелен текст в сайта и тъй като е един от най-големите в страната по площ и обем, не е за пропускане. Разпростира се на цели 1200 м. и е начало на каскадата Доспат-Кричим. Набира водите си от реките: Доспат, Канина, Бистрица и Вищерица извиращи от Дъбраш, които със специални подземни тунели се прехвърлят към него. Бреговете му са предимно полегати, гористи, с красиви удобни поляни за пикник или къмпингуване. Има множество тихи и изящно очертани от природата заливи, подходящи за риболов и пускане на лодка. Язовирът е богат на риба. В него плува костур, шаран, кефал, уклей, червеноперка и пъстърва. Практикуват се няколко вида риболов: на плувка, на дъно, на муха с шнур, на блесна и на булдо.  При разходка по склоновете покрай водоема се разкриват редица местности с интересни имена – Хаджиосманското, Деразлии, Кървав дол, Орлино, Манастира, Зелниково и др., все наименования, свързани със старата история на град Доспат. Определено си заслужава да му отделите поне ден от следващия си уикенд.

Въча

Язовирът е разположен в Родопите, на границата на три области: Смолян, Пазарджик и Пловдив. Осигурява част от питейната вода за Града под тепетата и се използва за напояване на Пловдивското поле. Той притежава най-високата язовирна стена в България - 144,5 м. В яз. Въча има голям брой понтони. Около него има доста къщи за гости, а любителите на нетипичните изживявания могат да отседнат във вила в самия язовир, до която се стига чрез лодки. Във водите му вирее голямо разнообразие от риба - бял амур, платика, бяла риба, бабушка, каракуда, кефал, костур, скобар, сом, уклей, слънчева риба, шаран, червеноперка и щука. Поради това той е много известна дестинация за риболов. Прекрасна гледка към местността се разкрива от връх Свети Илия. Предлагат се разходки с лодка или водно колело. В района има и няколко екопътеки за любителите на планински преходи.

Голям Беглик

Язовир Голям Беглик се намира между Доспат и Батак, като до него може да се стигне и от двете посоки. Строен е в периода 1946 г. – 1951г, като до 11 юни 1999г. носи името Васил Коларов. В непосредствена близост се намира резерват Беглика, а цялата местност, и около язовирите и в резервата, е с изградени места за къмпингуване, санитарни възли и пътеки за разходка. Освен всичко останало, любителите на лова и риболова също няма да останат разочаровани.

Батак

Батак е шестият по големина язовир в България, разположен е в Западните Родопи, област Пазарджик. Предпочитано място за почивка на планина, сред спокойствие и уют, с възможност за риболов целогодишно. На западния бряг на язовира се намира планинският курорт Цигов чарк, а на другия – летовище Дъното (община Пещера), което е по-тихо и спокойно от Цигов Чарк и съвсем близо до летовище Св. Константин. В по-голямата си част язовира има полегати брегове с постепенен наклон, които са лесно достъпни с лека кола и са удобни за лагеруване.  През годините „Батак“ е зарибяван с дъгова пъстърва, толстолоб, бяла риба, шаран, буфало и сом. В далечната 1974 година от водите на язовира въдичар е извадил трофейна дъгова пъстърва с тегло 5,2 кг. Но това са само хубави стари спомени и в момента основните видове риба са костур, бабушка и каракуда. Уклеят и речният кефал почти изчезват, а шаран се лови инцидентно и то най-вече на въдици, разпънати с лодка навътре в откритите и дълбоки части на язовира.

Широка поляна

Язовирът е разположен в област Пазарджик, община Батак. Строен е за енергийни нужди още в ранните години на социализма (1960-1963 г.) и до днес водите му се ползват основно за това. Разлива се в много начупен планински масив в Западните Родопи на 1500 м надморска височина. Почти отвсякъде язовирът е опасан от вековни борови гори, а тук-там бреговете му се мият в тучни поляни. Ограден е от три защитени местности: „Широка поляна“ от север-северозапад (с част от язовира), „Студената чучурка“ от юг-югозапад, „Кавал тепе“ от изток-североизток и изток-югоизток. В активния сезон през лятото тук трудно се намира свободно място за бивакуване. В него може да намерите речен кефал, американска и балканска пъстърва, костур, шаран, сом, бабушка, златиста и сребриста каракуда, бял амур. Но повечето от ценните риби, с които е бил известен в по-далечното минало, днес са в минимални количества. „Широка поляна“ е сред първите замръзващи у нас язовири. В този смисъл само няколко дни студове във високите части на Родопите и повърхността му се сковава.

Източник: Lost in Plovdiv