Ема Нанкина

„Ние бяхме най-обикновени момчета, студенти, като всички останали. Не сме искали да ставаме дисиденти или нещо подобно. Но тогава се случиха събития, които изведнъж ни превърнаха в „Марионетките“, така Александър Димитров започна разказа си за бурното време на 1968-а година. Трима български младежи, които следват в Прага, се оказват в центъра на едно от събитията, които завинаги ще бележат историята от ерата на социализма – Пражката пролет. Димитров, заедно с Едуард Генов и Валентин Радев стават свидетели на нахлуването на танковете на Варшавския договор в тогавашна Чехословакия, за да стъпчат полетялата жажда за свобода на чешкия народ и съпротивата му срещу диктатурата на социализма. Тримата млади българи се връщат в родината си и решават, че съвестта им дълбоко страда. Те не могат да останат безучастни към събитията и решават, че „нещо трябва да се направи“. И водени от романтизма и наивитета на младостта, написват около 200 позива с текст: „Вън войските на марионетката Живков от ЧССР!“

„Чувството ни за потъпкано човешко достойнство беше много силно и то ни водеше в онези дни, длъжни бяхме да направим нещо, а не просто да наблюдаваме“, сподели още Александър Димитров. Тримата наричат групата си „Марионетките“. Разбира се, суровата социалистическа действителност не оставя нищо на случайността. Позивите попадат в милицията и тайните политически служби, които залавят и изправят студентите пред съда.

До падането на социализма през 1989-а година, тази история се предава като градска легенда от уста на уста. Повечето хора дори си мислят, че е измислена, за да повдига духа на българите, че все пак някой е реагирал срещу безвремието. Едва по-късно стават официално известни събитията около тримата дисиденти.

Художникът Веселин Праматаров, който също е преводач и издател е впечатлен от постъпката на групата и решава още веднъж, с днешна дата, да припомни на българското общество за изумяващата смелост на тримата младежи, които дръзват да се изправят срещу репресивната машина на тоталитарната държава. Така се ражда графичната новела „На конци. 1968“. Заглавието препраща към кодовото име на студентската група – „Марионетките“, а на корицата е нарисувана кукла на конци.

Веселин Праматаров представи своя комикс пред ученици и преподаватели от Хуманитарната гимназия “Св.Св.Кирил и Методий“ и разказа за процеса на създаване на новелата. Модератор на срещата бе преподавателят по български език и литература Росина Кокудева. На представянето присъства и директорът на гимназията Емил Начев.

Издаването на комикса е реализирано по проект иницииран от Чешкия център в София, посолството на Чешката република и посолството на Словашката република в България. Представянето на графичната новела уважиха заместник-посланикът на Чехия Петър Вавра, заместник-посланикът на Словакия Даниел Орсаг, почетният консул на Чехия в Пловдив Иван Соколов и директорът на Чешкия център Дагмар Остранска.

Учениците научиха интересни факти от близкото минало на България, както и за чешката колония, която идва в Пловдив в периода от Освобождението /1878/ до 30-те години на ХХ век. Инженери, архитекти, юристи и художници, които с дейността си са променили историята и облика на Пловдив.

Представянето на графичната новела е част от програмата на Литературния фестивал „Пловдив чете“, който се реализира с финансовата подкрепа на Община Пловдив.