Къщите на Старинен Пловдив за поредна година приютяват съвременно българско изящно изкуство. Тази година Националните есенни изложби (НЕИ) преминават под надслов „Споделено пространство“. По време на откриването на форума артистичният директор и куратор проф. Галина Лардева посочи, че тези експозиции са един личен, специален, човешки и интимен прочит на днешния ден.

НЕИ 2022 представят девет самостоятелни изложби на значими и разпознаваеми художествени присъствия в българското съвременно изкуство.

В Балабанова къща, Къща Хиндлиян и Къща Мексиканска графика до края на септември могат да се видят творбите на: Атанас Ташев – живопис (Балабанова къща, дълбока зала), Ангеларий Димитров – живопис (Балабанова къща, първи етаж), Анжела Терзиева – живопис (Балабанова къща, двор), Дарина Цурева – графика (Балабанова къща, сводеста зала), Петър Чиновски – графика, колаж (Къща Хиндлиян, веранда), Карина Попова – фотография (Къща Хиндлиян, веранда), Валентин Митев – скулптура (Къща Хиндлиян, двор), Николина Джановска – графика (Къща Мексиканско изкуство, зала), Русен Дойков – скулптура (Къща Мексиканско изкуство, двор).

С проф. д-р- Галина Лардева разговаряме за тазгодишните изложби, с които се отбелязват сто години от рождението на Атанас Кръстев – Начо Културата като дългогодишен кмет на Стария град и основоположник на форума за изобразително изкуство отпреди 65 години.

Какво определи посоката „Споделено пространство“ на НЕИ 2022?

Г. Л.: Проблемът за споделеното пространство е симптоматично усещане за днешния ден. Това усещане тръгва най-напред от изтриването на местата като носещи следа на нещо неповторимо – осезание, което в исторически план е налице откакто индустрията има своя дял в оформянето и преживяването на културата. Но в пресичането между пространствата и по-скоро в пластичните връзки между техните различни принадлежности и предназначения могат да просветнат като неочаквана и щастлива компенсация образни констелации, които вече са нещо неповторимо. Тъкмо в това изобщо е силата и потенциалът на споделянето. Нека да си представим тази ситуация с примера на една обикновена детска площадка в градска среда. Наред с непосредственото си предназначение за играта на най-малките тя се превръща и в място за срещи, а в определени времеви зони някой присяда там, за да обядва, или пък на нея се изсипва грозд от гимназисти, връщащи се от училище, пияници поемат пространствената щафета в друг часови диапазон и т.н. По такъв начин споделянето на пространство води до възможност за събиране на различни времена, за наслагване на множество сцени и роли в споделеното пространство. Изкуството няма как да не се интересува от възможностите на подобна социална пластика. То надгражда над тази пластика образите, които създава и насочва.

Нови имена редом до утвърдени артисти виждаме отново - как ще определите колаборацията между тях в цялостната визия на Есенните изложби и постигнахте ли резултата, който очаквахте – споделеността, разговора, предполагам?

Г. Л.: Присъствието, свързването и общуването на художници от различни поколения е действително един от принципите на Националните есенни изложби. Срещата между млади и утвърдени представлява стимул и за двете страни. Освен че са значим, незабравим спомен в личната биография на всеки един участник, тези моменти на творческо съприкосновение изграждат процеса и релефа на художествения живот. В този смисъл това е една от основните идеи на събирането на девет самостоятелни изложби в единен проект. Особено значимо е това, че присъствието на творци с различен житейски и творчески опит задава множественост на гледните точки: това носи не само художествена пъстрота, но и принципно различни подстъпи към проблемните фокуси. Друг аспект на значение в това събиране насочва към относителността и неустойчивостта на самите представи за „млад“, „утвърден“, „известен“. В крайна сметка сами по себе си и особено в системата на изкуството, изобщо в конкретните творчески тези думи не означават почти нищо.

Тази година има много цветове в изложбите, ярки са. Виждаме го и при Атанас Ташев, при Анжела Терзиева, Николина Джановска, Русен Дойков, Ангеларий Димитров, Петър Чиновски…, сякаш има нужда след всички предизвикателства на живота през последните 2-3 години, а и сега да вдишаме малко повече свежест и да почерпим от цветовете на художниците вдъхновение за личния ни делник?

Г. Л.: Приемам тази интерпретация като възможна, макар да е трудно тя да се провери. Със сигурност е налице усилено желание за присъствие, за включване в художествения живот. Налице е и желанието да се създаде някакъв образ на случващото се от последните години, да се види то комплексно във всички парадигми и визуални измерения на съвременното. И тогава тук цветността идва в едно по-различно значение: не като израз на визуален хедонизъм или като необходимост от карнавален отдих, а като опит за едновременно следване на различни пътища. Така присъства идеята за виртуалната едновременност на днешния ден – от една страна като израз на кризисното състояние, а – от друга, като лаборатория на възможни решения. Това са със сигурност частични решения, те са нестройни, несигурни, неокончателни. Същевременно обаче те са неподправени и последователни в своята подготвеност и визуална мотивировка. Затова може да кажем: такива са рефлексът и обликът на съвременната пъстрота.

Какво Ви мотивира вече почти десетилетие да сте организатор, куратор на Есенните изложби в Пловдив?

Г. Л.: Мотивира ме първо една естествена задълженост към традицията – познавах добре и отблизо хората, свързани с началата на тези изложби, познавам и всеки един момент от развитието на Изложбите, а то е наред с това и представително развитие за българското изкуство, представително и с оглед на съизмерването му със случващото се по света. Важен мотив в работата ми са срещите както с авторите, така и с публиката: форматът на изложбите и пространствата на къщите в Старинен Пловдив дават възможност за непосредствено общуване, а именно това общуване стои в основата на разбирането на съвременното изкуство. В този смисъл присъствието на произведенията на изкуството в съвременността е именно споделено пространство – образен комплекс, чиито значения, стойности и параметри се определят в срещата между автори и публика. Да допринасям за тази споделеност е най-големият ми стимул в създаването на Национални есенни изложби.

Националните есенни изложби са част от културния календар на Пловдив, организиран от Община Пловдив. Артистичен директор и куратор на събитието от 2013-та година е проф. д-р Галина Лардева.

Още снимки и материали за изложбите може да видите във фейсбук страницата на тазгодишните Национални есенни изложби.

Фотограф: Таня Върбева