Продава уредбата, която починалият ѝ брат ѝ е подарил за рождения ден, за да може да събере пари да се видят

Това не е просто любовна история. Това е разказ за живота такъв какъвто е – несправедлив, разочароващ, но пък осъзнаеш ли, че всичко зависи само от твоите действия и всичко стои единствено в твоите ръце, то тогава Съдбата може да се оттегли.

Тя се казва Александра, а той Джон. Тя е от Пловдив, а той от Шетланд, което е остров над Шотландия. Щом питаме гуугъл какво по-точно е разстоянието между двамата, то той ни отговаря с нескромните 5000 километра. Началото на тази история датира от ноември 2014, когато тя разцъквайки из нета попада на негов пост в блога му. Как наближава Коледа, което не му е един от най-любимите празници, но различно от всеки подобен пост, той осмива и себе си и своите виждания, което всъщност я и впечатлява. Решава да му пише „Харесвам те” и от тръгва всичко.
Започват да си пращат музика, чатят си всеки ден, до момента, в който тя е сама в общежитието, скучно ѝ е и му предлага да се чуят по скайп. В един момент се чудиш дали изобщо да му вдигнеш, а после са минали 4 часа от разговора, въпреки че знаеш, че сутринта рано имаш работа за вършене, разказва тя. От този разговор нататък се знае – в 19:30 те се чуват по скайп. Няма значение къде са, кой е около тях или какво се случва. Имам си Джон аларма, всеки ден в 19:30 сърцето ми започва да бие по-бързо, така че дори не е нужно да си гледам часовника вече. След втория им разговор той я кани на гости, но тя отказва, за това пък той си купува билет и април месец каца в Пловдив.
Всичко у тях се разваля – спират ѝ тока, пералнята и тя се разваля, но пък всяко зло за добро, нали така? Оказва се романтично посрещане на летището, макар и никой да не е желал нещо подобно. Говорили са си преди това как ще реагират, но колкото повече се скъсявало времето, толкова по-несигурни са ставали в реакциите си. Щом го вижда, побягва към него и го прегръща и просто си стоят така. Нейните приятели започват да ръкопляскат, а от там и всички хора на летището, точно като на филм.  Разбира се в началото всичко им изглежда нереално. За първи път виждаш човек, който те познава толкова добре на думи, но не и на докосване. Все пак, щом остават сами, разбират защо той е пропътувал целия този път.

Любов ли бе да го опишеш – явно да, защото думите не стигат да бъде описано това, което двамата дават като заря щом седнат един до друг. Той сега отново е в Шетланд, но след месец идва тук. Завинаги. Предвид обстоятелствата са преценили, че той може да изостави всичко там и той да се премести, пък и Алекс не е от хората, които биха  си тръгнали толкова лесно от България, а на него тук му е харесало много. Идва момент, в който осъзнават, че все пак тя трябва да отиде поне за малко, за да се срещне с роднините му и после двамата заедно да се върнат тук и да имат някаква основа, върху която да стъпят, но нямат пари. Той работи, а тя не иска да се чувства като поредната „имам си гадже чужденец, който да ме издържа”, за това сега продава всичко. Дрехи, книги, картините си. Дори е успяла да продаде уредбата, която починалият ѝ брат ѝ подарява за 12-ия ѝ рожден ден. Всички ѝ казват, че е луда, но нали в това е смисъла на любовта? Тя е талант и го осъзнава, така че продава това, което може да сътвори. Добър художник, може да тъче килими, а гласът ѝ е като на самодива. В София успява да се впише в една банда, с която до сега само са репетирали, но на 20 юни им предстои дебют на сцената и то в Пловдив. Исках да е тук, защото това е моят град, с моите приятели и искам първо пред тях да се покажем, споделя ни тя и си личи колко е щастлива, че колегите ѝ по музика не са имали нищо против това. Целият вход от концерта ще отиде за Фонд „Любов”.
Това са то отношенията през 21 век – интернет наистина събира сродните души. Въпросът е дали те са готови да поемат нещата в свои ръце и да направят всичко, за което мечтаят възможно.