Когато Контрол и Нова генерация свирят на банкети

Група Кале са българските Бийтълс

Една книга, която не е просто история, а живот, затворен между страниците

Стефка Георгиева

Раждането ми е закъсняло с няколко десетилетия и вече съм почти убедена в това си твърдение. След вечер като изминалата, имам усещането, че животът се е случвал някога, а сега е едно бледо съществуване и единственото, което правим са тъжни и жалки опити, да усетим онзи тръпчиво-горчив вкус на живеенето, с което са наситени поколенията преди нас. Една носталгична тъга се настанява у мен, когато видя например табелата на „Завод Казанлък“. Носталгия по времената, в които не съм живяла, не съм била родена, които съм пропуснала безвъзвратно поради… Дори не е поради ничия вина, а чисто биологични причини и късно случили се житейски събития.

„Цветя от края на 80-те“ – BG РОК история/поезия е книгата на Румен Янев и Емил Братанов, която ме наведе на тези мисли. На тези хора не им трябва голяма публика, а само няколко човека, които показват искрен интерес към техните разкази, който да осмисли присъствието им където и да било. Безкрайно интересни бяха разказите на двамата автори, както и на тяхната издателка, Доротея Монова, за времената на „Първото поколение“ както се наричат те. „Интересна епоха беше. От тоталитаризъм до свободен живот. Слушахме руски групи, които ни даваха усещането, че можем да оцелеем в България без да ни пребият.“ Така се е родила идеята за тези разкази, каза Румен Янев. Разказа за големите 15-часови концерти на най-големите рок групи в страната. За огромното бяло платно, което е било опъвано зад сцената и различни художници са рисували по него, а след това Димитър Енев е прибирал платното. Шеговито авторите казаха, че ако Енев реши да продава събраните платна, щял да вземе стабилна сума.

Емил Братанов пък сподели, че тази книга съдържа онова, което не можем да намерим в интернет, защото дори някои от авторите не пазят записите. В нея са включени 249 оригинални текстове на рок песни и над 300 фотографии на Стоян Гребенаров и Нели Недева-Воева, които сякаш са увековечили и откраднали от собствениците им миговете на усещане на свобода и борбеност. Той е на мнение, че „мишката няма да замени книжката“ и не е против свалянето на музика от интернет. Без доайените нямаше да ги има следващите поколения, казва Братанов.

През цялото време зад авторите и техният издател, на мултимедия течаха кадри от различни събития, които говореха достатъчно сами за себе си и сякаш е нужно само да ги видите, защото всякакъв коментар за тях би бил недостатъчен, блед и сух пред усещанията, които носят. Особено впечатляващи бяха кадрите на Първия рок концерт в София, състоял се през 1987 година, на които младите хора не просто живеят, а сякаш вдишват живот и издишат енергия.

Забавни и може би леко тъжни бяха историите за групите Нова генерация, Контрол и Кале. Музикантите от последната група споделили, че по това време се чувствали като Бийтълс. Ако се чудите защо – ще ви разкажа. Група Кале е имала едно единствено официално участие. Те излезли на сцената, изпълнили първата песен, след това втората и веднага били свалени от нея. Нова Генерация и Контрол пък свирели на банкети и се подават на един от кадрите между бутилки с лимонада и вино „Меча кръв“ (за виното не съм сигурна дали е точно това). Та важна е основната идея, а не бутилките – как бунтарските банди на 80-те свирят на социалистически банкети, пред смирени лелки и чичовци. Както каза издателката: „Добре, че знаеха няколко по-популярни песни и един, два блуса, иначе щяха да ги набият.“

Свободни, но не съвсем, те са се борели за онова, което са искали. Ако сега да правиш рок и да имаш свобода на словото, което да изразяваш пред публика е относително по-лесно, то тогава е било на границата на табуто. Но за свободния дух граници и закони няма и всичко това е описано надълго и нашироко в тези прекрасни страници с черно-бели кадри между тях. Та като че ли тогава въпросът „Какво правя с живота си?“ не е бил толкова сложен, колкото сега. След разказите на тези хора имам усещането, че това, което наричам живот бледнее пред каузите и целите, които са имали тези хора. Дълбок поклон пред Първото поколение, което ни остави толкова богато наследство. Надявам се да бъдем достойни наследници на труда ви!