В 2016-та има един страх, с който ние не сме живеели. Матрицата на икономическото развитие е, като че ли, една и съща и ние с този суверенитет на страх от загуба на националност, не сме живеели до сега.
Паулина Гегова
Глобализацията е факт, който все повече навлиза в новия световен ред и все повече притеснява отделния индивид. Въпроси като уеднаквяване, загуба на идентичност, сливане на граници, стоят в дъното на темата, а отговорите, както и причините довели до тук, са твърде много. В един утопичен свят различия няма да съществуват. Борби за военно, политическо или икономическо надмощие, също. Но реалността не е утопия! Тя ни притиска, прави ни зависими едни от други, което води и до този стимул за надмощие на отделните нации.
Снощи на Информираното несъгласие в Пост-културната сцена, бе гост Илия Лингорски, един от най-добрите български икономически анализатори, учил в Оксфорд, Председател на Българската секция на Европейската лига за икономическо сътрудничество и Член на Борда на настоятелите на Американския университет в България.
"Идеята за капитализъм се заражда още от създаването на християнската религия. Едни от най-богатите държави в Европа са католически, а не протестантски. " твърди Лингорски. Интересна теория, която може би има своята правота. Нищо не почва от сегашното, миналото оставя своето отражение, не само като огледало, но и като пътеводител за предстоящите събития.
В основата на темата стояха страховете - собствените, както и чуждите.
"Ние се страхуваме от всякакви имагинерни неща. Свикнали сме да бъдем колония и да носим своето чувство за малоценност. Имаме дълъг живот под хегемон, който, като че ли, все още носи своето влияние. Имаме собствена форма на политическо, шуро-баджаначеско управление. Ние не сме ресурсна икономика. При нас очакванията бяха за магическо преобразяване. За нещо, което ще се случи от днес за утре, без никакви усилия, което е илюзия."
Пловдив е едно от първите места, където започва реалната глобализация. В историята на България за 2000-3000 години, Пловдив и Русе са били географските и икономически центрове. София дори не е съществувала като град. От античността до днес, има различни капитални наченки, работещи на максимата "Ти печелиш - аз печеля". Но при нас винаги стой страха "Не може да има двама печеливши. За да спечеля, трябва да прецакам, преди да са ме прецакали."
"Първото сблъскване със световната глобализация за мен бе на финансовите пазари. Тогава беше въпрос на правене на пари по цялата земна карта. Когато в средата на 90-те се пусна интернет, почна грандиозна глобализация, без никакви ограничения."
Влизането на България в Европейския съюз и смяната на валутата е една от големите глобализации за държавата ни. Най-трудните години бяха последните 15, защото икономиката ни бе подложена на натиск, който не ни правеше конкурентно способни. България винаги е дължала много пари, най-вече на Русия. В края на 19-ти, началото на 20-ти век, настъпва индустриализация, която разбива населението. Хората са живеели с относително много висок стандарт. Съвременният финансово, икономически глобален свят поставя своето начало след края на втората световна война. По това време, САЩ са не само най-голямата икономика с вътрешен пазар, но и единствената неразрушена такава, която има ангажимента да предложи програма на останалия свят, с който той да бъде върнат от руините на войната. Щатите предоставят на останалите държави твърда и сигурна валута. Проблемът им е обвързан най-вече с добива на нефт и, разбира се, Мексико.
От друга страна, лежи вечната Русия. Тя винаги е оцелявала, сигурно винаги и ще оцелява, но на каква цена? Проблемът на управлението в Кремъл е, че Путин прави нещо не добро за Русия, и го прави от много време. Идеята му беше да стабилизира реда в страната и да започне индустриализация, повишаване на технологии и прочее. Управлението на Путин е най-провалилото се управление на Русия, твърди Лингорски. По това, Русия и Саудитска арабия, която е дори по-заплашена, си приличат. Според него, Норвегия е икономически най-стабилната държава, не само в Европа, но може би и в целия свят.
Колкото до нас...Нашият проблем е повече вътрешен, отколкото външен. Доброволно се отказваме от суверенитета, с който се сдобихме. Нямаме капацитет за макроанализ на глобалните икономики. Българското правителство има много голямо недоверие към собствената си икономика. Мисли за бюджета си като чувал с пари, в който да бърка. Правителството търси възможно най-висок приход на ДДС от данъците, а икономиката ни става все по-държавна. Големите градове изсмукват ресурси и население от по-малките. Хората се движат натам, където виждат повече възможности за постигане на житейските си цели. Бедата е в това какво се случва със структурата на населението. Ние сме твърде застрашена нация. Втората най-бързо намаляваща в световен мащаб. До края на века има шанс да намалеем поне на половина.
Това е една страшна прогноза, на която не искам да стана свидетел. Свят обхванат от южни потоци, банки, прекратяване на съюзи и заключване на външни пазари... Звучи неизбежно!
