Като че, всички ни е обзела еуфория с настъпването на сезона. Вървейки по улицата, съзирам само лъчезарни хора. Лицата им светят от ентусиазъм, от нови очаквания и трепети. От споделени страсти и сбъднати блянове. От обяснения в любов...
Паулина Гегова
Пролетта! Сезонът, приет за ново начало. Всички казват "Нова година, нов късмет", но именно през пролетта си поемаме отрезвителна глътка чист въздух и издишаме старите, събрали паяжина, емоции. Защото тогава всичко разцъфва, всичко се съживява, всичко придобива цвят, аромат, една нова, неопетнена енергия. През зимата душите са били като бели, пухкави страници. Нежни, но празни. А ето, че идва моментът, те да бъдат опръстени с всевъзможни багри.
Пролетта носи унеса на романтиката, въздига те на крилете на надеждата. Кара очите да виждат като през най-чисто стъкло, където всичко е красиво и крехко, като току що пробило през снега, кокиче. Да, цялата природа е доказателство за това ново начало - флората, животните, дори ние. Дори ние - хората, ставаме малко по-добри, малко по-изпълнени с мечти, малко по-щастливи. Щастието върви ръка за ръка с настъпващата пролет, защото ни кара да вярваме, че светът може да бъде хубав. Всичко придобива друг почерк, друг нюанс, друга метафора.
Щъркели, прелитащи в небето, крадящи мартениците; тучни ливади, по които можеш да бягаш цял ден без да се умориш; китни градини, в които искаш да се заровиш и никога да не излезеш, защото миризмата на цветя те опиянява повече от който и да е наркотик, а пеперудите и жужащите пчели кацат по оголените колена и ако притежаваха лицеви мимики, сигурно щяха да ти се усмихнат. Представете си поляна изпълнена с цъфнали слънчогледи, или безброй люлякови дървета. Ясното небе, с тук там облаци, приличащи повече на захарен памук, напичащото гальовно слънце и свежата вечер с ясни звезди. Това е за мен пролетта! А и не само за мен.
Като че, всички ни е обзела еуфория с настъпването на сезона. Вървейки по улицата, съзирам само лъчезарни хора. Лицата им светят от ентусиазъм, от нови очаквания и трепети. От споделени страсти и сбъднати блянове. От обяснения в любов... Какво по-хубаво от това да се влюбиш през пролетта? Тогава любовта идва сякаш натурална. Без да е пришпорена, без да е подтиквана. Изглежда като най-естественото нещо на света. Естествена, колкото естествен е изгревът, както и залезът след него. Вкусна и сладка като бонбон, или тръпчива и огнена като чаша червено вино. Някой може да я определя като избил хормон, но не тази първична реакция лежи в основата на всичко. Основата е, че разкрепостяваме душите си, освобождаваме сетивността, разширяваме хоризонта си. И най-вече - даваме си шанс! Шанс за нещо по-добро. За реализация, за фантазия. Зимната меланхолия отстъпва място на топлия апотеоз. И дори да е лъжовен... нека! Нека отпием от това въображение, което може да остави горчив, но може да остави и прекрасен привкус по небцето ни. Такъв... нереален, магически по един светъл начин. Изпълнен с безброй емоции. Като мелодия без лирики, като стихотворение без болка, като приключение без разочарование.
Пролетта може да бъде описана най-точно с една единствена дума - Вдъхновение! И тази дума съдържа в себе си толкова много сила, колкото сила събираме за цял живот. Цял живот спотаен в един миг, който трае като вечността. Пролет пукна, а с нея и ние, като срамежливо цвете, готово да поеме по един необятен път, изпълнен с безброй светоусещания...