1 октомври е 274-ият ден в годината според григорианския календар, но това съвсем не е изчерпателна информация за тази дата. Първият ден на десетия месец носи много поводи за празнуване не само по света, а и у нас. От Световен ден на музиката, през Ден на възрастните хора, празник на закрилата на Пресвета Богородица, Ден на вегетарианците до първи учебен ден за студентите - 1 октомври е празник на мнозина. Изберете си от приложения списък.
Международен ден на вегетарианството – Учреден през 1977 г. с решение на световния конгрес на вегетарианците във Великобритания по инициатива на Северноамериканската организация на вегетарианците.
На 1 октомври се чества и Световният ден на архитектурата.
Световен ден за борба с хепатита – Определен от консорциум, в който влизат 15 организации от Европа и Близкия изток, за подкрепа на пациентите.
ЮНЕСКО – Световен ден на музиката (Отбелязва се от 1974 г. по решение на Международния съвет за музика при ЮНЕСКО).
ООН – Международен ден на възрастните хора (от 1991 г.).
В България празниците днес са:
Празник на Академията на Министерство на вътрешните работи (МВР) – Обявен с Решение на 39-ото Народно събрание от 14 юни 2002 г.
Ден на Застрахователя – Обявен е за професионален празник през февруари 1996 г. с решение на Асоциацията на българските застрахователи и Съюза на частните застрахователи
Професионален празник на зенитно-ракетните войски – Отбелязва се от 1 октомври 1960 година, когато в Казахстанската степ български дивизион за първи път осъществява боен пуск на зенитна ракета
Ден на поезията
Празник на българските певци и музиканти – Обявен е през 1980 г. по повод 700-годишнината от рождението на св. Йоан Кукузел
Българската православна църква почита на 1 октомври Свети Йоан Кукузел. Ангелогласния – така нарекли още на младини св. Йоан Кукузел. Роден от българка през 1280 г., наричан още магистър на магистрите, този пръв императорски певец във Византия пеел нежно и с магическо упоение в гласа си призовавал към чистота и смирение, бил истински извор на музиката.
Житието на светеца е съставено в края на XIV век (препис от него се съхранява в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” в София). В него се разказва как надареният с необикновени музикални способности младеж бил изпратен да изучава Свещеното Писание в дворцовото певческо училище в Константинопол (Цариград), където скоро станал любимец на императора.
Желаейки да се откъсне от светските грижи и да служи на Господа в безмълвие, той тайно избягал и се укрил в Светогорския манастир „Св. Атанасий”. Представил се за неук пастир и игуменът му поверил манастирското стадо. Един ден подвизаващ се наблизо монах видял дивно чудо: пеещ пастир и кози, които не пасели, а го гледали, сякаш се радвали на ангелското му пеене. Въпреки настояванията на императора, който научил къде се намира, Йоан останал в манастира.
Преданието разказва, че Божията Майка му се явила на няколко пъти. При едно от чудните си видения Тя го възнаградила със златна монета в израз на признание за неговите необикновени музикални и певчески качества.Днес тази монета е прикачена към чудотворната икона на Света Богородица в манастира, наречена „Кукузелева“.
Там той създал своите безсмъртни произведения: „Полиелей на българката” (посветен на майка му), „Антиксантари”, „Голямото исо”, „Херувимска песен” и други.
Св. Йоан Кукузел създал нов тип нотно писмо – невмено, наричано още „Кукузелево”, което било с повече нюанси и по-разбираемо. Ръкописи на създадените от него песнопения се съхраняват до днес в библиотеките в Цариград, Солун, Атина, Атон, Ватикана, Париж, Виена и другаде. Много от композициите му напомнят български напеви. И днес музиката на Ангелогласния български светец Йоан Кукузел звучи като първомолитва за всички нейни изпълнители и ценители.
Изображението на Св. Йоан Кукузел в средновековни одежди, обкръжено от излезлите под перото му нотни знаци – невми, и до днес се пази като светиня в библиотеката на Великата Атонска лавра.
Монахът музикант Йоан Кукузел е канонизиран за светец от Българската православна църква.
И не на последно място всяка година на 1 октомври се чества закрилата на Пресвета Богородица. Празникът Покров на пресвета Богородица възниква през X век, за да се почете явяването на Божията Майка в Константинопол.
Това необикновено знамение е станало в първата половина на Х век, в края на живота на св. Андрей Юродиви.
В църквата във Влахерна, близо до градските порти по време на нощно бдение, няколко души видели Богородица, съпровождана от Св. Йоан Кръстител, Св. Йоан Богослов и други светци.