Екатерина Стоянова

Десислав Пачарозов е от хората, които трудно остават незабелязани. Артистична натура! Така би го определил всеки, който го срещне за първи път. И няма да сбърка. Току-що е завършил художествената гимназия и е кандидатствал в АМТИИ. Рисува, снима, занимава се с музика. Като човек на изкуството, той е абсолютно освободен и щастлив. От Карлово е, дошъл е да учи в Пловдив. Избрал е точно този град заради спокойствието, красотата и усмивките на хората.  Както навсякъде, така и тук има увълчени лица, но повечето не изглеждат такива. Гледа позитивно на живота и смята че у всеки и навсякъде има нещо добро и хубаво. Обичайте се, това е най-важното, е лозунгът на Десислав.

Свири и на китара. И прави герданчета с пирограф.  Използва дърво, което нарязва и гравира, след което минава с яхтен лак за повече издръжливост. Отнема му много време, но му носи удоволствие. Музиката го успокоява и му помага да преоткрие щастието, да се концентрира, да се вдъхнови, макар че последното намира навсякъде. Във всяка частица от света има нещичко, което носи красота и вдъхновение. Особено тук, в Пловдив, културното средище на България, където съдбите се преплитат и въздуха ухае на романтика. Пловдив е красив и стойностен град с вековна история, в който изкуството се развива, въпреки всички опити на Висшите да го стъпчат, смята Десислав. Щом има кой да рисува, ще има и картини, щом има кой да пее, песни ще се леят и никой няма да попречи, допълва той.

Надежда Георгиева- Над и Яна Бюрер Тавание говорят от името на хората с увреждания, чрез изкуство

Паулина Гегова

Законът за запрещение контролира хората с увреждания, защото според държавата те не са способни да взимат собствени решения. От една страна, това е висша форма на защита, чрез наставник, от друга осакатяване на човешките права. Тук се повдига въпросът дали тези хора наистина могат да взимат адекватно решение по сериозни казуси и няма ли да бъдат измамени ако им се даде пълна „свобода”. За сдружение Паралелен свят, Български   център   за   нестопанско   право,  Българска   асоциация   на   лица   с интелектуални   затруднения, Фондация  „Глобална   инициатива   в   психиатрията  София“, Фондация „Светът   на Мария“  и Фондация   „Кредо   Бонум“, такъв въпрос въобще не трябва да съществува. Те смятат, че чрез запрещението хората с проблеми биват подтиснати, неоценявани и превръщани в обекти. Точно затова се борят против него и искат да прокраднат в парламента по- демократичния вариант – Подкрепено вземане на решения, чрез който те могат да развиват живота си сами, с подкрепата на най-близките си. По законопроекта се работи от две години, а поредната капка в морето бе изложба, с приложени към нея текстове, която показва чувствата на тези деца и възрастни, които се третират, както се изразиха на откриването , като стайни растения. Картините са дело на Надежда Георгиева- Над, текстовете на Яна Бюрер Тавание. Самата Яна влиза за първи път в институция за хора с интелектуални увреждания през 2002г. Гледката меко казано е била покъртителна, след което тя не е могла да спи цял месец. Картините сами по себе си са ту очебийни, ту с много символика. Не са трудни за разгадаване, а и за подобен вид инициатива, не трябва. Те трябва да са достъпни и в същото време влиятелни, а двете жени са постигнали търсената цел – да се превърне в глас на промяната.

Инициативата е подкрепена от Община Пловдив, която е вдигнала похлупака към новата система, по която в Европа се работи от години. На откриването присъстваха представители на сдруженията и фондациите като Нина Вакова, Кремена Стоянова, Ани Шилева и други. Както и адвокат Маргарита Димова, която силно подкрепя каузата, както от човешка гледна точка, така и от юридическа.

От друга страна, някои юристи са на мнение, че ако подобен закон е приет, ще е в ущърб на хората с интелектуални увреждания, защото така те ще са по-лесно манипулирани, ще трябва да подлежат на съдимост за неправилно взети решения, а някои са опасни за себе си и обществото. Стои и въпросът, че лесно могат да бъдат мамени с покупко-продажби на имоти, както и че не всички осъзнават стойността на парите.

Мненията са много, а кое е най-правилното не може да се каже. Темата е деликатна и сложна и всеки трябва да открие отговора сам за себе. Изложбата ще стои в Дом на Културата „Борис Христов” до 20-ти юли, след което ще се премести в сградата на Общината до края на месеца, а през август ще се помещава в Градска художествена галерия. 

Два пъти Пловдивската община обявявала национален конкурс за проект на монумента

Водещите творци загърбили града. Специалисти спрели проект за 18-метрова колона в Цар- Симеоновата градина, тъй като щяла да обезличи фонтана на Деметра  

Владимир Балчев

Допреди век в Пловдив почти нямало паметници. Като че градът бил орисан да страда от вечно несъгласие. Решил Хаджи Гьока Павлов да подари една скулптура на апостола Васил Левски, но общинските съветници отказали дарението. Пропаднал и проектът за паметен знак на обесените след Априлското въстание. Точно срещу днешната скулптура на Мильо планирали да поставят паметник на Паисий Хилендарски, но този път се намесили държавни служители и провалили проекта.

През 1914 г. офицерите от Пловдивския гарнизон започнали да събират средства за монумент в памет на загиналите пловдивчани по време на Балканската и Междусъюзническата война. Само за няколко месеца се натрупали десетина хиляди лева. По онова време това била значителна сума. Тъкмо тогава обаче започнала Първата световна война. След това инфлацията набързо стопила събраните средства. През 1924 г. фондът бил учреден отново, но размириците и финансовата криза забавили  осъществяването на проекта. Едва през 1936 г. бил обявен национален конкурс сред българските архитекти и скулптори. Най-големите наши творци загърбили конкурса. Вероятно заради това журито се почудило кой проект да избере. Накрая специалистите се обединили около варианта, предложен от врачанеца Светослав Йоцов. Местната преса побързала да обяви, че най-хубавият български паметник ще бъде в Пловдив, припомняйки, че Йоцов е спечелил конкурса за паметника на връх Шипка. Веднага след това било насрочено тържеството за освещаване основите на паметника. Общинарите също подкрепили начинанието и вдигнали триумфална арка пред градината “Цар Симеон”.

Тържество обаче нямало. Вместо това започнали бурни дискусии. Първи се обадил в пресата заслужилият пловдивски общественик Недко Каблешков. Появило се изложение на софийските архитекти и художници, подкрепено от Дружеството на южнобългарските художници. Мнението на специалистите може да се представи  с няколко думи – така не се правят конкурси. Награденият проект представлявал една 18-метрова колона, която трябвало да се постави точно пред фонтана на Деметра. Само че авторът на този фонтан не е кой да е, а на световноизвестния италиански скулптор Арналдо Емилио Дзоки. От една страна тази колона обезличавала напълно фонтана на знаменития творец, от друга страна тя изумително напомняла паметника на Хинденбург в Германия. Войнишките фигури от двете страни на монумента изглеждали почти като арийските си събратя. Каблешков,  загубил първороден син в Балканската война, заявил, че би приел проекта и в този му вид, въпреки недостатъците, но ако се осъществи на някое от тепетата.

Дискусията продължила няколко месеца. Изтъркаляли се още две години и се заговорило за нов национален конкурс. Обявлението за конкурса се появило през пролетта на 1939 г. Изпратени били едва 8 проекта. Най-значимите български творци отново пренебрегнали конкурса. От кратките известия в местните вестници се разбира, че първата награда е присъдена на архитект Марков, но няма нито дума за облика на бъдещия паметник. Не се споменават също имената на другите участници, както и останалите отличени проекти.  

След дълго протакане пак се заговорило за  тържествено освещаване основите на паметника. По едно време дори били пригласени гранитните блокове за постамента. Както ги пригласили, така ги изоставили. През 50-те години на миналия век с тях бил изграден паметникът на Петър Ченгелов.

Музикантите с концерт на Античния театър на 2 септември

Култовата група Джипси Кинг ще открие Есенния салон на изкуствата в Пловдив. Музикантите ще излязат на сцената на Античния театър на 2 септември. Пабло Рейес и неговите виртуозни музиканти ще представят всички хитове на GIPSY KINGS, събрани в новия проект GIPSY 4 EVER.

Пабло Рейес е оригиналният съосновател на групата и след над 20 милиона продадени копия и награда „Грами“, решава да направи новия проект GIPSY 4 EVER, в който привлича още двама ключови музиканти от GIPSY KINGS - един от най-прославените китарни виртуози – Марио Регис и музикалния ръководител и главен композитор на “Кралете” – басиста Ксавие Падиа. Съставът на GIPSY 4 EVER се допълва от Джовани Буче (вокали и китара) – един от най-прославените изпълнители на румба в Южна Франция и Испания и барабаниста Хосе Кортез.  

Билетите, които са на цена 35 лв. се продават на касата пред община Пловдив, както и в мрежата на EVENTIM в цялата страна, магазините на Orange, Пикадили, Technopolis, Техномаркет, Usit Colours, Outlet Alex, магазин Яко, На Тъмно, Metal Heaven,Фотосинтезис, Office 1 Superstore, касите на EasyPey, билетен център НДК - София, Дворец на културата и спорта – Варна, Бензиностанции OMV.

Есенният салон на изкуствата се организира от община Пловдив и партньори и е най-големият културен формат в града, вече повече от десетилетие. След официалното откриване на 12-то издание с концерта на GIPSY KINGS, на следващия ден - 3 септември, емблематичният Иън Андерсън ще представи всички хитове на JETHRO TULL, отново на  сцената на Античния театър в Пловдив. Вече са в продажба и билетите за концерта на 18 септември на изключителния, виртуозен и екстравагантен цигулар Найджъл Кенеди. Събитията са също част от програмата на Есенния салон на изкуствата.

През 100 г. пр. н.е. е родена една от най-влиятелните и значими личности в световната история, за всички времена - Гай Юлий Цезар. Политик, пълководец и писател. Когато се сетим за Римската империя първо неговото име изниква в съзнанието ни. Макар че по време на управлението си е обявен за пожизнен диктатор, отпечатъкът, който оставя в историята е безспорен и прекалено виден. Легендите за него никога няма да умрат, независимо колко години минат. Диктатор или не, Цезар е бил умен човек и добър стратег, който е оставил и наследство от негови мисли, от които може и да се поучим. Представяме ви част от тях.

1. Veni, vidi, vici! - Дойдох, видях, победих!

2. Бих изгорил и дрехата си, ако знаеше плановете ми.

3. Гостът не трябва да бъде обиждан.

4. Жребият е хвърлен!

5. При възникването на нови обстоятелства слуховете често изпреварват фактите.

6. Най-страшният враг се крие там, където човек не гледа.

7. Одобрявам измяната, но не и изменниците.

8. По-добре да загинеш веднага, отколкото да живееш в очакване на смъртта.

9. Задача на пълководеца – да побеждава както с ум, така и с меч.

10. И ти ли, Бруте?