Капана.БГ
Герасим Георгиев - Геро идва на пловдивска сцена
" Между два стола "
от Рей Куни
постановка - Васил Василев
сценография - Милена Стоянова
Участват актьорите:
Герасим Георгиев -Геро ("Пълна лудница", "Господари на ефира"), Вяра Начева, Николина Янчева, Августин Демерджиев, Ивайло Гандев и Димитър Марков.
" Между два стола " - една от най-блестящите, най-забавните и най-играни пиеси през втората половина на XX век.
" Между два стола " - типична комедия на ситуациите.
" Между два стола " - между две жени - на всеки може да се случи !
Много хубаво...не е на хубаво! Страх, смях, недоразумения, мъжка солидарност...
Всичко това може да бъде гледано безброй пъти...
Подарете си настроение и среща с телевизионния любимец Геро!
Спектакълът можете да видите на 30 май от 19 ч. в ДК "Борис Христов".
Билети в билетен център пред Община Пловдив
https://kapana.bg/kapana-likes/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=13531#sigProIdf3b6ffb432
Поезия и дигитална живопис в Постоянна експозиция „Мексиканско изкуство“
Теодора Богоева, член на поетичен кръг „Хормония“, с публикации в списание „Родна реч“, вестник „Литературен Форум“, ще представи новата си стихосбирка „Душата ми палитра“ с допълнение от дигиталната концептуална живопис на Иван Богоев – графичен дизайнер и илюстратор с реализирани проекти във Флоренция и за пловдивското издателство „ Жанет 45“. Поезията и живописта ще хармонират и с музиката на Стефан Гераксиев – Денвър и Краси Йорданов, които ще изпълнят залата с магията на своите китари и проникновени текстове. Стиховете на Теодора ще поднесе актрисата Мария Генчева, известна с многобройните си роли в Драматичен театър Пловдив.
„Душата ми палитра“ е арт събитие, което неговите създатели подаряват на Пловдив по случай 24 май – празникът на българското слово и култура.
На 24 май в Постоянна експозиция „Мексиканско изкуство“ в Стария град от 18.00 часа ще бъде открита изложбата – среща на поезията с концептуалното дигитално изкуство.
Архитектите и пловдивските училища – навлизането на модернизма
В „Екзарх Йосиф” са преподавали двама от великите български художници – Владимир Рилски е учител по рисуване, а Златю Бояджиев по... ръчен труд
След трудното десетилетие на 30-те, Пловдив успява да се справи с проблема с училищния си фонд. Под управлението на общината има 7 прогимназии и 25 начални училища
Теодор Караколев
Пловдив преживява особено интересно годините между двете световни войни. В годините след Първата световна, градът значително увеличава населението си – най-вече заради бежанци от Беломорска Тракия и Македония, които населват града и създават днешния квартал Кючук Париж. Земетресението от 1928-а също оставя своя незабравим отпечатък. Особено важен за нашата тема е и фактът, че българските архитекти, завършили в чужбина вече не са единици, а оформят цялата артистична сцена на града. Втората статия за пловдивските училища и техните архитекти по повод Деня на българската просвета и култура се занимава именно с периода между двете световни войни.
Столичните архитекти
В първата част споменахме Френския девически колеж, проектиран от Георги Фингов. Неговият съименник и също от групата най-велики български архитекти Георги Овчаров също е оставил своите следи в Пловдив. Вероятно най-известната му сграда е Трудовата борса - днешната болница „Св. Мина“, която след „санирането“ не прилича на нищо смислено. По-малко популярно, но също красиво е училището „Пейо Яворов“. Проектирано през 34-а, и открито през 36-а под името „Екзарх Йосиф“ то вече носи чертите на модернизма с изчистените си форми и обилното ослънчаване – впечатлява най-вече голямото остъклено стълбище. Интересно за школото – освен проектантът му – е и това, че там са преподавали двама от великите български художници – Владимир Рилски е учител по рисуване, а Златю Бояджиев по... ръчен труд.
Както вече знаем, Девическата гимназия се е помещавала в днешната Градска художествена галерия, проектирана от арх. Йосиф Шнитер. След Първата световна война тя също се нуждае от разширение. Тук се намесва друг архитект от национална величина – дамата Виктория Винарова-Ангелова. Един от най-известните ѝ проекти е Морското казино в Бургас. Тя проектира сградата, която днес се ползва от Академията за музикални, танцови и изобразителни изкуства до Античния театър. Уви, също като Трудовата борса, сградата претърпя смъртоносен за културната си стойност ремонт, като загуби модерниския си чар, за сметка на курортно-хотелиерско оцветяване в кайсиево. Можем да се върнем към бургаското Морско казино, което се използва като пример за чудесно реновиране на паметник от архитектурния модернизъм.
Трети от големите български архитекти от 20-те и 30-те - Станчо Белковски също строи школо в Пловдив – Немското училище. Днешното Музикално училище е загубило много от елегантния вид, проектиран от Белковски – както в екстериор, така и в интериор. Малко е тъжно, че именно училищата по изкуства са доста пострадали от съвременните прищявки на строителната мода, но... Иначе, освен в Пловдив, Станчо Белковски строи немските училища и в София, и в Бургас, както и легендарният комплекс „България“.
Пловдивските архитекти
Една от впечатляващите стилово сгради се проектира в края на 30-те - днешното училище „Патриарх Евтимий“. Любопитно е, че в началото то се е наричало „Отец Паисий“ (III-a прогимназия), а още по-любопитно за нашата тема е, че проектът за неговото строителство е избран, чрез конкурс. Тъй страшният за днешните управници процес на конкурси и допитване до специалисти, вместо директно възлагане на приятел, всъщност е честа практика през 20-те и 30-те години. Интересно е, че третото място в конкурса отново, както при Девическата гимназия, е за жена – не особено известното име на арх. Цвета Беловеждова. Второто място получава общинският архитект, който се състезава рамо до рамо с частно-практикуващите си колеги Васил Търпанов, а първото място печели съвместният проект на Димитър Попов и Никола Овчаров (също общински архитект). Димитър Попов е известен с доста по-богатите си, що се отнася до декорация, сгради, но изглежда има уклон към модернизма – като ще видим и един друг негов важен проект по-късно. Никола Овчаров е известен с модернистичните си проекти през 30-те за бюфетите на Бунарджика – останките от които съвсем наскоро бяха окончателно сринати и бюфетът на Сахат тепе – отдавна унищожен от социалистическата власт.
30-те години на Пловдив обаче са белязани най-вече с Мострения панаир. А той е неразривно свързан с пловдивските училища. Първото издание през 33-а се случва в сградата на Търговската гимназия – построена още през 1927-а година по проект на архитектите Димитър Попов и Лазар Нанчев. През 33-а, тъкмо по времето на подновяването на Панаира се строи и Промишленото училище. Сградата – макар и леко променена днес – е безспорният пловдивски училищен шедьовър, сграда с национална стойност, за щастие запазила най-важните си елементи – вход, стълбищно остъкление, прозорци, терасите към Гладстон. В този проект отново участва Димитър Попов, но този път в сътрудничество с архитект Светослав Грозев. Последният е, вероятно, най-изявеният като модернист наш архитект - известен с изоставената днес къща на Стайнови на Таксим тепе, с къщата на Каишеви на ул. „Антим I” и с проекта за къщата на ул. „Архимандрит Дамаскин“ до Тунела. Монументалното Промишлено училище обаче е най-внушителната пловдивска сграда от периода на модернизма.
С неизвестните архитекти
Тясно свързани с панаира са и две други училища, чиито архитекти пловдивската историография все още пази в тайна. Изключително оригиналното Карнеги (днешното ОУ „Алеко Константинов“) и Митрополит Максим („Малката Лиляна“), което напомня в един по-малък мащаб на Търговската гимназия, са се превръщали в изложбени палати през 30-те години по време на Великденската ваканция. Кои са авторите на тези сгради, които в днешния си вид се строят след земетресението от 1928-а година, някой смел бъдещ историк би открил.
С дълга история и неясно бъдеще е и ОУ „Душо Хаджидеков“ - като сградата има подобна съдба на предните две. На това място е имало образователен център още преди Освобождението, а сградата на това място пада през 1928-а година. След земетресението се построява днешното здание, което също носи духа на модернизма и заслужава да бъде културна ценност поне от местна величина. Особено привлекателно е оформянето на входа и класическото елегантно решение за мазилката на сградата – запазена до днес от образовани хора, които знаят да пазят, а не да рушат.
Последните години
Повечето училищни сгради функционират и до днес като образователни институции. Сред малкото сгради от периода, създадени за училища, но вече с други функции е днешният център на радио „Пловдив“. Сградата е издигната по проект от 1939-а, като училище „Кирил Нектариев“ по проект на архитект Васил Златарев, като модернистичният ѝ дух се усеща веднага. Сградата е една от последните, завършени преди войната, като първите ученици прекрачват прага в учебната 41/42-а година. През 39-а година по проект на другия общински архитект Никола Овчаров се строи и днешното ОУ „Кочо Честименски“ в Мараша. Последното училище за кракто е превърнато в казарма през войната и за известно време там са настанени немски войници.
Всъщност, по спомените на Божидар Здравков, кметувал почти през цялото десетилетие на 30-те, но и обвързан с училищното дело още след Първата световна война, проекти за училища, използвани – или поне проучвани от Пловдивската община през 20-те - е създал арх. Стойко Стойков – автор на доста от сградите по Главната. Проекти също са правели общинските архитекти Никола Овчаров и Васил Златарев. Кои точно училищни сгради са построени от тях, тепърва историята и документите ще ни разкриват.
Строителството на училища и гимназии продължава и след 1944-а година, вече в една съвсем друга атмосфера. Все пак през 40-те населението на Пловдив е малко над 100 000 души, докато в края на тоталитаризма гони 400 000. Историята на тези сгради оставяме за друг път.
След трудното десетилетие на 30-те, Пловдив успява да се справи с проблема с училищния си фонд. Под управлението на общината има 7 прогимназии (т.е. от 5 до 7 клас) и 25 начални училища (от 1 до 4 клас). През 1940-а година в началните училища учат малко над 7000 деца, а в прогимназиите – около 4300.
Но фактът, че децата има къде да учат не е единственият, достоен за уважение – голяма част от сградите са архитектурна ценност, красиви здания в крак със световните архитектурни тенденции. А някои от тях – като, например, Промишленото училище са съвсем достойни примери и на международно ниво. При всяко посещение на Мострените панаири чуждестранните гости истински се впечатляват от съвременната и качествена архитектура в града ни. Сравненията с днешно време, смятам, са излишни.
Владимир Балчев: Страх ме е да не ме заболи от нова загуба
Историкът е силно разтревожен за бъдещето на Небет тепе
Трудно му е да посочи добър пример за съхранение на история, дух и памет в Пловдив
Носителят на журналистическия приз на награда „Пловдив” и наш автор, водещ историческата рубрика „Забравеният град”, Владимир Балчев този път даде интервю за Капана.бг. Само ден след награждаването, историкът не е особено оптимистично настроен относно съхранението както на културно-историческите паметници, така и на народните дух и памет. Ето какво ни разказа той:
Поздавления, г-н Балчев! Историк спечели приза за журналистика, но не е изненадващо. Как си го обяснявате сам за себе си?
Нека разсъждаваме така – има награда за литература, за музика, за други изкуства, за журналистика, обаче, аз правя нещо, което не попада в нито един раздел. Знам, колко съм ровил за тази информация, и смятам, че това, което правя има стойност, защото малко или много, представям нови неща. Когато има новинки, вече говорим за журналистика, така че хем е в обема на жанра, хем е малко по-волна програма.
Имаме ли памет, културно- историческа и духовна памет, г-н Балчев?
За съжаление, паметта все още не е станала управленско явление. Тя е по-скоро на ентусиастите, на хората, които дават мило и драго да помогнат и да направят нещо. Някак си, управленските решения са много малко и, за съжаление, повече са обратните примери. Паметта липсва точно там, където трябва да се решават нещата.
На Пловдив са му трябвали около 50 години, докато разбере, че трябва да пази старините. Едва, когато се случва Международния панаир, кметът Здравков осъзнава, че това има много голяма стойност. Чужденците не гледат другите сгради, те отиват в Стария град. Там им е интересно и виждат нещо, което няма къде другаде да видят. Много по-късно, едва когато се възстановяват къщите в Стария град, 59-63-та година на миналия век, се получават пари от държавата, нещата се случват. Това е другият фактор за Пловдив - ако държавата се намеси финансово, нещата ще бъдат прекрасни. Става дума за паметниците. Но остави ли на мижавия общински бюджет да се занимава с това нещо, просто след време ще цъкаме с език.
Какво забравяме за града си, което хора като Вас са призвани да ни припомнят?
Най-напред се забравят хората. Ако другите градове имат дейци, които да броят на пръстите на ръцете си, Пловдив има цял полк, както се казва, които са направили страшно много не само за самия град, но и за българската кауза. Има цяла книжка на Стойо Шишков, който ги изрежда 50 и няколко души, но прави много голям подбор.
Често пишете за унищожения през годините град. Към днешна дата притеснявате ли се от нови загуби на памет и дух?
Духът и паметта се поддържат по много начини, но когато някой се опитва да повдигне духа по административни начини, работата започва да мирише на гнило. Не става така. За това нещо е нужна солта на ентусиаста. Ентусиастите могат да изразят мнение, да предизвикат управлението да вземе някакво решение, да запазят нещо и да го спасят.
В това отношение, загубим ли ентусиастите си, Пловдив се загубва.
За кои пловдивски загуби Ви боли най- много?
Страх ме е да не ме заболи от друга. Отново се събират облаци над Небет тепе. Това е едно много първично и глупаво решение. Трябва да развиваме туризма, хубаво. Хайде, ще му построим неща на бърза ръка, които са интересни и като ги видят чужденците, веднага ще хукнат и ще забравят всичко. Не е така. Това е най-калпавото решение, защото ние отнемаме атрактивността на този паметник. Да, за момента може да събере хора, но след това ще погуби оригинала, защото изградените горе кули ще са менте – качено нещо си горе, което няма никаква стойност. Та това нещо се прави по друг начин. Събира се максимална информация, прави се хубаво проучване на обекта и ред други неща, и чак тогава излизат факти, които създават атракция.
Или пък нека се учим от европейския опит как се правят реконструкции и консервации. Вижте, например, колко милиарда дават в Италия за тази цел. Те ги имат, да, но и тук, каквото би могло, може да се направи. Историята дава много добър пример за това, как в Пловдив са събирани средства за археологически проучвания. Системата е просто уникална.
Това нещо се реализира у нас за първи път през 30-те години на миналия век. А който иска да научи повече, нега прочете рубриката в Под Тепето.
При създаването на подобни проекти, свързани с туризма, никой ли не се допитва до вас – историците?
Понякога се намесват светила в историческата наука, които имат малко по-различно разбиране и някак си са пристрастени да услужат на туристическия бизнес. Само че и на туристическия бизнес ще направят лоша услуга, защото един компрометиран паметник не може да доведе публика.
Какво Ви обижда днес?
Обижда ме това, че трудът на историка, на изследователя, на музейния работник все още остава принизен. Като че ли е недооценен и неразбран.
Вярвате ли, че хората ще започнат да се отнасят уважително към града си, ще видят естетиката наоколо?
В това отношение, старите възрожденци са създавали едно ново поколение – образовано, възприемащо, със силно развито родолюбиво чувство. За съжаление, гледам сегашното поколение… На историка му е трудно да му въздейства, защото то си има съвсем друга среда, има свои виждания. Но въпреки всичко, виждам, че на изложбите има доста млади хора от това проблемно поколение и виждам, че има интерес и у младите. Не са само белокосите, тези, които вече на прощаване гледат живота, а и тези, които сега навлизат в него. Ако има начин да задържим вниманието им, то тогава вече можем да разчитаме, че новото поколение ще има друго разбиране и за старините.
Това дава ли Ви надежда, че историкът няма да бъде загубена професия, а младото поколение ще съумее да я съхрани?
Дава ми. Само едно нещо има, България е единствената страна на Балканите, която не дава средства за исторически изследвания. Не става дума за археологически такива. Едно време имаше научни издания, които се съобразяваха и знаеха, че това е един бавен труд, който отнема година-две за една публикация и се даваха адекватни хонорари за това. Сега не само, че няма, но има научни издания, за които си плащаш, за да отпечаташ. Не се развива така наука. Без пари, това нещо става само благодарение на хората, които разбират, че това, което правят е значимо и то трябва да остане. Пък следващите, вече, ако могат да го използват по-добре и по-рационално, чудесно, но поне ще го има.
Има ли забравена градска история, за която не искате да пишете и не бихте писали?
Сензационната, най-големите скандали. Даже преди години имах такъв случай с един вестник и се бях разбрал с редакторките, ако нещо ми пипат, за да направят текста такъв, да ми махат името като автор. Малко или много, аз нямам къщи и коли, едно име си имам и трябва да си го вардя.
Смятате ли, че чрез силата на гражданското общество можем да браним града си, както се случи с Небет тепе, кино Космос и тютюневия склад?
Нещата трябва да се прецизират, защото когато стане прекалено обширна програмата, средствата се разпиляват, а има неща, които са приоритетни. Такива са развалините, останали от разкопките на центъра, къщите на Стария град, които отдава не са виждали финансова грижа, Небет тепе. Започнат ли се много неща наведнъж, резултатът е само един кърпеж.
Има ли добър пример в града, който бихте посочили в Пловдив по тази тема?
Трудно ми е да посоча нещо и колкото и да се напрягам, не мога. Да, ето например, Капана, но това е само едно от многото му лица, които се смениха през годините. До 1910 г. районът е бил съвсем различен, през 40-те години се е променил, а сега вече е съвсем нов. Запазени са очертанията на улиците, които приблизително се движат по очертанията на старите улици, но има много по-важни неща, които трябва да се случат.
Смятате ли, че в бъдеще, ще има имена на големи дейци, като тези, за които Вие пишете в рубриката „Забравеният град” в Под Тепето? Ще има кой да се помни от нашето време?
Много е хубаво да има, но като гледам какво се случва с един Кудуглу… Цялото му огромно дарение вече не съществува. Последно израсна Копчето върху посмъртното му дарение, детската градина. Бе допуснато всичко да се разруши.
Тютюневите му складове, например, те са дадени за вечни времена да издържат едно болнично заведение и никой не може да промени волята на дарителя. Обаче стана така, че бяха продадени. Опитвахме се, писахме до къде ли не, но изведнъж от „Българтабак” отговориха, че този склад им бил продаден, но това няма как да се случи, той само бива стопанисван. Как стана това, какви бяха тея врътки, не знам.
По закон подобно нещо не може да се случи, а същия закон е гласуван 1927 г. Единственият закон в България, който е гласуван за 20 минути на три четения и 100% гласуват ЗА, след което стават на крака и бурно аплодират в продължение на няколко минути. Тая картина от Парламента няма как повече да бъде видяна. Но е била и е била точно заради този дом на благотворителността и народното здраве „Кудуглу”, и заради тея тютюневи складове, които години наред са го издържали.
Смятате ли, че към днешна дата Законът за културно-историческото наследство е адекватен?
Има нови предложения за промени, които ще го направят още по-неадекватен. Смята се да не е на национално равнище, а да са само местни пазители на духовните и материалните ценности и те ще бъдат зависими от града, в който се намират, а не се знае какви ще бъдат решенията. Дай Боже, да не се приемат такива решения.
Ще опазим ли Пловдив?
До някъде имам кураж, че ще успеем. Гледам, кмета има интерес към историята, чете, много неща са му ясни, така че би трябвало да има представа за тези неща. Но въпреки всичко, ако иска да разбра повече и ако иска по-бързо да формира правилна позиция, нека се съветва с хората, които имат за своя съдба опазването на старините и издирването на нови, непознати до сега сфери за миналото.
Пловдивски културен институт се включва в MOVE WEEK
Отворени класове по хип-хоп танци, зумба и йога организира Пловдивски културен институт по време на MOVE WEEK
За пета поредна година Пловдив ще се включи активно в ЕВРОПЕЙСКАТА СЕДМИЦА НА ФИЗИЧЕСКАТА АКТИВНОСТ И СПОРТА – MOVE WEEK, която е част от кампанията NOW WE MOVE на Международната асоциация за спорт и култура (ISCA). Пловдивски Културен Институт е партньорска организация в това мащабно и позитивно събитие за града под тепетата. С част от екипа ни можете да се срещнете на откритите сцени в Цар Симеоновата градина:
– Хип-хоп танци с The Center – 27 май от 17:00 до 18:00 часа
– Капоейра с Диего – 28 май от 10:00 до 11:00 часа – Виенски павилион
– Зумба с Вили и Лили – 28 май от 12:30 до 13:30 часа – Пеещите фонтани
В подкрепа на Европейската седмица на физическата активност и спорта – Move Week 2016
ви каним да вземете участие в разнообразните ОТВОРЕНИ КЛАСОВЕ, които ще се проведат в Пловдивски Културен Институт:
- Йога с Анелия – 25 май (сряда) – от 10:00 до 11:30 часа
– Йога с Милена - 25 май (сряда) – от 11:30 до 12:30 часа
– Съвременен танц със Студио „Пантарей“ – 25 май (сряда) от 18:00 до 19:00 часа
– Йога за бременни с Даниела - 26 май (четвъртък) – от 11:00 до 12:30 часа
– Йога с Марияна – 26 май (четвъртък) – от 14:00 до 15:30 часа
– Йога с Мария – 26 май (четвъртък) – от 19:15 до 20:45 часа
– Йога с Анелия – 27 май (петък) – от 14:00 до 15:30 часа
– Пилатес с Елмира – 27 май (петък) – от 18:00 до 19:00 часа
– Тай Дзи с Едуард Будакян – 27 май (петък) – от 18:00 д0 19:00 часа
– Йога с Невена – 28 май (събота) – от 10:00 до 11:30 часа
– Съвременен танц със Студио „Пантарей“ – 29 май (неделя) от 13:00 до 14:00 часа
Очакваме ви на адрес: ул. Иван Перпелиев № 5 да се раздвижим и заредим със здраве и настроение!
Всички класове са с Вход Свободен!
За допълнителна информация и записване: 032/66 44 33; 0884 777 050
Програмата на културен център Тракарт до 10 юни
Културен център Тракарт споделя всички предстоящи събития.
21.05.2016 /събота/ от 20.00
https://www.facebook.com/events/105642463187536
В Европейската Нощ на музеите и галериите 2016
Среща – разговор с авторите и прожекция на филма „Сонетен венец” Мая Вапцарова и Евгени Коевски
Филмът разглежда опита за създаване на македонски език. Теза, която е инспирирана от Сталин.
От един народ създадохме ний два народа. От език един направихме езика два. В името на истината бранехме заблуди. Стар ярем разбивахме. Ковехме нов хомот.На България без жал делехме небосвода. Хвърляхме позор на майка с майчински слова...
(„Предания заветни“, песен втора)
Венко Марковски
Културен център-музей “Тракарт”.
вход свободен
25.05.2016 /сряда/ от 18.00
https://www.facebook.com/events/1211890698822286/
"АЗ, животът и мъдростта" - Н. Кошеков /мисли, афоризми, дълголетие/
В Културен център Тракарт от 18.00 часа ще бъде представена книгата "АЗ, животът и мъдростта" - Н. Кошеков /мисли, афоризми, дълголетие/
Вход свободен
27.05.2016 /петък/ от 18.00
https://www.facebook.com/events/588763474633149/
„ЖИВОТЪТ ПРОДЪЛЖАВА” - ВАЛЯ ВАСИЛЕВА
Валя Василева е родена в гр. Пловдив. Завършила е Английска езикова гимназия в родния си град и медицина в Медицинска академия, София.
Работи като лекар – преподавател в областта на онкологията.
Носител е на престижни национални и международни отличия за проза и поезия.
Автор е на стихосбирката „Приеми ме, Любов” (2011) и сборника с разкази „Маркови обувки” (2011), „Маг Навона” (роман, 2014). Член е на СБП и СБЖ.
Културен център-музей “Тракарт”.
Вход свободен
28.05.2016 /събота/ от 11.00
https://www.facebook.com/events/1028277123909518/
Юбилеен авторски концерт на акад.проф. Николай Стойков
с участието на деца-пианисти от Музикален клуб "Весела" - гр. Габрово - лауреат на международни и национални конкурси с преподавател Весела Пенева.
С участието на клавирно дуо Велислава Стоянова и Мартин Дафинов
Културен център-музей “Тракарт”
вход свободен
30.05.2016 /понеделник/ от 18.00
https://www.facebook.com/events/936055496507033/
Юбилеен Концерт на известния цигулар Мичо Димитров на 30 май 2016 г от 18.00 часа по повод неговата 60 годишнина с участието на млади таланти.
Вход свободен за концерта.
Творчески срещи с ученици на Маестро Мичо Димитров на 30 май и 31 май след 13.00 часа.
За записване на участници в срещите
телефон за контакт 0895 789 500 и
е-мейл - Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Фондация "Консонанс"
Културен център-музей “Тракарт”
02.06.2016 /четвъртък/ от 18.00
https://www.facebook.com/events/1702297833377777/
Премиерен органов концерт „Лириката в органното изкуство” в Камерна зала Тракарт.
Изпълнения на орган:
Ваня Балева, Велислава Карагенова, Джорджия Николова, Надежда Кузманова.
От класа по орган на Стефан Далчев
Със специалното участие на:
Елена Чавдарова-Иса - мецосопран, Варти Саркисян - мецосопран, Красимира Гъошева-сопран, Даниела Денчева-сопран, Борислав Ясенов – флейта
Културен център-музей “Тракарт”
Вход свободен
05.06.2016 /неделя/ от 11.30
https://www.facebook.com/events/1708934812689090/
"Аромат на желание"
Концерт на Диана Банчева - сопран
В програмата популярни оперни арии от Х. Пърсел, В.А.Моцарт, Д. Верди, Д. Пучини, Ж. Масне, Ш. Гуно.
Клавирен съпровод: Ана Линчева
Водещ: Екатерина Казакова
Билети: 5лв. и 10 лв на входа на залата
Камерна зала Тракарт
09.06.2016 /четвъртък/ от 18.30
https://www.facebook.com/events/1726606000930437/
Беседа 4 - СЕДМАТА ПОСОКА - Пътят навътре към себе си " е от цикъла "Здраве, щастие, красота",
Д-р Галина Арабаджиева ще ни срещне с една специална за нея жена Жанет Орфану, която е автор на книгата "Седмата посока".
Вход за беседата - 10 лева
Избраха "Българка на годината" заради популяризирането на българския език и култура зад граница
Румен Йончев връчи отличието ”Българка на годината” на Ружка Николова за популяризирането на българския език и култура зад граница
Председателят на Народен съюз и председател на Комисията по политиките на българите в чужбина Румен Йончев връчи вчера (19 май) отличието ”Българка на годината” на Ружка Николова за популяризирането на българския език и култура зад граница. Николова живее в Аржентина от 33 години и се е посветила на утвърждаването на българската култура в страната.
Организатор на събитието е Държавната агенция за българите в чужбина към Министерския съвет на Република България. С тази инициатива ДАБЧ се стреми да насочи вниманието към значимата роля на българските жени в чужбина, които заслужават обществено признание и подкрепа. Годишното отличие на ДАБЧ носи името на Св. Злата Мъгленска, чиято памет всяка година се почита от Българската православна църква на 18 октомври. Нейният образ символизира традиционните добродетели на българката – красотата, твърдостта и волята в най-тежки ситуации, вкорененото в нея човешко достойнство.
За годишната награда "Българка на годината" на името на св. Злата Мъгленска се номинират българки, живеещи извън родината, които със своята активна дейност са допринесли за опазването на българското национално самосъзнание и културната идентичност на сънародниците ни по света; защитата на българското национално достойнство; развитието на българските сдружения в чужбина (културни и професионални организации, училища, медии и др.)
Ружка Николова сподели, че държавата трябва да бъде по-гъвкава и да отчита местните условия във всяка страна, за да помогне за разпространението на културата и езика ни.