Капана.БГ
Художничка превръща хора в дишащи картини
"Изкуството не е това, което виждаш, а това, което ти караш другите да виждат ..."
Едгар Дега
Близо сто години след смъртта на френския художник, под прожекторите застава американската художничка Алекса Мид, която успява по иновативен начин да докаже думите на великия маестро.
Алекса рисува потресаващи картини, използвайки за платно не лист, а самото човешко тяло, превръщайки го в 2D илюстрация. Правилното позициониране на светлина, цвят и фон, помагат за създаването на ефект, който имитира истинско платно с рисунка върху него. Алекса не използва фотошоп или други подобни програми, което е трудно за вярване, но все пак факт.
Предлагаме ви да разгледате част от нейните творби!
Ирмена Чичикова: Важно е героините ми да бъдат различни една от друга – и визуално, и като характер, и като природа
Обаждането от Петър Попзлатев ме намери готова, в цялата ми същност, за ролята на Юра, казва актрисата
Ирмена трепетно се вълнува от първата голяма роля в киното, колекционира издания от цял свят на "Алиса в страната на чудесата" и обожава U2
За нея Пловдив е място, на което винаги намира покой
Ирмена Чичикова е от онези жени, които изпълват пространството с изящност, а при разговор, още в първите минути, ясно личи, че зад красотата й се крие интелект и дълбока душевност. Избира да стане актриса, още като ученичка в ОУ "Алеко Константинов" – училището в родния Пловдив, за което и до днес пази скъпи спомени.
Търпеливо дочака първата си голяма роля, тази на Юра в "Аз съм ти" на Петър Попзлатев, а високите оценки за играта, които получи миналата вечер, след края на прожекцията, видимо я развълнуваха.
Филмът ще се завърти на екран през януари, когато пловдивчани ще могат да го гледат в Лъки – Дом на киното.
Блестящата режисура и в тази лента на Петър Попзлатев, личи още в първите минути. Френският възпитаник е помислил за всичко – от умело подбраните места за снимки, през въздействащите костюми и детайлите на двете различни епохи, до силните послания на филма.
Оператор, като Емил Христов, няма нужда от представяне, а красивото и майсторско снимане, пленява зрителя от началото до края. Героите, пресъздадени от плеяда класни български актьори, както и от колоритното присъствие на македонката Миляна Ленак, съвсем оправдава наградите и номинациите, които не са една и две:
5 награди от "Златна роза" – Специалната награда на журито, за режисура, за най-добра актриса на Жанет Спасова и Ирмена Чичикова, за костюми и на критиката
3 награди на Филмовата академия – за режисура, актриса на Жанет Спасова и музика
Шанхай – конкурсна програма
Месец на европейското кино в Токио – откриване
Фестивал на любовните филми [Монс] – конкурсна програма
8 номинации от Филмовата академия – за най-добър филм, актриса на Ирмена Чичикова, актьор на Деян Донков, поддържаща актриса на Жана Стоянович, сценарий, операторско майсторство, сценография и костюми.
След премиерата на филма, в рамките на Киномания, Ирмена Чичикова разказа за ролята й на Юра, за музикалните си предпочитания и любимия Пловдив пред КАПАНА.БГ и Анелия Дракова.
Ирмена, дълго чакана ли бе срещата ти с Юра?
Мисля, че Юра дойде точно навреме. Наистина, преди този филм, имах една съвсем малка роля, в "Стъклената река" на Станимир Трифонов. За едната бройка се разминах с друга главна роля. Когато това се случи, наистина, за първи път ми прокърви сърцето, но после си казах, че в крайна сметка, ролите са, за да те намират – в правилния момент, точно тогава, когато си готов за тях. Успокоявам се и си давам вътрешна увереност, че ако нещо не се случи, то има защо и в този смисъл, обаждането от Петър Попзлатев дойде в момент, в който цялата ми същност бе готова за тези романи, за този текст, за него, за тази героиня и за първата ми голяма роля всъщност.
Отивайки на кастинг, знаеше ли нещо за сценария?
Почти нищо не знаех, защото аз си спомням как Петър ми се обади и каза, че ме е гледал в един късометражен филм. Неговата съпруга Светлана Янчева му го бе препоръчала. Каза ми, че иска да се видим, за да си говорим за филм. Даде ми една сцена, ако не ме лъже паметта и каза: "Това са двата романа". При което аз буквално изскочих от офиса му, отидох в първата книжарница и си ги купих. Тъй като обожавам Димитър Димов, той е един от любимите ми български автори, изгълтах и "Роман без заглавие", и "Адриана" на Теодора Димова и си казах, че тук ще се боря, наистина, че това нещо трябва да ми се случи. Много, много ще се радвам точно тази роля да се случи. Интересното е, че по някакъв начин, вече бях свързана с Теодора Димова. Покрай един от моите любими театрални режисьори – Стилиян Петров, който ме беше повикал, още докато бях във II курс, в неговото представление – "Невинните", по текст на Теодора Димова (нейният роман "Майките"). В този спектакъл ме прожектираха на една мултимедия и когато ми се случи да играя в "Аз съм ти", открих как наистина се навързват тези срещи с хора, автори, личности и едното води към другото, по някакъв начин.
Това е да успяваш да четеш знаците по пътя и да ти е по-лесно при изборите, пред които си изправен. А ти кога избра да станеш актриса?
Реално, винаги съм искала да бъда актриса, от някаква по-осъзната възраст. Бях още в основното училище. Имаше и съществени фактори, които ми повлияха. От една страна, баща ми се е занимавал с това; майка ми също, макар и за кратко е учила това. Влияние ми оказаха и други неща, свързани с актьорството и режисурата. Любовта ми към това изкуство, по някакъв начин, тече в кръвта ми, няма как. Първите представления, които съм гледала в Пловдив, на "Сцена на кръстопът"; различни опери; малко по малко и филми, основно с Уинона Райдър, тогава тя ми беше кумир. Не знам, някаква странна съвкупност от събития в живота и много особено вътрешно знаене, без да съм сигурна какво точно е това, а именно, че искам да съм на сцена, да ме снимат и да преживявам някакви неща, други.
Само 29 снимачни дни, каза Петър Попзлатев?
Според мен малко повече, но да, да кажем един снимачен месец.
Как мина той?
Още при събуждането сутрин, знаейки, че отивам на терен, да снимам цял ден, просто настъпваше велик трепет и вълнение. Страхотно се чувствах, защото снимах с една плеяда изключителни български актьори. На 99% от срещите ми с всеки един от тях, ми се случваха за първи път. Несравнимо предизвикателство, защото Деян Донков, Захари Бахаров, Ованес Торосян, Владимир Пенев, Михаил Билалов са различни. Разговорите ми с Петър Попзлатев, работата върху сценария на ход, всичко, което се случваше по време на снимките. Това, че трябваше да бъда един път в съвремието, един път в 30-те години на миналия век. Беше много вълнуващо, наистина, аз и до ден-днешен обожавам и предполагам, че до края на живота си, ще се радвам по този начин, като ходя на снимки, но като за първа голяма роля, мисля че е несравнимо, наистина.
Коя среща пред камерата, с кого от актьорите, те притесняваше най-много?
Не знам за притеснение... Те са различен тип мъже и различен тип актьори. Предварително не знаеш с кого как ще се сработиш и дали ще ти се случи. Слава Богу, мисля че с всички имахме добра симбиоза. Освен това, първият ми снимачен ден беше секс сцената със Захари Бахаров. Това даде изключително добър тласък на цялата работа на терен, на това да нямам никакви притеснения.
След "Аз съм ти", киното повече ли те изкушава от театъра?
Не знам, не ми се иска да го казвам, но до някаква степен ме е грабнало повече от театъра, да. Може би това е естествен развой на събитията. Аз не съм на щат никъде и това, от една страна, ми дава тази свобода да правя нещата, които аз реша, че искам, а от друга - ограничава театралните ми ангажименти, тъй като понякога ги има, понякога - не. Според мен, нещата ми се случват по естествен начин. Нито съм си казала, че избирам едното или другото, не, усещам, че трябва да вървя, както ти каза – след знаците.
В повечето случаи, едно представление се играе повече от един сезон и актьорът може да развие ролята. В киното времето за действие е ограничено…
Да, да, да, така е, така е. Това е едно от най-хубавите неща в театъра. Такова представление е "Нирвана", в което играя от 2009 година насам. Там имам възможността, развивайки се като личност, като актьор, като жена, да трупам, да пробвам, да го надграждам, т.е. да не остане само онова, което съм постигнала преди премиерата, а да работя върху образа и до сега, и до момента, в който ще продължи да се играе. Освен това, в репетиции – едно от най-сладките неща: работиш, изграждаш образа, срещаш се с колегите си по този начин.
Докато в киното, процесите са малко по-различни. Не винаги имаш възможност да репетираш, да разполагаш с време, в което да натрупваш за тази роля. Естествено, зависи от ролята, но по-бързо се случват нещата, по-мигновени са. Заснемаш го и то остава такова завинаги. Край, не можеш да го промениш. Дори сега, като се гледам, след 4 години си казвам: "Господи, това е можело и по друг начин!", но това е безсмислено. Такова е, каквото е било и това му е хубавото на киното, в това е магията.
Подготовката ти за ролята на Юра започва от прочитането на романа на Димитър Димов и новелата на Теодора Димова. Времето, в което се развива едната сюжетна линия е доста далече от съвремието ти. Имаше ли кой да ти разкаже, от първо лице, за 1938?
В интерес на истината – не, нямахме такива срещи. Аз и не четох много тогава, може би по-скоро го оставих на някаква интуиция, на някакво вътрешно познание или пък архетипни, заложени познания за жените, за природите тогава. Интересно, че сега, докато течеше прожекцията, отново си препрочитах за метода на Станиславски и на Лий Страсбърг, и на Стела Адлър. Дадох си сметка, че извършвам една такава компилация от всички тези методи, т.е. за някои роли се подготвям наистина много щателно – чета, гледам, ако трябва се уча на нещо, а за други, просто се оставям на нещо, което трябва да дойде от мен или аз да си го нафантазирам.
Намираш у героините си нещо от себе си, нали?
Да, да, да. Като са ме питали преди, защо съм искала да стана актриса, мисля, че това е отговорът, който никога няма да се промени, а именно, че по този начин, изваждам от себе си различните "аз", които актьорите и въобще изначално хората съдържат, само дето не се проявяват в живота всичките.
Следващият филм с твое участие?
"Виктория", който след 2-годишен щурм по фестивалите, ще тръгне по екраните у нас, от 18 декември. В Пловдив, прожекцията е ден по-рано - на 17 декември, все още не знам в кое кино, но ще се разбере. Там ще ме видите много различна. За мен това е много важно, героините ми да бъдат различни една от друга – и визуално, и като характер, и като природа.
Виждала съм те на концерти на ОСТАВА. Кои са твоите най-любими групи?
Остава са ми много любими, но може би напоследък, не съм толкова чест гост на техните концерти, но това е поради липса на време. Иначе си спомням, тук, в Пловдив, специално за Остава, в ученическите години, просто нямаше техен концерт, на който да не съм била. Както и на STAIN, както и на Gravity Co. Въобще, аз имам една такава меланхолична любов към това време на българските банди, когато имаше яки алтернативни групи. Една от най-любимите ми музики е алтернативната - инди рок, брит поп. Много са бандите, но в много интервюта съм казвала и всички знаят, че аз обожавам U2. Гледах ги за четвърти път, преди две седмици, в Лондон и ревах, просто беше неописуемо. Ето сега, Stereophonics звучат по радиото. И тях много ги обичам. Наистина, много са групите, но това е за друго интервю.
Кои книги стоят на нощното ти шкафче?
Имам плот над леглото ми, на който са подредени, вече 20, различни издания на "Алиса в страната на чудесата". На различни езици и с различни илюстрации. Това е една моя страст, която се развива в последните няколко години. Колекционирам "Алиса в страната на чудесата" не само заради самата книга, а най-вече заради визуалния елемент в колекцията, който създават различните езици и илюстрации.
Какво послание искаш да достигне до зрителя, след като гледа "Аз съм ти"?
Това е едновременно филм за силата на любовта и за ценностите в живота. Затова, че наистина, хората не трябва да забравят миналото, не трябва да забравят своя произход. Трябва да помним предците си, да се интересуваме от тях и да ги изучаваме. Да се доверяваме на тези моменти, които се появяват в нашите природи, които са от едно друго време и да не се плашим от тях.
Обичаш Пловдив, защото...?
Обичам Пловдив, защото е градът, в който съм преживяла най-съкровените си първи стъпки, първи трепети, първи любови. Мястото, което завинаги ще остане, едно от тези, в които мога да намирам покой.
Ирмена е родена в Пловдив на 22 май 1984 година. През 2008 завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" със специалност актьорско майсторство в класа на Маргарита Младенова и Иван Добчев.
Роли в театъра: "Военновременни видения", по текстове на Михаил Булгаков, реж. Васил Дуев; "Нирвана" от Константин Илиев, реж. Иван Добчев; "Нахлуване" от Фредерик Зонтаг, реж. Стилиян Петров; "Илюзии" от Иван Вирипаев, реж. Младен Алексиев; "40 градуса под нулата", текст Димитър Кабаков, сценичен вариант Стилиян Петров, реж. Стилиян Петров; "Лов на диви патици" от Александър Вампилов, реж. Юрий Бутусов; "Посещение при бащата", от Роланд Шимелпфениг, реж. Крис Шарков; "Конструкция на освободеното въображение" по текстове на Йожен Йонеско, реж. Деси Шпатова; "Изкуството да смиташ боклука под килима", реж. Деси Шпатова; и др.
Роли в киното и филмови продукции: "Преследвачи на звуци", реж. Петър Одаджиев [в процес]; "Виктория", реж. Майя Виткова; "Аз съм ти", реж. Петър Позлатев; "Стъклената река", реж. Станимир Трифонов;
Ирмена се е снимала и в шест късометражни филма, сред които "Индийско орехче", реж. Ема Константинова, участвал в програмата на София Филм Фест през 2005.
През 2009 получава Аскеер за главна женска роля в представлението на Деси Шпатова "Изкуството да смиташ боклука под килима".
През 2012 получава съвместна награда с Жанет Спасова "Златна роза" за женска роля за изграждането на образа на Адриана във филма "Аз съм ти", реж. Петър Попзлатев;
От 2007 година Ирмена е модел за колекции на Нели Митева и млади дизайнери от България и Македония.
https://kapana.bg/kapana-likes/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=14161#sigProId2510da24ad
Буркан-party vol.8
За осма поредна година artnewscafe кани приятели, домашни производители и ценители на тематичното Буркан-парти.
И тази година ни очаква бутикова неделна дегустация с награди за най-добри буркани в категории: сладко и солено. Поощрителна награда ще има за най-добре изглеждащ буркан. Попълва се формуляр за участие, като при журирането на бурканите ще се имат предвид както вкусовите качества, така и направените от продукти собствено производство, варени на дърва или газ. Не подлежат на дегустация домашни алкохолни напитки.
С традиционното вече Буркан-парти, artnewscafe призовава към запазване на добрите стари кулинарни традиции особено, когато са направени автентично с домашна продукция. Всеки може да сподели рецепти и начини на приготвяне на своята зимнина. За пълноценната дегустация ще бъде осигурен хляб, но всеки може да донесе домашно направен. Характерното пиво за сезона, съпровождащо събитието ще бъде греяно вино, а музиката отново ще е от грамофон.
Неделя, 29,11
14:00-22:00
Destructive Creation редят първа самостоятелна изложба в artnewscafe
Ще разкрият ли лицата си провокативните артисти?
Destructive Creation отново идват в Пловдив, но не за поредна провокативна акция или промяна в градската среда, а за да минат зад бара в artnewscafe. Мистериозните млади артисти ще се включат в инициативата „Приятели зад бара” в заведението и ще представят първата си самостоятелна изложба. Кои ще са приятелите и колко ще са те- никой не знае, тъй като до този момент членовете на колектива остават в пълна анонимност. Дали ще разкрият лицата си под тепетата- ще разберем на 28 ноември, в artnewscafe.
Destructive Creation са група артисти, които в своята деструктивна креативност отправят социални послания чрез акции в градска среда, често скандализирайки по този начин органите на реда. Акцията им „В крак с времето“ например, при която паметникът на съветската армия в София беше преобразен с образите на американски супер герои (и Макдоналдс), се превърна не само в медийна сензация, но и в непринуден символ на политическите настроения сред младите в последните години.
Destructive Creation се намесват в публичните пространства със своите силни послания и насочват вниманието по този начин към политически, социални и културни проблеми като корупцията на високите нива на властта, стереотипите и национализма или абсурдите на разпадащата се градска среда. Изкуството на Destructive Creation съчетава силни социални и политически послания, голяма доза ирония и естетика, която го прави изключително достъпно. Досега не един паметник е ставал тяхна „жертва“, сред тях и един емблематичен пловдивски...
Снимки и видео материали от различните проекти на Destructive Creation ще бъдат обединени в специалната изложба, която ще се открие на 28 ноември в artnewscafé. Това е и първата им самостоятелна изложба, която поглежда назад към повдигнатите въпроси, отправените послания и, разбира се, поетите рискове на деструктивната креативност. Изложбата ще може да бъде видяна до януари 2016 г. в artnewscafé.
Като „приятели зад бара“ Destructive Creation ще отбележат първата си изложба като влязат в ролята на домакини и предлагат коктейлите "Destruction" и "Creation", кулинарни изненади и сувенири.
Звезди и музикални традиции от Виена за Коледа и Нова година в Пловдивска опера
Виенските музикални традиции за Коледа и Нова година ще представи Държавна опера – Пловдив през декември. Премиера на оперетата „Прилепът” от Йохан Щраус, коледната програма „Пловдив празнува с Виена, Ню Йорк и Берлин” и Новогодишен бал със солистите на прочутата Виена Фолксопер са празничните акценти през декември 2015.
„Прилепът” - "най-класическата" от класическите и "най-виенската" от виенските оперети, е заглавие, което традиционно присъства в коледния и новогодишен афиш на австрийската столица. Премиерата на известната комедия на нравите от Йохан Щраус под диригентството на Диан Чобанов ще бъде на 19 декември (събота). Режисьор на оперетния спектакъл е Георги Динев, хореограф – Боряна Сечанова, художник на декора е Иван Токаджиев, а на костюмите – Николина Костова – Богданова. „Прилепът” ще се изпълнява на български език.
Коледният концерт „Пловдив празнува с Виена, Ню Йорк и Берлин - 2” на 23 декември в Дом на културата е продължение на миналогодишната програма, за която билетите бяха изкупени седмици предварително. Най-известните коледни мелодии и песни ще прозвучат в изпълнение на джазмена Петър Салчев, солистите Евгения Ралчева, Елена Чавдарова и Петър Данаилов заедно с Хора и Оркестъра на Държавна опера – Пловдив. На сцената ще се качат и Хор "Детска китка" с диригент Яна Делирадева, Академичен смесен хор "Гаудеамус" с диригент Весела Гелева, Хор на пловдивските момчета с диригент Милка Толедова. Диригент на концерта е Лучано Ди Мартино.
Превърналият се в традиция Новогодишен Бал в Операта ще предложи на пловдивчани бляскаво настроение и качествена музиална програма на 29 декември отново в Дом на културата. За първия концерт от 19 часа маестро Чобанов е поканил солисти от прочутата Виена Фолксопер, които ще изпълнят известни арии и дуети от новогодишния репертоар на Виена. В края на 2015 това ще бъде най-впечатляващото музикално събитие за града. Вторият концерт от 21 часа е с гост Влади Ампов – Графа, който прие поканата да представи своите най-известни балади в аранжимент за голям симфоничен оркестър. Фоайетата на Дом на културата отново ще бъдат изпълнени с много настроение, изпълнения на брас бенд, изящен валс и коктейл за гостите на Новогодишния бал.
Малчуганите също ще имат своя Новогодишен карнавал с Госпожа Опера, но за удобство той ще бъде на 27 декември (неделя) от 17 часа в Дом на културата. Освен весели танци и игри, събитието включва и вълшебния балет за деца „Лешникотрошачката”.
„Топлина за душата” - прожекции в Бялата къща
Културен център „Бялата къща” кани всички почитатели на кинопрожекции на независимо кино. Ще ви поднесем букет от аромати, вкусове и емоции. Елате да стоплите душата и тялото си с хубав филм, ароматен билков чай и българско вино.
ПРОГРАМА
26.11
19:00 Левиатан -Русия, 2014 (140 мин.)
27.11
19:00 Солта на земята - Франция-Бразилия-Италия, 2014 (110 мин.)
28.11
10:00 Снежната кралица- Русия ,2013 (85 мин.)
14:00 Приказка за коледната звезда- Норвегия , 2014 (77 мин.)
19:00 Гълъб, кацнал на клон, размишлява за битието-Швеция-Германия-Норвегия-Франция, 2014 (101 мин.)
3.12
19:00 БЕЛИЯТ БОГ - Унгария-Германия-Швеция, 2014 (119 мин.)
4.12
19:00 ХРАНА ЗА ДУШАТА - Германия , 2009 (99 мин.)
5.12
10:00 Муинтрол и преследването на кометата Финландия, 2010 (75 мин.)
14:00 Клечко попада в приключение Норвегия, 2010 (78 мин.)
19:00 Трябва ти единствено любов – Дания, 2012 116 (мин.)
РЕЗЮМЕТА НА ФИЛМИТЕ
26.11
19:00 Левиатан -Русия, 2014 (140 мин.)
До Баренцово море, в покрайнините на малък крайбрежен град, където китове понякога навлизат в залива, живее обикновено семейство: Николай (Алексей Серебряков), жена му Лиля (Елена Лядова) и техният син тийнейджър Ромка. Семейството е под постоянния тормоз на корумпирания местен кмет (Роман Мадянов), който иска да им отнеме земята, къщата и малкия автосервиз. За да спаси дома си, Николай се обажда на стария си приятел от казармата (Владимир Вдовиченков), който сега е преуспял адвокат в Москва. Двамата заедно решават да отвърнат на удара, като съберат компрометиращи факти за кмета.
27.11
19:00 Солта на земята - Франция-Бразилия-Италия, 2014 (110 мин.)
Документалният портрет на фотографа Себастиао Салгадо, чието творчество разкрива неотслабваща вяра в човешката цивилизация, е представен чрез дългогодишната му кариера като фотожурналист. През последните 40 години Салгадо обикаля континентите, следвайки непрестанно променящото се човечество. Той става свидетел на някои от най-важните събития от близката ни история: международни конфликти, глад и изселване. Покъртителните му снимки на човешки трагедии са представени из целия свят, но има и обвинения, че фотографът експлоатира жертвите за собствената си облага. Животът и работата на Себастиао Салгадо са представени от сина му Жулиано, който го придружава при последните му пътувания, и от Вим Вендерс, който също е фотограф и любител на черно-белите снимки.
28.11
10:00 Снежната кралица- Русия ,2013 (85 мин.)
В желанието си да създаде един нов свят, в който чистите и студени линии да заменят емоциите, и в който северният вятър ще изстуди душите на хората, Снежната Кралица е покрила света със сняг и лед, опитвайки се да унищожи всички изкуства. Според предсказанието на вълшебно огледало, последната заплаха за нейното вечно царуване идва от майстора на огледала Вегард, чийто огледала отразяват не само лицата на хората, но също така и техните души. Един ден северният вятър най-сетне успява да открие Майстор Вегард и неговата съпруга Уна, но преди това те успяват да скрият своят новороден син Кай и дъщеря си Герда.
Времето минава, Снежната Кралица не престава да търси Кай, вярвайки, че той е единственият наследник на Майстор Вегард и последния, който заплашва царството й. Когато Тролът Орм, изпратен от Кралицата най-сетне успява да открие Кай и да го изпрати с измама на Северния Полюс, започва истинското приключение. Защото Герда не се отчайва и е готова на всичко, за да стигне до края на света, да се изправи срещу могъщата Снежна Кралица и да спаси брат си.
А по пътя си ще срещне най-неочаквани приятели, множество опасности и ще открие, че дори в най-лошите създания се крие по зрънце доброта.
14:00 Приказка за коледната звезда- Норвегия , 2014 (77 мин.)
Смелата Соня се отправя на опасно пътешествие, за да открие отдавна изчезналата Коледна Звезда и по този начин да освободи кралството от злите сили, които са го завладели, да спаси Краля и да намери отдавна изчезналата Принцеса Златокоска. Но срещу това смело момиче се изправят зли и могъщи сили, които са готови на всичко, за да я спрат.
Малкото момиче ще трябва да се довери на Северния вятър, да убеди джуджетата на дядо Коледа да й помогнат, да събуди от зимен сън Големият Мечок и да го успокои, за да не я изяде, да влезе в дупката на горските тролове и да излезе оттам, а също така и премине през още куп приключения.
19:00 Гълъб, кацнал на клон, размишлява за битието-Швеция-Германия-Норвегия-Франция, 2014 (101 мин.)
Смесица от абсурд, черен хумор, шок и абсолютен ужас, Гълъб седна на клон, разсъждавайки върху съществуването представя серия мрачни и комични скици, организирани в две сюжетни линии. В едната двама неориентирани и неопитни търговци обикалят града, опитват се да продават инвентара си от вампирски зъби и гумени маски и през цялото време се карат като стара двойка. Паралелно с това Карл XII – най-войнственият шведски крал – се появява в наши дни и продължава серията си катастрофални поражения. Преминавайки от кошмар към фантазия, транс и дори импрозивиран музикален епизод, филмът завършва с безмилостно осъждане на представената от Андершон зашеметяваща липса на съпричастност.
3.12
19:00 БЕЛИЯТ БОГ - Унгария-Германия-Швеция, 2014 (119 мин.)
В подкрепа на чистото родословие на кучетата нов закон въвежда тежък данък на смесените породи. Собствениците започват да изоставят кучетата си и скоро приютите се препълват. 13-годишната Лили прави всичко възможно, за да защити своя любимец Хаген, но в крайна сметка баща й го изгонва на улицата. Хаген и симпатичната му господарка отчаяно се търсят един друг, докато един ден Лили губи надежда. Опитвайки се да оцелее, бездомният Хаген разбира, че не всеки човек е най-добрият приятел на кучето. Той се присъединява към банда улични псета, но бързо е заловен и изпратен в кучкарник. Почти изгубили надежда, кучетата ще се възползват от единствения шанс да избягат и да въстанат срещу човечеството. Отмъщението ще е безмилостно. Лили е единствената, която може да спре неочакваната война между човека и кучето.
4.12
19:00 ХРАНА ЗА ДУШАТА - Германия , 2009 (99 мин.)
Когато младият ресторантьор Зинос е изоставен от дългогодишната си приятелка Надин, защото прекарва повече време в ресторанта си „Храна за душата”, отколкото с нея, той решава да го продаде и да я последва в Шанхай. Заведението се намира далеч от туптящото, модерно сърце на Хамбург, в неприветливия квартал Вилхелмсбург и помни много по-добри времена. През последните три седмици до продажбата пълна анархия завладява „Храна за душата”: готвачът решава да сготви всички ястия, които винаги е искал да приготви, новият DJ кара клиентите да танцуват, след като се нахранят, художници използват ресторанта за изложбена зала. Но всичко това се харесва на клиентелата. Постепенно заведението добива култов статус, а Зинос осъзнава, че ще направи огромна грешка, ако се раздели с „Храна за душата”. Когато научава, че ресторантът ще бъде съборен, за да се построи мол на негово място, Зинос се опитва да направи и невъзможното, за да го предотврати.
5.12
10:00 Муинтрол и преследването на кометата Финландия, 2010 (75 мин.)
Муминтролите много наподобяват хипопотами, но всъщност са нов вид мили животинки. Семейството живее в своята къща в Муминската долина.
Временно обитават морски фар и театър. Татко Мумин, Мама Муминка и техният син Муминтрол съжителстват с много чудновати същества. Една приказна скандинавска история, проявила се за първи път в средата на 40-те в Швеция.
14:00 Клечко попада в приключение Норвегия, 2010 (78 мин.)
Дребосъчето и неразделният му приятел Клечко, направен от клонче, се заемат с важно разследване - да открият виновника за инцидента с колело, при който е пострадала майката на момченцето. Помага им момиченце, което също си има кукла, направена от брезово клонче. Така, освен че помага на Дребосъчето във важната задача, Клечко успява и да се влюби.
19:00 Трябва ти единствено любов – Дания, 2012 116 (мин.)
Вярата в човека е основната идея в жизнеутвърждаващия Love Is All You Need на Сузане Биер. Именно такава вяра притежава в изобилие Ида, изиграна очарователно от Трине Дирхолм. В реалността доверието в човешкия род рядко е възнаграждавано, но в тази романтична комедия, съвсем логично и след необходимите перипетии, то възтържествува.
Ида се прибира у дома след поредната докторска консултация, след като е прекарала тежка операция и химиотерапия заради рак на гърдата. Там съпругът u Лийф се забавлява на дивана с много по-млада своя колежка. На Ида и Лийф всъщност им предстои да пътуват до Соренто за сватбата на дъщеря си, но при така създалите се обстоятелства Ида заминава сама. Силно превъзбудена, на паркинга на летището тя удря колата си в тази на сприхавия (но както ще се окаже по-късно и леснораним) бизнесмен Филип, изигран с много усет от Пиърс Броснан. Оказва се, че той е бащата на младоженеца.
ПРОГРАМА на куклено - драматичен театър "ХЕНД" за декември
* Театърът си запазва правото да променя програмата.
04.12. Петък – 19,30ч. - “WTF?!” - Stand up шоу с Кени
05.12. Събота - 11,30ч. - ”Страната без остриета” детско куклено представление по Джани Родари
05.12. Събота - 19,30ч. - „Червената Шапка “ – абсурдна комедия за младежи и възрастни
06.12. Неделя – 11,30ч. - “Карлсон” - детско куклено представление по Астрид Линдгрен
11.12. Петък – 19,30ч. - „Червената Шапка “ – абсурдна комедия за младежи и възрастни
12.12. Събота - 19,30ч. - „Предателят“ – абсурдна комедия за младежи и възрастни по Бертолт Брехт
13.12. Неделя – 11,30ч. - „Хитър Петър“ – детско куклено представление
18.12. Петък – 19,30ч. - “Дон Кихот и Санчо Панса или нелепите приключения на Дончо Хотев и Станчо Панчев” – абсурдна комедия за младежи и възрастни
19.12. Събота - 11,30ч. - “Свята нощ” - детско куклено представление
19.12. Събота - 19,30ч. - “WTF?!” - Stand up шоу с Кени
20.12. Неделя – 11,30ч. - „Свята нощ“ – детско куклено представление
Цени на билетите:
10,00лв. и 7,00лв. – за младежи и възрастни
5,00лв. и 2,50лв. – за деца и придружители
За резервации: 0898 492 672; 0888 967 613
Адрес на театрална зала Хенд – гр.Пловдив, бул. „Руски“ № 18
*** Представленията ни могат да бъдат играни и в други дни и часове с направена предварителна заявка и организация.