Капана.БГ

Капана.БГ

Ако сега трябва да нарисувам Горни Лом, в картината ми няма да присъстват тъмните цветове на случилото се там

Художникът Георги Терзиев представя своята самостоятелна изложба живопис "Акварели от Северозапада" в Етнографския музей, в която показва красотата на този забравен и първичен край на България. За изложбата и отраженията на трагичните събития в село Горни Лом, артистът разказва пред КАПАНА.БГ и Паулина Александрова.

Разкажете ни повече за настоящата изложба.
Това е 22-рата ми самостоятелна изложба. Половината от нея бе представена преди няколко месеца в Националния Етнографски музей в София. Друга малка част бе намерила място в друга моя персонална изложба в Берлин в Германия, която продължи в Южна Бавария. Акцентът е най-вече от селцето Горни Лом, откъдето е дядо ми. Всяка година ходим там в старата порутена къща, строена от сръбски майстор, която е на 102 години. Така, както се зареждам там, никъде другаде не мога, въпреки, че съм обиколил половината Европа. Всъщност именно завръщайки се от колоритна Европа в това място, осъзнавам магията, която имаме ние българите. Особено в тези стари корени, където е съхранен българският дух - дървото и камъка. Така много от тези неща са рисувани от натура, а други - просто асоциативно. Въздухът там, самите специфични храни, мириса на билките не могат да бъдат дефинирани. Човек трябва сам да ги усети, да ги изживее, да ги интерпретира със своите сетива. Лингвистиката е безсилна пред магията на четката. С акварела най-пълнокръвно изразявам своята душевност. Като бивш иконописец мога да кажа, че това ме научи на труд, дисциплина и ред други морално-волеви качества. Натюрмортите в изложбата също  си говорят за една магия. Цветята са живи, те не са нещо мъртво, а в Горни Лом гъмжи от какви ли не горски и полски цветове и аромати. Мисля, че една нормална душа няма как да не бъде опиянена. Има и две картини от язовир Огоста, където ходя на риболов. Горни Лом се намира в една зона, наречена "турлашко" - малко позабравен регион, но за мен това е един колоритен край. Мъчно ми става, обаче, като гледам, че все повече къщи се разпадат. Надявам се един ден красивата ни страна да бъде населена само с хора, които я оценяват, обичат и обработват. Дано тази утопична мисъл, която храня, да пребъде и да запази българското. Тепърва аз ще пресъздавам този край. Харесва ми. Просто го обичам.

Това ли е мястото, което най-силно Ви вдъхновява?
Да. Като човек, който е пътувал много, бих казал, че познавам цяла България, но ако не беше дядо ми от там, нямаше да знам, че има такъв край в страната ни. Благодарение на него осъзнах това, което е и сега чрез него тук, пред пловдивската публика, искам да представя кътче от моята душевност.

Вие представяте това кътче не само у нас, но и на много места по света. Как възприемат чужденците тази част на България?
Тя буди много голям интерес, защото на хората им е писнало да гледат големи сгради, които си имат в изобилие в ежедневието. Те искат да се докоснат до такъв корен, от който да замирише на човешкото. Има една хубава поговорка "Назад към природата". Моят девиз е на обратно - "Напред към природата". Ние забравихме, че сме нейни деца и ако я пренебрегваме тя ще си отмъщава. В последната година има много примери за това. Неминуемо всяка душа се връща към своите корени - там, от където сме произлезли. Нека в това модернизирано и електронизрано време да обърнем поглед към едно простичко и автентично място. Има една прекрасна мисъл "Избрана простота". Харесвам този девиз и все повече хора от ню уейв движението го възприемат. Бих го предал като едно послание към хората.

Ходихте ли в Горни Лом след трагичния взрив от миналия месец?
Да. Това много ме разстройва. Познавах едно от момчетата, които загинаха. Той живееше през една улица от нашата къща. Сега там хората са схлупени. С нищо не може да се компенсира една отнета душа, тя е свършена. Може би вече бих възприемал Горни Лом през една призма, която го показва вече не такъв, какъвто е. Хиляди пъти съм се разхождал покрай този завод, но не съм подозирал опасността, която се е криела в него.

Как бихте изобразил сега Горни Лом?
Въпреки трагедията и болката, в крайна сметка животът продължава и това ми дава един оптимизъм. Аз ще продължа да го интерпретирам по същия начин. Може би, ако застана до една картина сега, бих я изобразил различно. Винаги в съзнанието ми изниква една мисъл "Всяка картина говори за себе си" - много философско послание. Аз пак ще го възприемам по старому, но винаги с нови очи. Аз практикувам Тантра. Една техника гласи " Възприемайте един предмет или човек сякаш го виждате за пръв път!". Често практикувам тази техника и много от близките си хора ги виждам сякаш за първи път, а какво остава за изкуството? По този начин човек си подмладява и погледа, и съзнанието. Не бих се сетил за по-подходящ пример от Яворовото стихотворение "Две хубави очи" - мисля, че то говори много за тези невинни очи. Преподавам на деца, но след една определена възраст блясъкът в очите им се губи и там се ражда политика. Малкото дете е наивно - то скача и започва да рисува. Едно такова дете все още живее в мен и се радвам, че то пресъздава наивно това, което вижда. Това е любов от пръв поглед. Затова, ако сега трябва да нарисувам Горни Лом, в картината ми няма да присъстват тъмните цветове на случилото се. Аз никога не рисувам, когато съм в лошо настроение. Творя, когато се чувствам щастлив и то спонтанно. Животът е винаги тук и сега.

Художникът Георги Терзиев представи истинското лице на почерненото селце

Паулина Александрова

Художникът Георги Терзиев представи своята изложба "Акварели от Северозада" снощи е Етнографския музей.  В нея бяха експонирани акварелни пейзажи, представящи този малко познат и първичен край, както  и натюрморт с цветя. Всяка година през лятото Терзиев посещава китното селце Горни Лом, откъдето е родом дядо му по майчина линия. Изложбата показва именно истинското лице на почерненото наскоро приказно местенце. Вернисажът е  продиктуван от опиянението на Терзиев от дивата природа на този малко познат край, известен като  „Турлашко”. Там ромоли река Лом. Там има вековни къщички и плевни, носещи българския дух и запазили традициите си. Там хората и настроението са различни.

Всеки път, когато присъствам на изложба на Георги Терзиев, виждам как той е направил една огромна крачка напред. Така откри изложбата изкуствоведът Светла Москова. Чрез своите картини от това вълшебно място, той ни подарява едно щастливо преживяване. Независимо от това, че северозападният край е толкова далеч от нас, чрез творбите си, авторът ни позволява да го усетим изключително близко до сърцето си. Всеки един детайл е изпипан до съвършенство, без да бъде подчертан. Всяко движение на четката на Георги Терзиев ни носи нежност и топлота, а ние определено имаме нужда от тях в това смутно време. Всеки един негов пейзаж може да бъде сюжет не на малък разказ, а на вълнуващ роман.

Ние българите сме изключително талантлив народ, каза самият автор. Изкуството е част от моя живот и чрез него аз искам да ви върна към корените ни. Това, което аз правя е да отида отвъд словото. Чрез тази изложба аз разкривам една частица от душата си и се надявам да донеса частица радост и любов и във вашите души, пожела си Терзиев.

Изложбата "Акварели от Северозапада" ще бъде експонирана в Етнографския музей до 14 ноември.

Предизвикателство за иновации в изкуството

„Фабрика за идеи“, организатор на EMPATHEAST, отправи предизвикателства към 11 творци от цяла България за трансформиране на градската среда в Пловдив. Някои от местата, които очакват своята промяна са: площадите „Съединение“ „Марокян“, „Стефан Стамболов“, „22 септември“, „Истанбул“ в Хаджи Хасан махала, парк „Белите брези“ в кв. „Кючук Париж“, Стълбите и градинката зад Джумая джамията и др.
Всички участници в конкурса бяха изпратени на неочаквана локация в града под тепетата, за да мобилизират в рамките на 5 дни нестандартното си мислене и да създадат идея за пърформанс, инсталация, изложба, акция или игра, които чрез езика на изкуството да формулират иновативно и приложимо решение за подобряване на градската визия.
Предложенията трябва да са по темата „Емпатия и Колективна интелигентност“ и да ангажират максимален брой хора с цел създаване на споделена визия. Одобрените идеи ще бъдат реализирани в рамките на програмата на ART Innovation Challenge, част от EMPATHEAST, първият форум за социална промяна чрез емпатия, който ще се състои между 14-16 ноември в Пловдив.
Стана ясно, че освен лекциите на световните и български социални иноватори и предприемачи, уъркшопите и игрите, част от програмата на форума, място в нея ще заеме и VOX POPULI. Екипът на иновативната концепция ще представи своята дейност чрез лекция, уъркшоп и представление, за да разкаже на гостите на EMPATHEAST как емпатията  задвижва творческия потенциал за създаването на театър, който отглежда гражданско съзнание и гражданска отговорност. 
За пръв път събитие от такъв мащаб ще бъде на принципа „Плати, колкото прецениш", с което организаторите от „Фабика за идеи“ искат да докажат, че въпреки скептицизма, принципите на солидарната икономика са напълно приложими в България. Достъпът става чрез регистрация, а местата за ограничени.
Партньори и съмишленици на форума са „Център за развитие на Човешките ресурси“, – Национална Агенция по Програма „Еразъм+”,  Oбщинска фондация “Пловдив 2019”, Община Пловдив, Екологично сдружение „Джуниър Ачийвмънт България“, SoL (Hungary).

Какво ще включи EMPATHEAST
Специално за първото издание на форума пристигат гост-лектори от САЩ, Германия, Холандия, Словения, като едни от топ имената в сферата на социалните иновации, които могат да бъдат чути на място, са Патриша Мънроу и Джефри Бийсън. На 15 ноември в Мебелен салон „Галеро“, ет. 4 (бивш тютюнев склад) създателите на иновативния формат World cafе ще обменят с гостите на събитието визии за промяна отдолу-нагоре. Друг интересен лектор е Джейсън Нарди, част от екипа зад Банка „Етика“. Уникална по рода си, тя се създава като опозиция на олигополните финансови институции в Италия. Тези и още много други примери за организационно развитие, креативно образование, социални предприятия, самоорганизиращото се общество,  устойчивото развитие, управление на човешките ресурси и солидарни бизнес системи ще могат да бъдат съпреживяни на EMPATHEAST.

Програмата „ Фортисимо клас” продължава и през новия сезон в Пловдив Целта на проекта е професионални музиканти да запознават четвъртокласници с класически музикални инструменти като цигулка, виолончело, флейта, кларинет, валдхорна, тромпет, ударни инструменти. Включени са училищата СОУ "Симон Боливар", СОУ "Черноризец Храбър", ОУ "Душо Хаджидеков", ОУ "Алеко Константинов" .
В обектива на всеки урок вниманието на децата се насочва по модерен начин към устройството, историята и най-характерните особености на дадения инструмент, както и многобройните негови приложения в различните музикални жанрове, както класически, така и най-съвременни. Към този фокус се добавя творческото въображение на всяко дете и неговото активно участие в часа по музика, с изяви в множество образователни и същевременно развлекателни игри, като всеки един участващ може да се докосне истински до инструмента и да опита за първи път как се ражда музиката.
 Първият час на „Фортисимо клас” в Пловдив ще се проведе по изключително забавен начин от цигуларя Хари Ешкенази в ІV клас на СОУ „Симон Боливар” на 7.11 в петък. Преподаватели на четвъртокласниците ще бъдат музикантите от Държавна опера Пловдив, която през 2014-2015 работи по няколко образователни програми, насочени към деца и младежка публика – „Госпожа Опера”, „Графити Опера” и „Фортисимо клас”.
„Фортисимо клас”е осъществена със съдействието на фондация Америка за България по идея на Максим Ешкенази. Традиционно програмата завършва с голям концерт за всички участници.

Изложбата ще бъде открита от 11.11.2014 и продължи до 11.12.2014г.
ОТКРИВАНЕ: 11.11.2014 от 18.00 часа 
ГАЛЕРИЯ „РЕЗОНАНС“,  УЛ. „ПАРЧЕВИЧ” №14, ГР. ПЛОВДИВ

Едно стечение на обстоятелствата направи така, че в годината на моят 60-ти юбилей дълбоко под основите на познатият ви „Мраморен град на изкуствата” в с. Илинденци, община  Струмяни  успяхме да разкрием следите на огромна река, по стечение на обстоятелствата, съществувала преди години съответстващи на първите цифри от моята скромна 60 годишнина, но……….. 60 милиона години преди нас. Затова и  настоящето представяне се нарича „ПРЕДИ 60 МИЛИОНА ГОДИНИ - РЕКАТА“.
В същност с тази изложба искам да ви пренеса в атмосферата на този уникален с природата си Пирински край, където заедно с  приятели от фондация „Арт център-Илинденци” и моите близки в продължение на вече двайсетина години създаваме  един уникален творчески център -  музей за изкуство. И нещо повече, защото тук дори случайно преминаващите от местните хора, туристи и най-вече посещаващите ни младежи и деца, за които това място е вече актуално,  така, както става в големите музеи, понякога дори подсъзнателно, те се зареждат с кодовете на голямото изкуство за да го носят със себе си за цял живот като духовна потребност.
За да ви пренеса и в атмосферата на градежите за предстоящата изложба избрах материал,  от които създадох  фрагменти от пръст (така ще се нарича и композицията в средата на изложбената зала). Разбира се освен познатите ви работи от любимия ми камък  „серпантинит“ ще видите и последните ми композиции от най-белия пирински мрамор.
И за да излезем от твърдостта на моите реализации с голямо облекчение приех съгласието на дъщеря ми НИНА РУСЕВА, по-талантливият художник в нашето семейството (все пак е 3-то поколение), внучка на моята майка МАРИЯ РУСЕВА, която тази година навърши 90. В тази изложба представяме и един великолепен неин автопортрет създаден преди години.
В кадри и звук по мой проект, обработени от нашия колега ЛЮБОМИР САВОВ ще видите цялостна атмосфера на авторският ми реализиращ се проект „Мраморен град на изкуствата“ и най-новият му етап „Преди 60 милиона години- РЕКАТА“.  
 Искам да благодаря на Антония Димитрова, артдиректор на галерия „Резонанс” за възможността   това представяне да бъде осъществено, на всички присъстващи,  уважили това събитие и на всички медии отразяващи културни събития от този характер. Това е толкова важно точно сега,  точно в тази държава, където този вид изкуство е позабравено поради други проблеми.
Иван Русев

Център за изкуство “Илинденци”
Една идея на скулптора Иван Русев още от 90-те години на миналия век става реалност и се развива до днес. През 1998 година група съмишленици и приятели подкрепят идеята и основават фондация “Арт център-Илинденци”.  Така на площ повече от 30 дка в уникална природна среда с изключително въздействащи природни гледки край с. Илинденци, община Струмяни фондацията започва изграждането на един неповторим по своя характер и мащаби скулптурен парк. Основен принцип при създаване на скулптурните произведения е те да са съобразени със заобикалящата ги среда, да служат на местните хора и гостите на това място. През този период е създадена внушителна скулптурна колекция. Реализирани са над 70 скулптурни проекта на съвременното парково изкуство на силни имена в скулптурата от България,  Австрия, Индия, Япония, Холандия, Франция, Словакия, Румъния, Гърция, Израел, Швеция, САЩ,  Канада, Мексико и др. Те убедително доказват, че изкуството може да променя и развива обитаемата среда в хармония с неповторимата природа. На това място редица млади автори намериха успешна среда за начало на творческата си дейност. В индивидуални и колективни, често пъти носещи определена функция проекти в Скулптурен парк Илинденци са монтирани стотици тонове творчески обработен мрамор. В този парк дори каменните пътеки са скулптурни произведения. Грандиозните количествени измерения като, че ли не са от такова значение. По-важен е приносът за съхраняването и продължаването на първоначалната сила на идеите, заложена от неговите създатели като нов подход в скулптурата, разширените възгледи за културен обмен и за ролята на съвременното изкуство в днешния глобален свят.
От 2005 година инициаторът на този парк започва реализацията на своя мащабен проект наречен от него „Мраморен град на изкуствата“. Идеята е да се създаде оригинална среда за представяне и на други видове изкуства. Наред с функционалния скулптурен проект „Форумът“, който представлява открит каменен театър с около 350 места, възможностите за развитие и представяне на различни изкуства на това място се разширяват. Ежегодните творчески прояви, провеждащите се художествени ученически и студентски практики превърна арт живота тук в непрекъснат годишен цикъл. Непрестанно увеличаващият се интерес от посетители го направи и забележимо артистично средище в страната ни. Изкуството със своята специфична сила успя да превърне неизвестното място в добре познат туристически-културен обект и динамично развиваща се възможност за положително влияние върху живота на местните хора.

Празник за възпитаниците на петте от най-елитните пловдивски гимназии - ЕГ ”Иван Вазов”, ОМГ ”Акад.Кирил Попов”, ФЕГ ”Антоан дьо Сент-Екзюпери”,  ГХП ”Св.Св. Кирил и Методий” и СОУ ”Св. Патриарх Евтимий”, се организира от почетния консул на Франция, г-жа Теофана Брадинска,  в Алианс Франсез. На тържествена церемония ще бъдат отличени с награди учениците, взели участие като доброволци на единадесетото издание на Международния фестивал за франкофонска песен „Златен ключ” - Пловдив 2014, което се проведе през месец юни тази година.
Доброволците имаха нелеката задача да се погрижат за пореден път за комфорта на чуждестранните гости и участници на музикалния фестивал и да ги направят съпричастни към очарованието на града на тепетата. Всички те положиха неимоверни усилия, за да бъде перфектно организирана и координирана тази мащабна проява, демонстираха отговорност и старание в работата си, чрез което допринесоха за настроението и жизнерадостната атмосфера на музикалния форум.
Традиционно г-жа Теофана Брадинска, директор на Алианс Франсез, ще изкаже благодарност на преподавателите и учениците и ще връчи награди на най-добре представилите се доброволци, а всеки един от тях ще получи специална френска атестация за участие и положен доброволен труд, като документите, които Алианс Франсез издава, са международно признати, полезни са и могат да бъдат прилагани при намирането на работа и кандидатстване за обучение в чужбина.
Пловдивският франкофонски фестивал е най-големият форум на френския шансон за тази част на Европа и той дава възможност на доброволците да се запознаят с нови хора, да се докоснат до различни култури и всичко това през призмата на френския език. Чрез междукултурния диалог и мултилингвизма, които са съставни елементи на фестивала, организаторите насърчават не само към изучаването на френски език в нетрадиционна извънкласна форма, но и към изучаването на чужди езици с цел по-добра реализация и широки възможности за избор. Франция е втората в света най-желана от българските студенти дестинация за обучение в разнообразни области на знанието и на всички нива. На настоящия етап броят на българските студенти, записани във френски висши учебни заведения е около 2500. Франция привлича не само с високото ниво на образование, но и с достъпните такси за записване в държавните университети.

Врати отваря нов център за експериментален театър

Бившата поща в Стария град заживява нов живот. Там врати отваря нов културен център, който студио „4хС“ ще развива като експериментален театър. Новото пространство ще се назовава „Пловдив – европейска столица на културата 2019“ и ще живее като Арт сцена, която ще приютява както постановките на трупата на театър-студио „4хС“, така и театралните ателиета за деца и възрастни. Ще функционира и като Арт галерия, която ще представя млади пловдивски артисти, ще им дава свобода да развихрят въображението и творческата си енергия. Ще действа и като Арт клуб, който ще бъде място за срещи на артисти, художници, актьори, режисьори и всички, които са отворени към експерименти и жадуват за свобода в изкуството.

Новият културен център отваря врати още в началото на декември с богата програма, която включва постановките „Ах, Бродуей, Бродуей“, „Невъзможната Ти, Невъзможната Аз“, „Албена или убийството на красивото у човека“, „Ромео и Жулиета, сонет безсмъртната любов“ и „Снежанка“. Пълната програма за декември можете да намерите в прикачените файлове.

Театър-студио „4хС“ не цели просто да изнася софийска продукция в Пловдив, а да създаде нова трупа тук – с пловдивски актьори и ентусиасти и да представи една изцяло нова програма на пловдивската публика. За тази цел театралните студия „4хС“ (Студио за Сценични и Синтетични Средства) стартират театрални ателиета за деца и възрастни, в които ще могат да се включат всички желаещи без значение от опита или образованието.

На 29 ноември ще бъде „предпремиерата“ на новия културен център. В деня на отворените врати всеки ще може да го посети, да получи информация за бъдещите дейности и да се запознае лично с актьорите и директора на трупата – Николай Георгиев – но най-важното, ще може да се докосне до магията на експерименталния театър и чувството за свобода, което той дава.

Партньори на арт-сцена „Пловдив – европейска столица на културата 2019“ са община Пловдив, Пловдив 2019 и ПФК Ботев Пловдив. В този експериментален проект театърът и спортът си подават ръка с визията за обединяването между спорта, културата, новите технологии и екологията, и пространствата, в които те се случват. Това ни дава увереност, че Ботев Пловдив и 4хС заедно могат повече.



КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…