Капана.БГ

Капана.БГ

Четвъртък, 06 Ноември 2014 02:00

Капана взе въздух

Кварталът се отпуши от безобразно паркирани коли с въвеждането на Зелената зона

 

Полиция глобява през целия ден нарушители


Капана вече диша. Кварталът взе въздух, след като се отпуши от безобразно паркирани коли. Това се случи на четвъртия ден от въвеждането на така наречената Зелена зона, която вкара нови правила за спиране в района. Целодневно полицейски служители закичват с глоби нарушители на новите порядки в зоната, като само за няколко дни 50-левовите честитки отказаха шофьорите, които имаха навика да оставят колите си върху паважа
или тротоара. Над 50 са издадените пропуски за Зелената зона, като хората с тях имат право да паркират на която и да е улица там. Капана вече е друг. Сякаш има въздух. След ужасът тук до преди няколко дни, днес направо е фантастично. Имаше дни, в които не можехме да се приберем по домовете си, тъй като някой тарикат е решил да спре пред входната ни врата, доволстваха жители на квартала.  

Катедра „История и археология“ от Философско-историческия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“  прави изложбата „Археологическо лято 2014“ посветена на 20 години историческо образование в ПУ и 20 години от създаването на катедра „История и археология“.

Експозицията ще се бъде представена на 10 ноември 2014 година от 10:00 часа в Заседателна зала на университета.

От мита през историята до традициите - това бе пътуванe във времето, което Балет Ера подариха на публиката

Цялата култура на траките, събрана само в един час. На това станаха свидетел публиката на Военния клуб снощи. Тръгвайки от мита, през древната история на римската провинция Тракия и стигайки до българските народни традиции, "ЕРА-Балет" и  студенти от НАТФИЗ и АМТИИ пресъздадоха чрез  танц, театър, вокал и гайди  могъщото ни минало.
Спектакълът бе открит с пресъздаването на мита за Орфей - изкусният тракийски певец, който загубил любимата си - нимфата Евридика в деня на сватбата им и тъжната музика на вълшебната му лира.  В интерпретацията на тракийските митове присъстваше дори невероятното превъплъщение на красавицата Родопа в планина, заради ревнивия бог Хемус. Той хвърлял огромни каменни грамади, за да я скрие от останалите богове. Разказва се, че от тези каменни грамади израснали пловдивските тепета. Разгневен, че е отхвърлен, накрая Хемус вкаменил хубавицата, а на това място днес се извисяват Родопите.
Още по-вълнуващи бяха танците, пресъздаващи епохата на римската провинция Тракия - времето, в което жените се сръжавали редом до мъжете си, времето на гладиаторските битки и Дионисиевите празници.  Атлетичните танцьори пресъздадоха специфичните тракийски бойни движения с копия, мечове и голи ръце. Убийствата и мъката на опечалените майки също не липсваха на сцената. В спектакъла бе показана и традицията на правенето на вино от босите тракийки и поднасянето на първата реколта на императора. Естествено най-важната историческа личност от този период излезе на преден план със своята сила и дух - Спартак. "Ера Балет" пресъздаде въстанието на гладиаторите и убийството на легендарния им водач. Всичко това се случваше на фона на внушителната традиционна тракийска музика.
Древните ритми постепенно отстъпиха място на съвременните бъларски гайди и тъпани. Музикантите излязоха на сцената с автентичните калпаци и кожи и вдигнаха цялата публика на родопско хоро. Ръка за ръка  гости, нимфи, вакханки, гладиатори, имератори, богове, вълк и дори змията убийца заиграха из цялата зала на Военния клуб така, както само българите могат. Невероятното преживяване завърши с трогателния жест на Кремена Шопова към всички участници. За спомен от премиерата тя им подари по една символична звездичка. Всички вие бяхте истински звезди тази вечер, обърна се тя към балета. От своя страна участниците я зарадваха с прегръдки и  бурни скандирания "Желязната Лейди".
Чрез мистични ритуали, невероятна пластика, бойни движения, исторически събития  и народни традиции, артистичните превъплъщения на балета върнаха гостите към нашите древни тракийски корени. Спектакълът ни потопи в Античността и могъществото на Римската империя, връщайки ни повече от 20 века назад, за да ни покаже силата и духа, който българите носим изначално в себе си. Омагьосахме ли ви, попита режисьорът Кремена Шопова на финала.  След всичко преживяно, отговорът е пределно ясен.

Мол „Галерия Пловдив“ има удоволствието да Ви покани на  13 ноември (четвъртък), начало:  18 ч. в зоната на художествената галерия - премиера на книгите  на писателя Христо Нанев „ Задевки на историята“ и „Пророкът на народа Дядо Влайчо“
 
За писателят Христо Нанев:
Изследва феноменалните способности на човека – ролята на аурата за здравословното състояние, енергийни атаки, разпечатване на информация по фотография, по човешка ръка, по лице и др. Интересува се от хиромантия, френология, енергоинформационен обмен и скритите програми в човека - минало, настояще, бъдеще. С регресии  възстановява спомени от предходен живот за преодоляване на трудно решими проблеми. С прогресии разпечатва програмата на бъдещето. Член е на дружеството на пловдивските писатели и в Съюза на научните работници. Книгите “Прераждане и еволюция”  –  първа и втора са номинирани за златна статуетка на асоциация “ФЕНОМЕНИ” – 2003 г. Повече от 25 години писателят и изследовател на паранормалното Христо Нанев се фокусира в най-ярките български ясновидци, останали в сянка. Той е и най-големият изследовател на свръхфеномена Слава Севрюкова, за която има издадени 6 книги. Нанев е и сценарист и режисьор и на документален филм за Севрюкова, за която самата баба Ванга признава, че е по-велика от нея. Христо Нанев е завършил българска филология и театрална режисура.
Като езотерик и изследовател на паранормалното Христо Нанев е автор на книгите:
“Предсказания на КИКИ”
 “Сатирични пластики”
 “Прераждане и еволюция” – книга първа
“Прераждане и еволюция” – “Израстването на душите” – книга втора
"Легендата реалност.Сръхфеноменът Слава Севрюкова"
 "Прозрения. Свръхфеноменът Слава Севрюкова"
 "Бъдете в този свят, но не от този свят.Свръхфеноменът Слава Севрюкова"
 "Зеница към вселената: Свръхфеноменът Слава Севрюкова"
 "Пророкът на народа - Дядо Влайчо"
 "Пророкът на народа - Дядо Влайчо" - книга 2
Срещата с него и представянето на двете му книги в мол „Галерия Пловдив“ със сигурност ще привлече вниманието на стотиците му почитатели.

Тазвечершният дебат ще започне в 18 часа в зала "Лотос"(ул. „Христо Г. Данов“ 34) с вход свободен.
ТЕМА НА ДЕБАТА: Достъп на независимите културни оператори до общинската инфраструктура за култура

Целта на дебата е да обсъди въпроси относно употребата на общинската инфраструктура за култура, административните наредби и регламенти, както и какъв е досегашният опит на независимите културни оператори в тази сфера и дали може да се подобри моделът на работа.

-
УЧАСТНИЦИ В ДЕБАТА:

МОДЕРАТОР – Виктор Янков

ВИКТОР ЯНКОВ е от Стара Загора, завършва езикова гимназия Ромен Ролан в родния си град. От 2006 г. започва да работи като водещ в регионалния център на БНР. През 2008 г. се мести да учи и работи в Пловдив, където завършва „Политология“. Той е сред издателите на вестник „Млък“ и сред сценаристите и създатели студентското телевизионно предаване „Студио ВУЗ“. От 2010 до 2012 година е водещ и съсценарист на литературното предаване „Метафора“ по БНТ2. През 2012 година е куратор на фестивала „Улица Отец Паисий“ – ТЕКСТ. От 2013 година Виктор Янков е фестивален директор на „Нощ на музеите и галериите – Пловдив“. През 2014 създава музикалното предаване „Молескин“ по Радио Пловдив.

ДЕБАТЬОРИ:

ИЛИАН ИВАНОВ е директор на Дирекция „Правно-нормативно обслужване“ към Община Пловдив.Организира и координира цялостната дейност на юрисконсултите и служителите на дирекция "ПНО" и юрисконсултите, работещи в останалите звена на общинската администрация и районните администрации. Осигурява спазването на законността и ефективното осъществяване на дейността от община Пловдив.

Арх. МАРИЯ СТОЯНОВА е зам.-председател на управителния съвет на Камарата на Архитектите в България – регионална колегия Пловдив, член на Експертния съвет за устройство на територията към Община Пловдив, част от организацията на ежегодния „Пловдивски архитектурен форум”.
Също така тя е основна част от екипа , който се опитва да възстанови кино „Космос”, с опит във взаимодействието с общината. Мария е част от инициаторите и двигателите на „Кино Космос – място за култура” и „Кино Космос – Кота култура” от програмата на „Пловдивски архитектурен форум” и „Нощ на галериите и музеите”.

ДЕСИСЛАВА ХРИСТОЗОВА подготвя магистърската си работа по Артмениджмънт, а в отдел „Култура” на Община Пловдив е страши експерт, като отговаря за различни събития и фестивали от Културния календар. Държи да е близо до създателите на качествен културен продукт, като цени добрата работа в екип и намирането на общ език с различните културни оператори. Работата в сектора описва като интересна, динамична.

ИВА ГЕШЕВА завършва магистратура с инженерна специалност, след което магистратура в УНСС - София - Финансово-счетоводна и правна дейност на фирмата и Публична администрация. От 1991 г. работи на различни по вид мениджърски позиции в частния сектор. От 2013 ръководи на ДК „Борис Христов“, Пловдив, използвайки опита си на администратор и мениджър. Задачата ѝ като ръководител е най-вече в администриране на сградата.

ЕМИЛ МИРАЗЧИЕВ завършва Художествена академия в София, специалност графика. Специализира графични техники в графична база “Rosler” – Лайпциг, Германия. Работи в областта на инсталациятя, видео, фотография, графика, ръчно лята хартия, обекти. Участва в множество международни триеналета, биеналета и представителни изложби в Унгария, Полша, Канада, Великобритания, САЩ, Португалия, и др. Има над 15 самостоятелни изложби в страната и чужбина.Член на Съюза на българските художници, член на Дружеството на пловдивските художници, член-основател през 1990 г. на авангардната група “Ръб”. Управител на Фондация ”Изкуство днес” – инициатор и основател на Центъра за съвременно изкуство в баня “Старинна” в гр. Пловдив.

ВЕСЕЛИНА САРИЕВА завършва Славянска филология в Пловдивския университет, където е преподавала сръбска и хърватска литературa. През 2004 година заедно с Катрин Сариева основават галерия Sariev Contemporary Пловдив. Целта на галерията е да развива и представя съвременното българско изкуство в България и на международната арт сцена. Галерията е припозната като една от най-интересните и развиващи се от Източна Европа. Има участия в редица панаири за съвременно изкуство - Виена, Истанбул, Рим, Шанхай, Брюксел. През 2007 отново с Катрин Сариева основават Фондация “Отворени изкуства”, чиято известност и признание са свързани с “ Нощ на музеите и галериите – Пловдив“, както и проектите: Фестивал “Улица Отец Паисий”, “Алтернативна карта на Пловдив” , “Въведение в съвременното изкуство” , “Проект 0” и др. Третото съвместно начинание на Сариеви е artnewscafe, създадено 2008 г. - малко градско място с напитки, арт-информация и живи случки, което събира и насочва към света на съвременното изкуство и култура.


-
Българска мрежа за граждански диалог е проект на Център за култура и дебат „Червената къща „Андрей Николов“, София, в партньорство с VT EVENTS, Велико Търново, Международно дружество „Елиас Канети“, Русе, Сдружение „Фабриката“ и Хлебните къщи, Габрово, Сдружение за съвременно изкуство и култура „Различният поглед“, Стара Загора, Фондация „Крео Култура“, Варна и Фондация „Отворени изкуства“, Пловдив.

Проектът „Българска мрежа на граждански диалог“ (BG05/635) се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространсто 2009 – 2014 г.

Пише първия си роман тайно, става в пет часа сутринта в продължение на три години

Това е най-странното пътешествие, на което до сега съм тръгвала, казва за работата по книгата журналистката- археолог

„Усмивката на кучето” – на корицата ще прочетете „археологически трилър” , но това е една малка част от това, което всъщност е романът на Димана Трънкова. Той е едновременно интересен като текст, любопитен като историческа фактология и истинска литературна дисекция на последните 25 години демокрация. За това колко много хора емигрираха, каквато е съпругата на главния герой, който е американец. От тук – сблъсъкът на чужденеца, който се озовава във всичко най-българско, като наточване на ракия в мазето. Това е една книга, която бихме могли гордо да представим на световния пазар, а на представянето в Петното споделиха един много хубав факт: от Англия и Франция вече преглеждат творбата и единствената надежда е, че съвсем скоро тя ще види чуждестранния пазар.

Светлозар Желев казва, че трябва да разделяме личността на писателя от неговите книги. Има много писатели, които не са интересни като хора, но творбите им са изключителни, а го има и обратния вариант да са интересни личности, но с не толкова добри творби. Димана Трънкова е един микс от таланти. Тя е писател, макар и едва издала първия си роман „Усмивката на кучето”, направи изключителна заявка на българската литературна сцена именно с него. Археолог по образование , което няма как да не си проличи щом прочетете книгата. Вътрешно разбиране за нещата и живеенето с тях. Трябва да си живял археологията, да си ходил на разкопки и да си бил сред мизерията, за да можеш да опишеш толкова добре всичко, което Трънкове е успяла да постигне в „Усмивката на кучето”. На трето, но не и последно място, Димана е и журналист, което си проличава по главната героиня в романа ,Мая, която също е в тази сфера. Но това далеч не е първата й книга. Преди това издава документални книги като „Скрити съкровища на България” , за турците в България, за евреите в България и като цяло насочени към етно-културни изследвания. С „Усмивката на кучето” тя навлиза в една от най-трудните сфери в литературата, където можеш да оцелееш. Романът изисква опит, дисциплина, събиране и живеене с всички образи, които сам създаваш. Друга трудност е, че е почти невъзможно да станеш популярен ако първата ти книга е роман, най-вече в държава като нашата, където в поезията ни е силата, представи книгата и авторката Желев. 
Връщайки се от разкопки, Димана си мисли колко интересно би било някой да напише книга с алтернативна история за именно това място. В същото време й се чете трилър, но която й книга да хване на десетата страница й писва и я захвърля.  Така се ражда и идеята за „Усмивката на кучето”. Аз пътувам на много и странни места, но казвам ви – това е най-странното пътешествие, на което до сега съм тръгвала, казва тя за работата по романа. В цялата книга тя не съди никого – дори и психопата, който убива историци по разкопки по изключително брутален начин. Това са хора, които тя първоначално създава, но после се превръщат в част от самата нея. Плаче, когато някой умира, но пък в същото време се радва адски много на креативния начин, по който е измислила да го направи. Те правеха каквото си поискат, а аз не можех да планирам каквото и да било, пълно безобразие беше, казва Димана и допълва, че се е чувствала като репортер от двайсетте години, който тича назад-напред и само записва какво се случва.
Процесът й на работа е изключително интересен. Цялото писане на романа продължава три години, но никой не е знаел за това. Публиката в Петното на няколко пъти я попита дали абсолютно никой не го знаел, а тя твърдо казваше „Никой!”. Ставала е в пет сутринта, за да може до към девет да е приключила с писането за деня и да отиде на редовната си работа. Друг фактор е бил, че страшно много се е притеснявала от това какво ще й кажат приятелите и дали няма „Ти нормална ли си?” да провали целия процес по писането. Третото – много ревнува и я е яд, че тази история не е само нейна. Особено когато говори с някой, който вече я е чел, го описва като една чиста човешка ревност. Така години по-късно се появява с две огромни папки в ръце, при което първият въпрос е какво носи. Когато най-сетне успява да каже, че е написала роман казва, че за първи път е видяла някой да е с паднало чене буквално. Дори сега, в процес на четене, всеки, който се докосне до „Усмивката на кучето” ще остане с виснало чене. Това е роман, който дори след  хиляди години да бъде намерен ще успее да даде една реална гледна точка за историята ни в момента. Това е адски много болка на едно поколения събрана между кориците. Това е първата художествена книга на една писателка, в която тя е вляла абсолютно всичко от себе и то просто няма как да остане незабелязано.

Сряда, 05 Ноември 2014 02:00

Наско Хранов прелъстява Ориента

Художникът подрежда изложба в галерия Люнион

"Прелъстяване на Ориента". Така се казва поредната самостоятелна изложба, която Атанас Хранов подрежда в галерия Люнион. В петък художникът ще покаже новите си работи в полите на Стария град и със сигурност ще развълнува силно почитателите на творчеството му. Тъй като е стегнал подготвил много изненади.

В неговите очи все още е живо потеглянето, лъкатушещите пътеки, зелената църква на дърветата, през чиито трепкащи витражи пада благословена светлина. Из въздуха преминава сянка на леопард,  търсещ изчезналите си любовни петна. Звярът, макар и влюбен, знае, че само  Атанас Хранов може да му ги върне, дори да додаде едно от себе си.

Някъде из питиепродавниците на света художникът среща и НаскоХ. - обикновен, странстващ вълшебник, скрил в джобовете на бездънното си двуредно сако няколко ментови мига, секунда за прехласване и цялото време на света, което човек може да си подари, съзерцавайки красивото.

Изправен на билото, повече от всякога Атанас Хранов прилича на мачта. На фар, чийто лъч не само ни спасява в непрогледната тъмнина, не само ни упътва, когато забравим за красотата, за миг допуснем, че има друга вечност, освен тази на изяществото.

Да прелъстиш Ориента не е само да разбереш и загърбиш западната рационалност; не е да прогледнеш и прекосиш източната пустота. Ориента е място за особена радост от живота, за непрестанно наслаждение от културни примеси, за неповторим диалог и спор с времето.

И още нагоре, от билото на планината, Атанас Хранов ни разрива причината този свят да съществува отвъд доброто и злото, отвъд войната и мира, отвъд човека и бога.

Всичко това е пред очите ни, защото е красиво.

Това знае Атанас Хранов от върха на планината, вперил очи в хоризонта напред.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…