Капана.БГ
Beer, design and spirit in Kotka i Mishka
What does a trap mean? This is a device used to capture rodents. We don’t capture rodents, others will take care of them, but we have a wonderful place called “Kotka i Mishka”.
After the big chase, everybody comes to us to have a beer. In “Kotka i Mishka” there are more than 100 different kinds of Belgian, Czech, German, Serbian and Bulgarian craft beer (Glarus, Byal shtark, Divo pivo) without pretending to be comprehensive. But it’s a variety no other place can provide you with. The sparkling beer connoisseurs gather at the bar to enjoy the beer, have a talk and have fun the way you can only do it in Plovdiv – culturally. Of course, there’s everything else – from home-made lemonade to high quality mature malt scotch.
The beer-house is in the very heart of the creative district, on 14 Hristo Dyukmendzhiev Str. and there’s no way you can miss it. Even though it has a small capacity, it brings coziness and comfort that you won’t easily find somewhere else. The ones to blame are the architects from Studio 8 ?. They have skillfully weaved wood, bricks and metal into the interior in order to turn the kingdom of Cats and Mice into a really exciting place. On the upper two floors of the old house are the editor’s offices of two on-line medias and this has been set in an elegant way in the design and spirit of the place. A special accent in the club is the wooden staircase, which quite often serves as an improvised seating area, for the seats in “Kotka i Mishka” aren’t many – about twenty inside and just as many outside. Soon the club will have more space, as it’s expanding by adding additional space in the industrial style. If you don’t find a place to sit, use the nearby curb with a provided cushion, as many others do.
What should the interior design of a bar in the creative district be like? Art, of course. The most precise definition is Berlin-Scandinavian interior. One of the colourful elements in the beer-house are the old track bicycle ‘parked’ over the toilette, the large rodent traps hanging over the bar and a big black board located right next to the entrance. Every visitor can write something on it with a piece of chalk, which they’ll find easy. The black board in erased every other month, so that everyone can leave something. A few days after it’s been cleaned, it’s drawn and painted once again with all sorts of funny pictures and wisdoms, mostly connected to the beer.
In “Kotka i Mishka” they also give out small secrets. The bartenders are not only very kind, but also proficient in the beer’s history. They’ll sever you your favourite drink with an interesting fact about it or a story about the origin of the beer that you have chosen. In case the beer is new and doesn’t have a long history yet, they’ll reveal to you the secrets of its brewing.
“Kotka i Mishka” is one of those places in which after the second time you’ve been there you speak to everyone in an informal way and you feel at home. If Kapana was a cake, “Kotka i Mishka” was going to be the icing.
Спонтанен танц
Когато танцувам, с лекота мога да усетя състоянието наречено ТУК и СЕГА. Когато се движа с наслада, водена единствено от ритъма на хубава музика, мога без усилие да вляза в единение с ума и душата си, да се вгледам в тялото си и да дам почивка на мислите си.
Когато танцувам, мога да си припомня какво е да си спонтанен и откъде извира това чувство в мен. Мога да спра инерцията, която така завладяващо ме носи много често в ежедневието. Когато танцувам мога да се посветя на лекотата на това да преживявам момента и да осъзная, че само сега и само тук щастието може да бъде живо и преживяно от мен. Друг вариант за ТАМ и ТОГАВА не съществува.
Танцът тази седмица е посветен на събуждането на това състояние в нас.
Водещ: Маги
Повече за практиката: http://livewave.info/about_the_practice/
А, ето, какво казва един от големите философи на днешното време (Екхарт Толе):
"Приемането на това, което е, ви отвежда на по-дълбоко ниво, където вътрешното ви състояние и себеусещане вече не зависят от оценките на ума за “добро” или “лошо”. Когато кажете “да” на живота такъв, какъвто е, когато приемете момента такъв, какъвто е, усещате в себе си пространство, изпълнено с дълбок покой. На повърхността все още може да сте щастливи при едни обстоятелства и нещастни при други, но вече нито щастието, нито нещастието стигат толкова дълбоко, където сте. Те са вълнички, набраздяващи повърхността на вашето Битие.Неизменният ви вътрешен мир остава недокоснат от външните обстоятелства. Приемането на това, което е отваря във вас дълбоко измерение, което не зависи от никакви условия, от постоянно променящите се мисли и емоции."
Място: Пълдин арт клуб
Час: 19:00
Галерия Възраждане представя Никола Гулев
В галерия Възраждане, от 18:00 часа тази вечер, ще се открие изложба живопис на Никола Гулев. Изложбата ще продължи до 08.02.2016 г.
Никола Гулев е само на 28 г. , а има вече 10 самостоятелни изложби, което говори за едно голямо трудолюбие и хъс за изява.
По случай тази юбилейна, десета изложба, младият автро е подготвил един реверанс към своите почитатели, един следновогодишен подарък. Вечерта на самото откриване на експозицията картините ще се продават с 50 % намаление. Това се прави и в чест на 8 месечната му дъщеричка, с която младият татко е много щастлив.
Не изпускайте своя шанс да си купите чудесна картина от една изгряла вече звезда в пловдивската живопис. Или елате просто да се порадвате на изкуството му.
Краси Алексиева, 2016 г.
Никола Гулев е роден в град Пловдив през 1987 г.
През 2001 – 2006г. завършва Средно художествено училище „Цанко Лавренов” , гр. Пловдив със специалност живопис.
През 2006 – 2010 г. завършва „Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство” (степен бакалавър – специалност-Педагогика на обучението по изобразително изкуство ) с курсов ръководител доц. Румен Жеков.
През 2010 – 2012 г. завършва „Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство” (степен магистър – специалност-Живопис) с курсов ръководител доц. Румен Жеков.
През 2012 г. е назначен като докторант със специалност „Педагогика на обучението по изобразително изкуство” в „Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство” – гр. Пловдив.
От 2010 г. член на „Дружество на пловдивските художници.
Има осъществени 10 самостоятелни изложби.
Награди:
2011 – Ежегодна студентска награда в категория изобразителни изкуства на „Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство
2011 – Награда и грамота от фотоконкурс „ Животът не търпи лъжи”
2011 – Номинация за студент на годината на Република България
2013 – Поущтрителна награда от национален приз „Рицар на четката”, гр. Карлово
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА „КАЙМАКЪ-ЧАЛАНЪ“
Представяне на книга, посветена на героизма и безсмъртието на българските герои, участвали в Първата световна война
На 26 януари 2016 година, вторник, от 17.30 часа, в голямата зала на Дома на културата „Борис Христов“ ще се състои официалното представяне в Пловдив на книгата „Каймакъ-Чаланъ“, с автор Красимир Узунов - президент на Информационна агенция и радио верига „Фокус“.
„Каймакъ-Чаланъ” e издание в два тома, посветено на героизма и безсмъртието на българските герои, участвали в Първата световна война (1914-1918) и в битката, водена през септември-октомври 1916 г. на връх Каймак-Чалан. В него се разкриват драматични моменти от Каймакчаланската епопея, която по мнение на историците е един от най-драматичните моменти в българската военна история.
Книгата е издадена по повод 100-годишнината от влизането на България в Първата световна война (1914-1918) и се посвещава на паметта на героите, „останали завинаги на прага на Отечеството…”. „Това е книга за душата на българина, преди 100 години”, твърди авторът Красимир Узунов. Авторът е подел инициативата, чрез медиите си да издири наследници на загиналите в тази славна епопея. До този момент с него са се свързали представители на около 400 фамилии, които са обвързани с боевете на Каймак-Чалан по един или друг начин.
Досега книгата „Каймакъ-Чаланъ“ е представена в над 10 града на страната - Добрич, Каварна, Плевен, Карлово, Кюстендил, Шумен, Варна, Благоевград, Асеновград, Смолян. Заедно с автора на всички представяния неотлъчно присъства и адмирал Пламен Манушев.
Авторът Красимир Узунов, президент на Агенция и Радио „Фокус” и инж. Иван Тотев, Кмет на Пловдив канят пловдивчани, гости на града, ученици, родолюбци, преподаватели по история, както и наследниците на загиналите в боевете на Каймак-Чалан да присъстват на представянето на книгата.
Вход свободен!
„КАЙМАКЪ-ЧАЛАНЪ“
ИСТОРИЯ, ОБРЕЧЕНА ДА СЕ ТВОРИ НА ВЪРХОВЕ
„Каймакъ-Чаланъ” e двутомна книга за героизма и безсмъртието на българските герои участвали в Първата световна война (1914-1918) и в частност в битката водена през септември-октомври 1916 г. на връх Каймак-Чалан. Книгата е плод на дългогодишните изследвания на президента на Агенция и Радио „Фокус” Красимир Узунов. Читателите вече могат да намерят на пазара първия том на „Каймакъ-Чаланъ”, а вторият предстои да излезе от печат съвсем скоро.
„Каймакъ-Чаланъ” се състои от няколко части, които включват описание на наименованието Каймак-Чалан, Вместо предисловие, Прелюдия, Дневникът, който разкрива ден по ден случващото се на върха от 16 август до 5 октомври 1916 г., с добавен 11 октомври 2013 г.Също така в съдържанието са залегнали Епилог, Географски показалец на имената на населените места, планините и реките, използвани в книгата „Каймакъ-Чаланъ“, Азбучен показалец на имената на командващи, командири и офицери, използвани в книгата. Книгата на Красимир Узунов завършва с Рецензия на проф. д-р Пламен Павлов и коментари от доц. Соня Пенкова, Красимир Каракачанов, инж. Койчо Русев, проф. Божидар Димитров, инж. Никола Трифонов Христов, внук на командира на 11-ти пехотен Сливенски полк, полковник Никола Христов, последен коментар пише неговата съпруга Татяна Узунова.
В „Каймакъ-Чаланъ” авторът разказва ден по ден водените сражения на чутовния връх, описва и придава атмосферата от метеорологичните условия, драматизмът от случващото се и бойните действия.
Каймак-Чалан е най-високият връх на Нидже планина. Намира се на самата граница между Гърция и Македония. В превод от турски език неговото име означава Връх на върхищата или Господар на върховете, тъй като властва над цялата безкрайна бездна от безименните възвишения, коти и връхчета, която започва от Старков гроб и Мала Нидже на запад и стига до Кравица и Добро поле на изток”, така описва върха Красимир Узунов.
По време на Първата световна война (1914-1918), след освобождаването на Вардарска Македония, през есента на 1915 г. е наречен връх Борис, в чест на българския престолонаследник Княз Борис Търновски. Сърбите на свой ред го наричат Свети Илия, а гърците Ворас. От края на август до октомври 1916 г. Каймак-Чалан и околните върхове се превръщат в арена на ожесточени сражения между полковете на две сръбски пехотни дивизии, Дунавската и Дринската и частите на 11-ти пехотен Сливенски полк, подкрепени от отделни дружини от 33-ти пехотен Свищовски полк, 43-ти пехотен Пловдивски полк от 2-ра пехотна Тракийска дивизия, 46-ти пехотен полк от 3-та пехотна Балканска дивизия от Ямбол и Бургас, 56-ти пехотен полк от 8-ма пехотна Тунджанска дивизия от Стара Загора и Казанлък и 58-ми пехотен полк от 9-та пехотна Плевенска дивизия, както и 55-ти пехотен полк от Хасково.
58-ми пехотен полк от 9-та пехотна Плевенска дивизия е мобилизиран през септември 1915 г. в навечерието на войната срещу Сърбия.
Мобилизацията е извършена в гарнизоните Свищов и Ловеч от по-старите, запасни набори на 33-ти пехотен Свищовски и 34-ти пехотен Троянски полкове.
Повече от 8 000 български и сръбски офицери и войници оставят костите си по скалистите зъбери и по заледените склонове на планината и до днес не могат да намерят покой в безименните си и запустели гробове.
В края на август и в началото на септември 1916 г. на Каймак-Чалан се качват малко над 6 000 български войници и офицери. В началото на октомври 1916 г., от Каймак-Чалан слизат по-малко от 800 от тях. Всички останали са убити, осакатени, ранени или премръзнали.
Сръбските описания на битката разказват, че когато техните полкове стигнали на върха, намерили окопите и процепите между скалите пълни с трупове и ги нарекли "Дупките на ужасите".
Върху картите от края на ХІХ и началото на ХХ век височината на първенеца на Нидже планина варира в обозначенията от 2 525 до 2 532 метра над нивото на морето.
На съвременните карти височината на Каймак-Чалан е само 2 521 м.
Много години след края на войната сръбските картографи констатирали, че разликата във височината на върха е пряк резултат от продължителния обстрел на разнокалибрената сръбска и френска артилерия. В продължение на повече от месец върху Господаря на върховете всеки ден удряли от 10 до 50 000 оръдейни гранати. Така, по техните изчисления, той изгубил между 4 и 11 м от височината си, а камъните, пръстта и тревите се изпарили и изчезнали сред облаците.
Въпреки всичко това, част от хората издържали на жестоката, нечовешка борба с огъня и природните стихии. Оцелели сред разполовените канари, захвърлени сред небесата, смъртоносните вихри, снега и ледовете...
„Каймакъ-Чаланъ” е клетва на паметта на тези, които се превърнаха във вечни часови на Каймак-Чалан и се сляха завинаги с вятъра, с изгорената пръст и ранените скали.
Тази книга е преклонение пред подвига на тези, които слязоха от върха, не го забравиха до края на дните си и всяка нощ чуваха барабанния огън и гласовете на мъртвите си другари.
Тази книга е дълбок поклон пред паметта и святата история на България. История, която е обречена да се твори на върхове”, пише авторът й Красимир Узунов.
Във връзка с инициативата, която поде Агенция и Радио „Фокус” да издири наследниците на загиналите в боевете на Каймак-Чалан, над 500 фамилии се свързаха, за да разкажат своята история, изпратиха снимки, дневници и писма, на техни роднини, дядовци и прадядовци участвали по фронтовете на Първата световна война.
С всеки изминал ден, пъзелът на Каймакчаланската епопея се подрежда. Забравеният героизъм потънал в мъглите на Нидже планина, се разпръсква и на хоризонта изгряват образите на паметта и святата история на България, на дедите ни дали живота си за Родината на Каймак-Чалан.
АНТРАКТ (Неприлично заглавие)
От Александър Мардан
превод Наташа Колевска
режисьор Иван Урумов
сценограф Петьо Начев
костюми Мария Диманова
музика Христо Намлиев
Участват:
Димитър Баненкин, Николай Станчев, Ивана Папазова,
Мариана Йотова, Боряна Братоева, Елена Кабасакалова, Анелия Ташева
Премиера на 21 април 2015
„Антракт (Неприлично заглавие)" е увеселително влакче, на което зрителят се качва, за да прелети през живота зад театралните кулиси. Пет забележителни актриси сменят не само своите роли, но и мъжете си. Играят не само на сцената, но и в любовта. Очакват принцовете на мечтите си, а дочакват отсъствията на любимите си. Мечтаят да тръгнат по широкия свят, а остават в малкия град. И когато в края на пиесата стремглавият летеж свърши, зрителят внезапно разбира, че да останеш и да продължиш да живееш красиво е най-голямото приключение, най-смисленото усилие, най-чистата благодат на този свят.
ОТ 19:00 часа - КАМЕРНА ЗАЛА НА ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР ПЛОВДИВ
"Паякът" гостува в Пловдив
"ПАЯКЪТ"
Театрална работилница Сфумато
АВТОР: Димитър Димитров и Йордан Славейков
СЦЕНИЧЕН ВАРИАНТ: Йордан Славейков
ПОСТАНОВКА: Димитър К. Димитров
СЦЕНОГРАФИЯ И КОСТЮМИ: Искра Петкова
МУЗИКА: Александър Каланов и Йордан Борисов
УЧАСТВАТ: Пенко Господинов и Анастасия Лютова
СНИМКИ: Мирослав Веселинов
ОПИСАНИЕ
Историята разказва съдбата на брат и сестра сиамски близнаци, които след 27 години неизбежно съвместно съжителство, решават да се разделят по оперативен начин. Празнувайки рождения си ден, непосредствено преди операцията, двамата се впускат в лабиринт от неказани думи, забравени престъпления, неизживени любови и различни желания за свобода. Пиесата разглежда темата за общото, заедността, близостта, която понякога вместо да ни направи едно, ни раздалечава и прави по-чужди, отколкото си мислим. Пиеси като "Паякът" са причина №1 да отидете на театър - това написа американският седмичник Village Voice за първия български спектакъл, поканен на престижния международен Фриндж фестивал в Ню Йорк. Изданието го постави на първа позиция в своя Топ 10 за най-предпочитаните заглавия в миналогодишния форум.
Цени на билетите: 8 и 10 лв.
Място: Държавен куклен театър Пловдив
НОМИНАЦИЯ ЗА НАД-ДОБРА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРСКА ПИЕСА А'АСКЕЕР 2011
НОМИНАЦИЯ ЗА НАГРАДАТА "ЗА ПОЛЕТ В ИЗКУСТВОТО" 2012 НА ФОНДАЦИЯ "СТОЯН КАМБАРЕВ"
НАГРАДА ЗА НАЙ-ДОБРА ЖЕНСКА РОЛЯ И НАЙ- ДОБЪР ТЕАТРАЛЕН ЕКСПЕРИМЕНТ ОТ МЕЖДУНАРОДНИЯ ФЕСТИВАЛ ЗА КАМЕРНИ СПЕКТАКЛИ АРТОКРАИНА, САНКТ ПЕТЕРБУРГ, 2011
УЧАСТИЕ В NEWYORK FRINGE FESTIVAL 2013
НАГРАДАТА "НАЙ-ДОБЪР ТЕАТРАЛЕН ДУЕТ" НА X МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ НА КАМЕРНИТЕ СПЕКТАКЛИ "СЛАВЯНСКИЙ ВЕНЕЦ" 2013 В МОСКВА, РУСИЯ.
Bee Quiz @ Bee Bop Cafe
Време е да се обогатим с нови знания, още в самото начало на седмицата.
Време е за Bee Quiz, в Bee Bop Café, всеки понеделник, от 8 и ½ вечерта.
Започнеш ли седмицата, използвайки мозъчните си клетки, вероятността да се увеличи трудоспособността ти в следващите дни, неминуемо се повишава!
Как да участваш?
☆ Събери отбор [от 3 до 8 човека] и му измисли име.
☆ Запиши го за участие.
Водещият - Стефан Лозанов-Лозето, няма нужда от представяне, защото отдавна славата му се разпростира извън пределите на Коматево.
Въпросите в Bee Quiz-а ще са тематични, от областта на музиката, киното, историята, изкуството, спорта, географията, фолклора, компютрите, химията, биологията etc.
Надпреварата е разделена на кръгове, с временни класирания, междинни игри и шотове като награда, за отскок.
Между отделните кръгове – има почивки за наздравици, дискусии, кратки разговори по телефона и споделяне на вицове, посветени на ФК "ЛЕВСКИ". Последното – задължително в присъствието на Лозето.
Победителите си тръгват със страхотна награда. Тя може да увеличи престоя им в клуба, както и веселбата.
От време на време, тематиката в Bee Quiz, ще бъде основно музикална - за разнообразие и спрямо мястото, на което се провежда състезанието.
Всеки понеделник бъди готов за снимка и докажи, че знаеш повече!
=====
ВСЕКИ ПОНЕДЕЛНИК
Start: 20:30
Enter: 3 bgn / for person
☎: +359 [889] 814 255, +359 [32] 594 779