It is not known when the district we know as Kapana these days first appeared. We should look for the beginning sometime around the end of the XIVth century, when Anatolian settlers came to Plovdiv. There is no information what was built in this early period, because at the time of the fights for power among the heirs of Sultan Bayezid I the Lightning (1389-1402) the curtain walls were torn down, as probably were the buildings behind them. It’s only settled that the Christians remained on the three hills, while the Muslims took over the space from Maritsa to the feet of Taxim tepe, Dzhambaz tepe and Nebet tepe.

Researchers believe that the new Ottoman town’s first core was the Muradiye mosque (Dzhumaya mosque), built around 1434-1437 with the financial support of Sultan Murad II. According to Ottoman documental sources, the Tahtakale bath on the current Benkovski Bld. was built at approximately the same time. On account of Evliya Celebi’s words it welcomed 1000 people a day. The second core was the cult complex built by the Beylerbey Sehabeddin Pasa, which has been mentioned in documents as the ‘elevated imaret’, formed c. 1444-1445 around the bridge over Maritsa. Only Imaret mosque has been preserved to this day from it. Between these two cores, in the XVth century Hunkyar hamam and Chifte bath were built, as well as the Tahtakale mosque by the current bus stop north of the tunnel. Later, the mosques Chukur Camii, Hadji Ismail Bey, Yeshilioogly, Kurkculer bashi and others appeared. The building of the famous Kurshum han (TN: The lead inn), which was severely damaged in the 1928 earthquake and was finally demolished in 1930-1932 when the Central market hall was built, is also connected to the rule of Sehabeddin Pasa. There were 8 other inns near it.

The market complex started from the bridge over Maritsa and continued along the main commercial street to Dzhumaya mosque. According to Evliya Celebi, just there were 880 dukkans (shops). The center of the market complex was the Grand Bazaar (a roofed market), which used to stand between the streets Hristo Dukmendzhiev, Kurtevich, Zlatarska and Alceko before it was demolished in 1925. Next to the Bazaar was the Srafhane (something like a bank). On the nearby streets there were stone maazas (warehouses) and countless artisan workshops. The statistics from the 1880’s clarifies that there were more than 9000 artisans working in that district.

According to Evliya Celebi, Ottoman Plovdiv was the most beautiful and richest of all towns in European Turkey. Of all these imposing for their time buildings only two mosques, a bath and a few maazas have survived to this day.

In this 1984 photo ypu can see the mosques Muradiye, Tahtakale, Chukur Camii and Kurkculer bashi. In the middle is Kurshum han’s imposing building and behind it – the domes of the Bazzar and of Tahtakale.

Българска делегация присъства на събитията, с които полският град Вроцлав влезе в проекта Европейска столица на културата 2016. Зам.-кметът Амелия Гешева, представители на фондация Пловдив 2019 и на културния сектор под тепетата се включиха в честванията, с които четвъртият по големина град в Полша стъпи в годината на ЕСК. Културната програма за 2016 там стартира с бурен уикенд с над 100 събития в цял Вроцлав. 1300 артисти, 200 хористи, 50 войници, 20 музиканти, 300 колоездача, десетки специалисти по светлинни инсталации и десетки хиляди вроцлавци и гости на града се включиха в голямото шествие за откриването на ЕСК. Четири лъча с четири различни теми тръгнаха от четирите посоки в града, за да се съберат на централния площад и да заявят пред Европа: „Ние сме Вроцлав, ние сме Културната столица на Европа”.  

1,2 милиона евро е бюджетът на събитието за откриването, а общият бюджет на Вроцлав за ЕСК е 120 милиона евро. Проектът е силно подкрепен от частния бизнес, при това от гигантски компании като Филипс и Мерцедес. И най-вече- зад него застава абсолютно целият град. Много зареждащо е да видиш участието на гражданите в този процес. Много от тях са част от него и като доброволци, а екипът, който работи по проекта, е 120 души, разясни зам.-кметът по културата Амелия Гешева.  Вроцлав не спа този уикенд, няма да спи цяла година, допълни я Валери Кьорлински от Пловдив 2019. Представителите на пловдивската фондация са участвали на срещата на фамилията на ЕСК, която се е състояла през уикенда в полския град. През юли предстои нова, в датския град Орхос.

И във Вроцлав е имало момент на неразбирателство сред гилдиите в даден момент, както е при нас. Пловдив няма време, остават три години. Нека загърбим егото си и да се обединим, за да работим заедно за Пловдив 2019, призова председателят на Дружеството на пловдивските художници Снежана Фурнаджиева, която също бе част от делегацията във Вроцлав.

Следващият уикенд ще старт на проекта ЕСК 2016 ще бъде даден и във втората столица тази година- Сан Себастиан. Празникът там също ще бъде посетен от пловдивска група.

Миналата седмица се повдигна въпросът за алтернативи на чалга дискотеките. Тогава дадохме идеи за преживявания на различни места, но сега, поради интереса, ще обърнем внимание само и единствено на нощните заведения, които градът ни предлага. Барове и клубове, в които не се пуска чалга, които може да не са много големи като територия, но по един или друг начин, се открояват, завладяват, създават сбирки, бягащи от стереотипа и по единично са заслужили призива КУЛТОВИ.

1.Найлона

Бар, който никога няма да умре. В него сме израснали още от тинейджъри, та чак до сега. Незнайно как, собственикът с цветущия прякор Вожда, успява да поддържа малкото местенце не само живо, но кипящо с живот. Найлона често бива описван от недоволните като дупка и сбирщина на стари метъли, но каквото и да казват, точно в това му е чара - непретенциозно, освободено, с посетители от всички възрасти, с които дори да не се познаваш, се забавляваш без проблем.

2.No sense

Поредният вечен бар. Колкото и време да минава, "Сенса" както го наричаме на кратко, е винаги там, извисен стоически като монолит. Преди или след ремонта, "дискотеката" си остава едно от най-посещаваните и любими места на пловдивчани, а вече и на спортните запалянковци.

3.Gramophone

Подобно на No sense и Найлона, Gramophone те дарява със свобода да бъдеш себе си. Барът не се откроява с прекрасен интериор, той е опростен и семпъл, но пък емоцията е невероятна. Барманите стопяват напълно бариерата между обслужващ персона и клиенти и преди да се усетиш, почваш да водиш забавен разговор с тях. Музиката също сама по себе си е изключителна. На малко места се предлагат drum n basse, electronic, reggae, ska и подобни стилове, които не чуваме често по заведенията.

4.Петното на Роршах

Петното е винаги там за нас. Винаги ни изненадва, винаги ни привлича като магнит. Два етажа, два раздела в съвместимо единство. От години Роршах се е утвърдило като еталон. С каквото и да се захване екипът, винаги го прави качествено. Концерт, игрална вечеринка, stend up comedy или просто лежерна музика, няма как да го подминеш, нито да останеш безразличен към плеадата от възможности. 

5.Полинеро

Когато заговорим за рок, първото име, което изниква в съзнанието ни е Полинеро. Отдалечено от центъра, чак в Изгрев, клубът е разбивач в стила. Големината му позволява по-грандиозни концерти, а организацията не веднъж се е доказвала като гигант във фестове и мероприятия. 

6.Котка и мишка

Сърцето на Капана! Атмосферата в кокетно кръстения клуб е повече от гостоприемна, приветлива и доброжелателна. Невероятният асортимент на бири, които не могат да се намерят другаде, превръща "котката" в първенец в бранша. Това е може би най- популярният бар спрямо възрастта си, особено като се имат предвид хилядите изписани думи за него в български и чужди специализирани издания за архитектура. Заведението беше първото от "новата вълна" в креативния квартал и постави много високо летвата със своя дизайн- дело на студио "8 и 1/2".  Дали искате спокоен разговор или шумно веселие, заведението може да ви предложи и двете.

7.Bee bop cafe

Bee bop е сравнително ново кафе, но бързо навлезе в редицата на големите и зае почетното си място. Ако искате да погалите слуха си с джаз, суинг,  да присъствате на някой трибют, или да се включите в queez състезание, това е правилният избор. 

8.Vintage house

Едно от малкото места в Пловдив, в което се набляга само на джаз. Заведението е обзаведено със стил и класа, храната е първокачествена, а обслужването е на ниво. В бонус с малката сцена, на която често се организират концерти, Vintage е повече от приятна алтернатива за добре прекарана вечер. 

9.U.P.A.R.K. Gallery

Единствената галерия в Пловдив, където можеш да пийнеш, да танцуваш или да се насладиш на жив изпълнител. Абстрактна комбинация между нощен живот и култура, която обаче не само върши работа, но и привлича все повече посетители. Галерията е малка, но уютна и изпълнена с живопис.

10.Post-culture stage

Може би едно от най-интересните нови попълнения в града. Макар и част от Петното, клубчето прелива от позитивни, иновационни идеи за събития, концерти, дискусии, литературни четения и още много и се утвърждава като самостоятелна дестинация. Екипът на Post-culture предлага разнообразие както на музика, така и на евенти.

Honorable mentions: Освен изброените, ще споменем и още няколко, които също заслужават адмирации за обстановката и организациите си:

BASQUIAT Wine & Art, Fabric, Конюшните на царя, Клуб Библиотеката, Move club, Клуб Vogue, Download, Мармалад, Club W, Plazma, Театърa, SoundTrap! 

Светът се тресе здраво и една от причините е зверската консуматорска леност, наложена през различни културни модели. Крайният резултат, видим в обществото, е фейсбучна инфантилност, идейно-планктонна импотентност, крайно наивни, вдетинени форми на обществен активизъм. Кръгът за публични спорове ИНФОРМИРАНО НЕСЪГЛАСИЕ е създаден в съвместна работа с много млади хора, за да си извадим главата оттам, където сме я напъхали, оплаквайки се, че няма светлина в тунела. Решили сме да се събираме два пъти на месец в понеделник, за да разсеем малко от малко терминологичната мътилка в понятията и главите. Изгазете снега и елате да си видим лицата, ако са ни останали.

Заповядайте да разнищим въпросите - дали лявото е свързано с червеното, дали социалното е свързано с икономическото, дали работническата класа е класа въобще и дали лявото има място в съвремието или трябва да бъде предефинирано. Поканили сме редакторите от Списание dВерсия http://dversia.net/

dВЕРСИЯ е платформа за независима лява публицистика - безплатно тримесечно електронно списание за социални, политически и културни анализи, фотография и непопулярни гледни точки.

dВЕРСИЯ има за цел „да отклони“ инертните изказвания и реакции от познатите до болка медийни дискурси. Това е независима общност, която не разчита на помощ от правителства, фондации и меценати. Всичко, което се случва, е плод на доброволния труд и желанието на авторите да се намесят в проблематиката на различни социални, политически и културни реалности. И да разкажат за маргиналните, изключените, невидимите хора, идентичности и визии за живота заедно.

Петър Добрев, журналист и докторант към Исторически факултет на Софийския университет. Изследва различни аспекти на социалната история на Балканите, както и историята на аграрния въпрос.

https://www.facebook.com/petar.zahariev.18?fref=ts

Станислав Додов, редактор на първите два броя, следва магистратура по Философия в Софийския университет. Занимава се с образователни и обучителни програми. Работи с деца и млади хора почти откакто се помни.

Чавдар Цветков,

https://www.facebook.com/chavdar.zvetkov?fref=ufi

Следва бакалавърска степен по Културология и магистратура към Юридическия факултет на Софийския университет. Разглежда проблемите на културния мениджмънт и му се иска да прилага решенията им в неправителствения сектор.

http://dversia.net/