Капана.БГ
Нора и Бисер с акустичен концерт в Bee Bop Cafe
Певицата Нора Караиванова и китаристът Бисер Иванов излизат заедно на музикалната сцена на Bee Bop Café, без никакви претенции и напълно естествени - в този вид, в който идеите се раждат или по-просто казано - само един глас и една необикновена китара. Те ще представят своя акустичен проект с концерт на 16 януари, събота.
Стилът е R&B и поп рок. Този напълно акустичен проект е замислен от двамата преди много време. Репертоарът включва авторски песни, събирани през последните години.
Интересното в проекта е, че аранжиментите са изсвирени изцяло от китарата на Бисер в реално време, като са наслагвани различни китарни рифове. Включително и перкусиите са изпълнени на неговия инструмент.
Текстовете и вокалното оформление са сътворени от Нора.
Един концерт към края на седмицата, който заслужава вниманието на всеки меломан. Началото на концерта е от 21:00, а билетите са по 8 лева.
Фермерски базар на детокс храни @БИБЛИОТЕКАТА
След изобилието на празничната трапеза по Рождество и Нова Година идва времето, в което храните за отслабване, детоксикиране и прочистване са по-желани.
Фермата/ The Farm и Библиотеката посвещават неделята на 17 януари на фермерските и домашно приготвени храни, които могат да ни помогнат да възстановим теглото си, да събудим енергията и тонуса си, да освежим красотата и концентрацията си, да бъдем по-здрави.
Предизвикваме всички даровити пловдивчани с кулинарни умения да се включат в базара за домашно приготвени храни и напитки по темата.
Събитието ще включи и фермерски пазар с производителите от Хранкооп Пловдив.
Денят е 17 януари (неделя) от 12:00 до 18:00 часа
Мястото - Клуб "Библиотеката"
Предварителното записване за участие е наложително.
За контакти:
Фермата/ The Farm
тел.: 0888 402 997.
Срок до 13.01.2016.
Допускат се безмесни храни, опаковани или поднесени в перфектно чисти съдове. Изисква се всички участници да ползват ръкавици.
НЕДЕЛЯ: Charlie Chaplin movie night
Посвещаваме тази Неделя на творчеството на един велик артист, а именно Чарли Чаплин.
Ще прожектираме 3 негови късометражни филма по 20мин. и 3 скеча
Заповядайте от 20:00ч. в KinoCafe
Разполагаме с ограничен брой места, не забравяйте да си направите резервация. 0878501216
Филмите ще бъдат прожектирани през YouTube.
Чарлс Чаплин е роден на 16 април 1889 г. в Лондон. Кръстен е на баща си, който е музикант. Чарли прекарва детството си с майка си, певицата Хана Хол. Самият той стъпва за пръв път на сцена, когато е на пет години, за да "спаси" майка си, която внезапно губи гласа си. По-късно майка му е освидетелствана и е вкарана в клиника за душевноболни. Оттогава Чарли и по-големият му брат Сидни са местени от училище в училище. По-късно Чарлс става професионален артист, благодарение и на връзките на майка му в тази сфера. През 1908 г. се включва в мим трупата на Фред Карно, където бързо става звезда. Заедно с трупата тръгват на турнета из САЩ, където Чарлс започва да се снима в киното.
През 1918 г. се жени за 16-годишната Милдред Харис, от която има едно дете. Развеждат се през 1921 г. През 1924 г. се жени отново за тийнейджърка – Лита Грей. От нея има две деца, а през 1927 г. се развеждат. Третият му брак е през 1936 г. с Полет Годар. С нея се развежда през 1942 г. като през цялото време слуховете твърдят, че двамата никога не са имали законен брак. На следващата година се жени за Уна О'Нийл, с която стават родители на цели осем деца. Двамата са заедно до смъртта на Чаплин.
Дебютът на Чарлс Чаплин е през 1914 г. в "Making a Living". Същата година Чарлс измисля образа, който ще стане разпознаваем по целия свят. Филмът, в който за пръв път го използва, е "Kid Auto Races at Venice". От този филм нататък актьорът сякаш играе един и същи персонаж – малкия скитник. Въпреки че в повечето му филми Чарли Чаплин не играе скитник, а сервитьор, работник и др., той сякаш претворява именно онзи първоначален образ, върху който надгражда. Персонажът му е обобщителен образ – избягван от богатото общество, нещастен в любовта, винаги нескопосан в това, което прави. За сметка на всичко обаче забравя миналите несгоди и винаги е готов да започне ново приключение. Универсално разбираем, персонажът на Чаплин само за няколко месеца го прави звезда.
Госпожа Опера разказва музикалната приказка „Петя и Вълкът”
Госпожа Опера ще зарадва децата с премиера на „Петя и Вълкът” на 23 януари (събота) в Дом на културата от 17 часа. Музикалната приказка е написана от Сергей Прокофиев през 1936 година и целта й е да запознае най-малките зрители с това как звучат основните музикални инструменти в симфоничния оркестър. В премиерния спектакъл Госпожа Опера лично разказва историята за малкия храбрец Петя, който се разхожда в гората и среща различни животни. Всяко от тях се изпълнява от определен инструмент в оркестъра, а историята се пресъздава и чрез театър на сенките от балетистите на Опера Пловдив. Режисьорът Славчо Николов е оставил всяко дете само да „оцвети” черно-белите герои чрез фантазията си. Симфоничната приказка „Петя и Вълкът” е с продължителност един час и е подходяща за деца от 3 до 12 години. Диригент на представлението е Константин Добройков, а хореографията на Ромина Славова.
Още в началото на февруари Опера Пловдив ще зарадва децата и с премиера на семейния лицензиран мюзикъл „Магьосникът от Оз” на Харолд Арлън.
Билети за „Петя и Вълкът” и „Магьосникът от Оз” се продават на касата на Концертна зала и в Билетен център пред Общината.
Пътешествието като начин на живот
Паулина Гегова
Човек живее, за да е свободен, или поне в това ни се иска да вярваме. Свободата се отразява в най-различни аспекти, но всички се борим за нея - физическа или душевна, финансова или професионална, кой както я разбира. Свободата е отговорност и в същото време риск, защото живеем в общност, където всеки зависи от другия, а малцина смеят да рискуват. Рискът плаши. "Ами ако не успея?", "Ами ако не се получи?". Подобни мисли винаги се въртят в умовете ни, дърпайки ни назад, а може би защитавайки ни от грешки.
Намират се обаче и смелчаци, които решават да тръгнат по напълно различен път, захвърляйки страховете за неуспех. Втурват се стремглаво напред, изоставяйки предишния си живот, който по някакъв начин ги е осакатявал и задушавал, без да си задават въпроса "Защо?", осланяйки се на максимата "Защо не!".
Ник Уартон и Дарис Суифт са цветущ пример за казаното по-горе. Те са двойка от осем години, живели в красивата и спокойна Канада. Прелестна държава, където всичко им било подредено. Природата е зашеметяваща, китните градчета великолепни. Разполагали са със стабилна работа и собствено жилище, но нещо липсвало. Онази искрица за приключения, за нови места, нови преживявания. Монотонността и стабилността ги убивала. Ник работел в печатница, а Дарис във фирма за недвижими имоти, но професиите им не ги удовлетворявали. Така се стигнала до налудничавата и напълно необмислена идея да зарежат всичко и да тръгнат по широкия свят, който може да предложи толкова много. Животът е кратък, затова защо да не изкопчим всичко от него!
В рамките на седем месеца, влюбените се организирали, напуснали работните си места и разпродали всичките си наличности, за да съберат пари за мечтата си. Първоначално заминали за Китай, където в продължение на една година преподавали английски в училище. Но приключенците не можели да се задържат на едно място за дълго време. И просто от нищото се родила хрумката, която преобърнала съдбата им. Създават собствен блог, в който описват страните, които посещават, а те все повече увеличават броят си. Италия, Англия, Корея, за тях няма спирачки, нито граници, които не могат да преминат. Оказва се, че и двамата притежават добър изказ и писането им носи дивиденти, позволяващи им ту да са в постоянно движение, ту да не мизерстват. Каква ти мизерия - те са повече от щастливи.
Тази седмица, пътешествениците дойдоха в България, като първата им спирка беше нашият приветлив град. Бяха по покана на Васил Златев от Bulgaria wine tours с цел да опитат отличните винарски продукти, които предлагат родните изби. http://bulgariawinetours.com/
Ник и Дарис пътуват най-вече с автобуси и отсядат в хостели. Докато си говорехме успях да видя ентусиазмът и щастието, което изпитваха, че са на Пловдивска почва. Личеше в очите им.
"В Пловдив всички ни приемат много добре. Рядко се срещат толкова гостоприемни и позитивни хора. Хостелът ни се намира в Стария град, който е толкова красив." споделя Дарис.
Истината е, че колкото ние ги разпитвахме за света, толкова и те нас за България. Интересуваха се как се вари традиционната ни ракия, впечатлени са от националната ни кухня, като не пропуснаха да наблегнат на "Your special ketchup" или по нашенски - лютеница. Любопитно им беше да научат повече за историята и манталитета ни, за старите столици, за Бузлуджа и Шипка, за римското влияние върху държавата ни. Следващата спирка е София, а след нея Македония, но заявиха, че някой ден искат да се върнат за по-дълго и да обиколят планините.
Оказа се, че блогът разтваря много врати за тях. Създали са трайни приятелства с хора от целия свят, а други тепърва решават да посетят някои от дестинациите описани в сайта. Ник призна, че съученик, с когото не е поддържал контакт от близо двайсет години, съвсем случайно му е изпратил e-mail, в който го поздравява за дейността му и признава, че ще отиде на почивка някъде, точно заради него. Излиза, че те не само се забавляват, преоткривайки нови територии, но и дават пример, пораждат желания в гражданите да се отпуснат и поне за малко да поемат на приключение, което да ги обогати и разшири мирогледите им.
"Спомняме си всяко кътче, на което сме били. Нямали сме проблеми с родното население, нито с властите. Ако искаш нещо, просто го направи."
Доста добър съвет, като се замислиш. Вечните туристи нямат намерение да спрат. Разбира се, Канада им липсва, но от време на време се прибират за по месец-два, а после пак хващат пътя. Докато си говорех с тях, леко им завидях. Тази птича свобода, като полет над широките баири, над морета и градове. Този explorer на планетата! Кой не би искал да вкуси от този сладък плод? Но ако има нещо, което наистина потвърдих от срещата си с тях, то бе не толкова да пътуваш колкото можеш повече, а нещо много по-дълбоко - никога да не спираш да мечтаеш и да не се отказваш от мечтите си...
Можете да разгледате блогът на Ник и Дарис на http://www.goatsontheroad.com/
15 неща, които научих от баба си
Започва "Искрено и лично". Баба ми е прекрасна жена, цял живот е прекарала на село и може би точно това е запазило съзнанието и непокътнато и бистро, за да може да ми предаде нейните житейски истини. Съвсем не претендирам, че те са универсални за всеки един от нас, но винаги когато се присетя за едно от по-долу написаните неща, изпадам в умиление. Тя е почти на 70 години, заради семейството и децата си не е успяла да продължи образованието си, но ме научи на много по-важни неща от уроците в училище и лекциите в университета. Можете да се съгласите с нея, можете и да оспорите думите и. Преценете сами.
Стефка Георгиева
1. Научи се да правиш домашна ракия и вино – това сплотява семейството. – И беше напълно права. Балканския ни нрав предразполага големи събирания по време или след производителния процес на алкохола, а тогава винаги е забавно.
2. Ако една жена не може да направи баница – да иде баба и да я научи, инак не е жена. – Ако си на 20 или 30 години, можеш да си позволиш все още да не си се научила да правиш вкусни баници и тутманици. След това обаче си е жив грях. Все пак има ли по-добра закуска от домашна баница с айран?
3. Жената трябва да може да прави мусака иначе ще остане стара мома. – Любовта на мъжете минава през стомаха. Факт. И все още не сме срещнали онзи български мъж, който не обича мусака…
4. Ако мъжът гради къщата, жената прави дома. – Дядо ми е построил 2 къщи, а баба ги е превърнала в домове. Това става със сърце, душа и много любов.
5. Ако искаш един мъж да не направи нещо – накрай го да го направи. – И обратното. Мъжете не приемат директни заповеди, но пък ако жената е малко по-хитра, всичко ще се тече по мед и масло.
6. Ако ти ще готвиш – той ще мие съдовете. Няма по-лошо от мъж готованец. – Има ли жена, на която в даден момент не и писва от тоновете домакинска работа, която сякаш никога не свършва? Отдавна не живеем в поколението, в което ние сме типичните домакини, които посрещат мъжете си с приготвена маса, на която като за начало ги очаква салата и ракия. Половете вече имат равни права. Дори баба го знае, която е живяла в други времена и по време на други нрави.
7. И това ще мине. Хубаво, лошо – ще мине. – Дяволски е права за това. Още може да кажем „Всичко тече.“ Животът ни се дели на етапи, периоди или както искате ги наречете, но всеки от тях е с определена продължителност. Все пак това е кръговрат…
8. Никой не знае какво му е на другия в къщата. Като затвориш врата, всичко е различно. – Това ми го бе казала по повод на „идеалното“ за мен семейство, което все пак се разпадна някак си. Никой външен човек няма как да знае точно какво се случва в чуждия дом, а това, което се вижда навън, невинаги е пълната истина.
9. Не се плаши от мъртвите в гробищата, от живите се пази. Мъртвец зло не може да ти направи. – Мисля, че няма какво да добавя…
10. Никога недей да работиш с роднини и приятели. Ще се изпокарате. – Доказан факт. Близките хора обикновено са най-неподходящите колеги, защото губите както обективна преценка, така и се създават (често) конфузни ситуации.
11. Главата винаги изправена. – Всеки има своите върхове и падения. Без значение какво се случва, човек трябва да запази самоуважение и да вярва в себе си. А и всеки трябва сам да спечели битките в живота си.
12. Ако някой започне да те тупа по рамото – внимавай. Никой няма да те похвали случайно в тоя живот. – В началото не вярвах на това нещо. След това получих безброй похвали, последвали от „Абе, тука една услуга ще можеш ли да ми направиш…“
13. Можеш да живееш с 20, с 200 и с 2000 хиляди лева. Ще разбереш, че и без пари пак можеш да живееш. Парите са нищо. – Иначе казано: „Не с пари, а с хора се живее“
14. Ако можеш да направиш добро на някой – направи му, Господ ще види. Ако не можеш – не му прави лошо, че Господ и това ще види.
15. Всичко се връща – хубаво, лошо – каквото си направил в тоя живот – на теб ще ти дойде на главата. – Карма.
Кампания за лечение на колега
Златка Александрова, дългогодишен перукер и гримьор в Опера Пловдив, страда от онкологично заболяване и се нуждае от неотложна операция, която не може да бъде извършена в България. Клиниката Хелиос Ханзенклиникум Шралзунд разполага с необходимото оборудване и е в готовност да приеме за лечение Златка Александрова през март 2016 като за целта са нужни прогнозно 17 700 евро според офертата от медицинското заведение.
Златка Александрова и семейството й нямат възможност да заплатят сумата, а Държавна опера – Пловдив като институция няма право да извършва дарения и да отпуска средства под каквато и да е форма.
Колективът на Опера Пловдив инициира вътрешна кампания за набиране на средства като се обръща към колеги от останалите културни институти и организации в града, както и към всички фирми и граждани, които биха желали да помогнат в спасяването на един човешки живот.
За набиране на необходимите средства е открита дарителска сметка в лева, която служи единствено за директно разплащане с лечебното заведение в Германия:
Райфанзенбанк
BIC: RZBBBGSF
IBAN: BG71RZBB91551006699520
Златка Петрова Александрова
https://kapana.bg/kapana-likes/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=14063#sigProId4e01bae60d