Пълдин АРТ Клуб има удоволствието да представи изложба живопис и дървени пана на Мариана Тонева.

Изложбата „Послания“ е едно естествено продължение на юбилейните 50 години, които тя чества, и представя творби от различни периоди, различни техники и стилове. „Послания“ е компилация от търсенията на авторката през годините.

Мариана Тонева е родена през 1965 в град Пловдив. Работи в областта на живописта. Има самостоятелни изложби в Пловдив, София, Пазарджик, Варна и множество участия в общи изложби и фестивали. Нейни картини са притежание на частни лица в страната и чужбина.

Творбите ? са прагове, който ни изкушават да преминем отвъд. Te са портите, идеите и материалната структура на едно пътуване навътре. Магични и приказни, водят към познанието. Прелъстяват и загатват, защото колкото е важна целта, толкова и пътят, който изминаваме, за да стигнем до нея.

Творчеството ? е познато със своята експресивност и смели композиционни решения, които чрез символи обобщават магичното познание. Закодирано в съзнанието, то ни подтиква да го търсим и намираме, да го осмисляме дори само интуитивно. Това превръща платната на авторката в достъпни, провокиращи и топли.

Свободата да бъде себе си я превръща в човек на новото време, автор съчетаващ експресивност и откровеност в едно. Както споделя тя – „смисълът на изкуството не е в това, което творецът създава, а в това, което Бог казва чрез него“. Изкуството ? е процес, целеустремено духовно търсене навътре в себе си.

Откриване: 15.05.2015г. 

Начало: 19:00ч.

Пълдин арт клуб, бул. "Христо Ботев" 112

Изработването на корици и подвързии за книги са страст на Анико. През 2009 година, работейки под името Mandarin Duck, тя започва да създава дракони, птици и различни фентъзи елементи за полимерни списания. От известно време насам работи и по специални поръчки от колекционери и любители.

Подвързването на книги в западните страни датира от V век, макар че най-ранната оцеляла подобна книга е от 3 века по-късно. Тогава книгите са се подвързвали с естествени материали като дърво, кожа, плат. Интересен факт е, че има запазени подвързии и от човешка кожа. Това се нарича anthropodermic bibliopegy и тази практика датира от XVII век. Към днешна дата има данни за малко случаи, в които колекционери попълват личните си колекции с ексцентричните подвързии от човешка кожа. Не бързайте са мислите, че са убивали хора за това. Ползвала се е кожа от труп със специфичен тен на кожата.

Колесникова пуска онлайн уроци в yotube. Там ще ви покаже как да направите свои подвързии за любимите си книги от полимерна глина. Ето и няколко нейни работи.

От началото на месец май до 20-ти юни, в Европейска столица на Културата 2019 г. - град Пловдив, ще се проведат „златни“ дни на българското изкуство и знание. В Дом на културата „Борис Христов“ ще се проведат едни от най-популярните оперни, балетни спектакли и концерти, а посетителите ще бъдат посрещани с изложба, която разкрива, че златото не е от земята.

Повече от месец във фоайето на културния дом ще бъдат разположени тридесет и две инфографики, които „разказват“ историята и любопитни факти около най-ценният метал на планетата. Според научни доказателства златото идва от Космоса чрез метеротити, което е причината изложбата да носи името „Златото не е от земята“. Част от темите на инфографиките са – кое е най-голямото находище на метала в света, как се изпълнява добивът, история на разменните средства в различните страни, кога са създадени първите пари, как се появяват банките, защо се инвестира в метала днес и др. Изложбата се организира от “Тавекс България“, съвместно с Държана опера – Плодив и Дом на културата „Борис Христов“.

Почерпили ценни знания за златото, превърнало се в безсмъртен символ на цивилизацията и един от основните културни феномени на човечеството, посетителите на Дом на културата „Борис Христов“ ще се насладят и на шедьоври в оперното изкуство. Част от спектаклите ще бъдат „Любовен еликсир“ на Г.Доницети (9-ти май), „Тоска“ на Дж.Пучини (13-ти май), Пучини гала: Бохеми и Пеперуди (15-ти май), „Пепеляшка“ – балет от с.Прокофиев (16-ти май), Церемония по връчване на "Награди Пловдив" и други.

Двете банди се чувстват като у дома си на сцената

Стефка Георгиева

Какво прави един артист, когато сцената му стане тясна? Излиза извън нея. Така направи и мъжкия вокал на Downer Kill – Любомир, който си грабна микрофона и скочи в погото, за да се разцепи заедно с хората, които дойдоха да подкрепят цялата банда на представянето на дебютното им EP.

Но всичко по реда си. На сцената на Stage 51, за да подгреят, първи излязоха момчетата от Paranormal, които вече са добре познати на пловдивската публика. Тяхната поява беше съвсем логична, имайки предвид, че музикантите на двете групи доста се преплитат и на моменти можем да кажем, че това са два различни проекта на едни и същи хора. Техните представяния винаги са били на ниво. Е, този път Крис забрави част от текста на едната песен, но можем да му го простим, първо защото е страхотен музикант и второ, защото публиката я изпя вместо него. Все пак не е станало нищо кой знае какво.

Точно тук не мога да не направя една вметка – това беше най-възпитана публика, която някога съм виждала. Обикновено на концерт е неистово трудно да се провреш между хората и да застанеш най-отпред, за да направиш сносни кадри от събитието. А какво се случи, се питате? Не само се шмугнах, но и ми предложиха да ми направят място! Благодаря на младото поколение, че не ме смля, а ме изтика напред и направи кадрите от това събитие възможни!

И вече идва ред на хората, заради които се организира всичко това. Downer Kill, разцепихте го тоя Stage 51. Има хора, които са родени за сцената или на сцената, не съм сигурна кое от двете е по-подходящо. При всички положения не те изглеждат добре на големия подиум, а подиума добива характер под краката им. Макар и това да е първото CD на бандата, те вече имат солиден опит в концертните си изяви. С щастие ще спомена факта, че миналата година Downer Kill свириха на Каварна Рокс, което е голямо постижение за младите таланти.

Това е група, която не може да си намери място на сцената. Поведението им отпред е естествено, личи им, че правят музиката си с желание и хъс, и искрено се забавляват по време на концертите. Любомир прелита през феновете, а те пък го носят във въздуха. Що се отнася до красивата Ирина – момчетата, които стоят срещу нея сякаш са готови да направят всичко, което тя им каже. „Пейте“ и те пеят, „скачайте“ и скачат. Китари, барабани – нямат грешка. Най-точно, може би, ще е да кажем, че сякаш са си вкъщи. Толкова освободено се държат. Подкачат, танцуват, комуникират непрестанно по между си, пълен кеф! Как да не усетиш, че това им е призванието?

На кратко – беше супер! Определено ги добавям в списъка с групите, чиито концерти е незаконно да се пропускат. Действате, хора, че публиката чака.

Plastic Bo. не са коловоз само за двама

Стефка Георгиева

Танци-манци в Петното. Докато краката те заболят, нямаш въздух, нямаш тяло, нищо няма, освен Plastic Bo. Не защото музиката е сетивна, а защото създава настроение, което те извежда извън негативизма и песимизма, които са неминуеми, понякога, в заобикалящата ни среда. Дори най-тъжната балада, преминала през техния аранжимент, може да ви усмихне и да ви забавлява, така че да не усетите чувството на тъга в нея.

С много настроение и енергия, бандата зареди своите фенове, събрали се,  за да се позабавляват заедно. Излетяхме като самолети със „Самолет“, пътувахме по „11 коловоз“, и писма изпращахме с „Писмо до твоето сърце“. Колкото и да ми харесва да си ги пусна вкъщи и да си подарявам усмивки с тях, на сцена звучат много по-добре. Чак ме е яд, че никой запис не може да пресъздаде усещането, което ти носи любимата песен, изпълнена от която и да е банда. 

Plastic Bo. са живият пример, че не са ви нужни невъобразим брой музиканти, за да правите това, което обичате и да ви се получава, което в случая е най-важното. Пък и пеят на български, за което получават искрени адмирации! Малко са групите, които запазват родната ни реч при създаването на текстовете. Ако обичате пънк-ска музиката, няма как да не ги заобичате и тримата. Всичко в тях носи радост, дори розовите струни на баса, които нямаше как да не направят впечатление. 

Единственото, което не ми хареса в целия концерт, беше това, че продължи кратко. Или поне така ми се стори. Когато танцуваш щастлив, някой превърта часовника твърде бързо напред.

“Изкуството и културата в най-чистата си форма са любов…”

Стефка Георгиева

„Проект Зората“ бавно и славно добива популярност не само в хип-хоп средите, но и сред станалата част от музикалната аудитория. Младите артисти тръгват из страната, за да популяризират своите идеи и изкуство, и на 16.05. пристигат в Пловдив, да за завладеят аудиторията на града под тепетата. Ако все още не знаете кои са те и с какво се занимават, вижте в следващите няколко реда.

В проекта участват общо 7 артиста:

1. MD Beddah на мъжките вокални линии.

2. Невена Колева е нежния глас в проекта. Познаваме Невена от dnb дуото Apo & Nevena. 

3. Владимир Манолов на китарата и на каквото и друго да хване в ръцете си. Влади свири на всичко. Също така пее в 3 църковни хора. Наскоро пя в хора на “Властелина на Пръстените”.  

4. Юли Хальов на барабаните. Много талантлив млад български барабанист, който не спира да тренира и да се усъвършенства в стремежа си за развитие.  

5. Зад виолончелото в музикалната групировка се крие Иво Александров, познат още като Freakcello. Той е най-младият и най-смело размахващият лъка си музикант в оркестъра на Музикален Театър София. 

6. На клавишите е най-младия член на „Проект Зората“ - Петър Петрушев. Пешо учи в Национално Музикално Училище. 

7. След първия им концерт на 20-ти декември към тях се присъединява и Илко Михайлов – DJ Unkle Billy, за да запълни липсващото звено в музикалния отряд. 

Ето как ми отговориха, когато ги попитах, кой беше инициаторът:  "Идеята е на Деян Минчев, който познаваме като хип-хоп изпълнителя MD Beddah. Това е една идея, която се e опитала да изплува на бял свят още по времето, когато е бил ученик в училище,  докато са изучавали произведенията, по чиито нов живот работим в момента.”

За щастие нищо не се е получило, защото тогава не е притежавал необходимите способности и зрелия поглед, който има днес. Голям късмет е, че идеята започна да се реализира десет години по-късно, когато той вече има осъзнат разум, за да работи с такава материя. Работата с народното творчество носи голяма отговорност, казва Деян.

Събрани заедно, тези хора работят в такъв синхрон, сякаш един ум създава всичко това. Идеята на „Проект Зората“‘, като цяло, е да се използва потенциала на съвременното музикално изкуство, за да се даде гласност на любими творби от големи поети - по-специално,  тези, за които официално знаем, че често в творчество си са търсили музиката и ритъма, но епохата, в която са живели и творили, не им ги е предлагала. Ясно изразена музикалност и математико-ритмическа точност при рецитирането (изпяването) на поезия в музикален ритъм се отличават в творби на Никола Вапцаров, Гео Милев, Теодор Траянов, Христо Ботев, както и на много други български и световни поети, но музикантите са решили да дадат вниманието си главно върху изброените. 

Не всички творби от творчеството на горепосочените поети са подходящи за музикална адаптация или интерпретация. На кои от тях са се спрели няма да обявяваме предварително, а ще го запазим като изненада. И тъй като артистите целят не само творчески и развлекателен, но и образователен ефект от цялото мероприятие, са включили към програмата и голям екран, на който, заедно с портрети на авторите, с музиката ще върви и текстът на всяко произведение в реално време. Така ще можем не само да чуваме, но едновременно и да четем произведенията и ще ги възприемаме по-ефективно.

Наскоро артистите пуснаха първото си видео към "Песен за човека" от Никола Вапцаров, което се радва на голяма популярност. На въпроса защо го правите, ми отговориха: „Правим го, защото вярваме, че когато различните разновидности на изкуството се обединяват тогава се ражда културата, а в нея се крие ключът към по-светлото бъдеще. Изкуството и културата в най-чистата си форма са любов, а тя е нещо, от което имаме голяма нужда в тези времена на промяна и преход.“