Кирил Николов

Много обичаме звездите. Така си е от памтивека. Цялата земя осеяна с древни и модерни обсерватории, с влъхви, астрономи, астролози, астронафти, астрофотографи и обикновени астрочикиджии, които дзяпат в небесата. Някои с изумление, други с пророчески патос, трети от Любоф /като такава/ и прочее.
Баш така стои и въпросът с Алеята на звездите в Холивуд. Звезди са все пак, нали!? Затова и натам все дзяпаме тоже.
    Е, точно това е поводът да подредя поредния си манускрипт.

    Нова година дойде. Ох, майко, човек ще каже, че такова нещо никога не ни се е случвало! – веселби и гуляи, песни и пляски, чалга, пънк /други муз.стилове не знам/, стрелби и псувни, ракия, цици и мици... и много, много звезди. А където има звезди, идват или влъхвите, или астролозите. Засега влъхви обаче няма.
Гледам ТВ-то /само понеже Е.Чолаков позна студа в „дали-вали”/. Ми то по всички програми астролог до астролог, бе! В един момент за малко да си помисля, че в БГ те са повече от масоните и темплиерите взети заедно. Говорят ли говорят и все умно и усмихнато – с блажени, безадресни усмивки, сякаш току-що са станали изпод дървото Бодхи.
Попаднах, късмет значи, на някакъв сутрешен блок, издурдисан в стил полу-сецесион, воден от една безсмъртна и много любопитна за живота кльощавела. Там един астролог с вид на изтезател направен от евтина пластмаса обясняваше какво ще ни се случи, а-ха, всеки момент, а и в следващите през тази, изглежда много обещаваща 2015 година. Но трябва да внимаваме с асцендентите, трансцендентите, прецедентите, а може би и с президентите!
После разцъках другите програми /трябва да се поддържа конкуренция/. И там много вещи звездобройци. Навсякъде опънати едни екрани с разни сложни, вероятно звездни карти. Обясняват, поясняват, натардисват, ясновидстват. Боравят с доказателства. Да, те са недостъпни за нас, земляните, но то е само защото сме още недораснали. А в Шамбала гурутата даже летят, ми казаха очевидци, близки до колегата Н.Рьорих.
Няма връзка със звездите, а може би греша, но една гадателка на боб се оплака, че навръх Н.Г. са й откраднали стария фасул. Леле, леле! – на средствата за занаята не посяга дори кръвопиецът-съдебен изпълнител. Тази беше май вселенски маг и аз смених канала, за да не ми дойде некоя магия с боб, отгледан в Мъглявината Андромеда.
Попаднах и на един всемирен лечител. Нали съм все разсеян, вместо да се замисля за здравето си – по необходимост много важен елемент в хелиоцентричната система, се замислих за Закона за здравето относно принудителното настаняване за психо-лечение.
Няма да се оправя, не!

И, докато още съм на темата със звездите:
Защо бе, аланкоулу, давате толкова пари за изучаване на звездите в небето. Какво се дзверите там, та чак да си скършите вратовете! Нямате ли си друга работа, няма ли по-важни харчове, щом тук, в беззвездната ни кал има гладни хора?!
Сетих се! - искате да знаете какво ще се случи с човека?
Скъпи звездобройци, не гадайте по звездите в небето, излишно е! Ясновидствайте по звездите тук на земята! Някои са щамповани на звездните алеи, други по фланелки, гащи, чорапогащи и по лачена хартия, произведена от смъртта на безброй зелени дървета. Тези звездни карти и избухващите с целия светлинен спектър звезди на тях влияят на живота ни, нали!? А е лесно да разберем как става това и без да сме астролози. Това познание не е астрономическо или езотерично, а е доста прозаично. Уви, мнозина го носят в себе си - зараждане и поддържане на пандемия от потребление на ненужното.
Но друга част от земните звезди ги няма на картите, трябва да се търсят с очи от любов. Тези земно-космически искри, обаче, са вечните ориентири на малкия ни, земен небосклон. И намерим ли ги, пак е лесно да прогадаем за живота си по тях..., но ще тръгнем по трудния път на отказа от ненужното. Тогава „Алеи на звездите” няма да има, но ще ни бъде много по-звездно.
ЧНГ!!!

Новата пешеходна улица в Капана- „Христо Дюкмеджиев” вече е почти напълно готова, видя на място екип на КАПАНА.БГ. Повдигнатата на нивото на тротоара паважна настилка е застлана по цялата отсечка от площадчето в квартала до бул. „Цар Борис III Обединител”, като в момента се довършва кръстовището, в което минувачите ще се засичат с автомобилите по улица Алцеко. Почти готови сме, коментираха работниците на място. Пълното завършване на Дюкмеджиев бавят последиците от тежка ВиК авария. Преди няколко дни се спука тръба и се наложи дълбоко и дълго копаене за овладяване на ситуацията. Скоро ще възстановим паважа на това място, допълниха те.

От днес за ремонт е затворена и улица Загреб. Тя е следващата в плана по превръщането на Капана в пешеходна зона. Очаква се от утре отсечката да се превърне в строителна площадка.

Във вторник срещу сряда Петното става на 15 години. Не сме единствените оцелели в това менливо, модно, магично и мъчно занимание. Старали сме се да не пречим на хората, които са ни обичали, да ни обичат. Тоест, старали сме се да не пречим. Много хора са ни давали кураж през годините. Надяваме се - ние също. Съдим по това, че вече не сме сами. Имаме прекрасни колеги от други клубове, които харесваме, размишлява върху изминалите години Александър Секулов.

Разсъждавайки кое е онова качество, запазило Петното цели 15 години, писателят е категоричен - Не преча на клуба да се самоорганизира. От първия миг, в който Петното е създадено, има група от хора, които работят или като бармани, или като диджеи, като управители, всеки е минал през почти всички позиции. Води ги желанието им да развиват клубна култура.

Клубът винаги е на хората, които го харесват. Опитите да се открива музика и да се представят хората, които стоят зад тази музика. Неизброими са музикантите и групите, които за първи път в Пловдив са свирили на сцената в Петното. Дори те може би са забравили това. Нормално е. Навярно са забравили и хората, които за първи път са ги открили чрез тази сцена. И това е нормално.

Петното на Роршах отваря врати през 2000-та година, на 7 януари. Помещава се в стара еврейска кантора за жито на фамилията Берлинови, на ул. Йоаким Груев 36. В началото налице е само барът. След време разбиват излятата под първия етаж плоча и отварят сцена за жива музика на долното ниво. Още няколко години по-късно усвояват задния двор с две вишни и правят ресторант към заведението. Докато всичко това се случва, клубът става на 6 години. След това се захващат сериозно с концерти. Първата година правихме по един концерт на месец, втората започнахме повече, а на третата – всяка седмица в петък и събота. Опитвали сме се да се променяме. Да покажем на сцената ни съвременната литература, съвременния театър, да подслоним образователни проекти, които създават нова публика. За някои видове музика като джаза, с години сме били единственото място, където може да се чуе и постоянно сме давали възможност на музикантите да работят и имат публика.

Петното има скрит девиз, който гласи – no underground, no mainsteam – independent. Ние сме клубна сцена на независимата култура в България. Винаги се ориентираме към неща, които са трудно продаваеми или насочени към специфични аудитории, но без да изпадаме в тежка претенциозност. Винаги, във всяко едно поколение, ще има хора, чиито дух е независим, твърди Секулов.

На рождения ден ще свирят музикантите от Free Style. И на тях Петното е помогнало и дало възможност да пораснат. Те са били и ще си останат приятели на клуба. Уважете ги, знаете че дават всичко от себе си в музиката.
На пулта за празничната нощ, около 8 вечерта, ще се върне Диди Асадурян. Едно храбро момиче, което прокара отличителната музикална пътечка на клуба.