Обикнал съм тази страна, а най-много обичам сармите ви, каза Хорхе Букай от сцената на Дома на културата. 

Не го виждаме за първи път на българска територия, но пък винаги изпълва душите ни. Хорхе Букай пристигна в Дома на културата, за да представи своята последна книга „20 стъпки напред”. Уау, възкликна той щом видя залата в Борис Христов. Места нямаше – столовете побираха по двама, а земята не се виждаше от насядалите там хора.  Разликата в това посещение беше човекът, който застана до него - Демиан Букай. Синдромът на известния роднина кара Демиан като по-малък да казва, че Хорхе му е далечен чичо. Реалността е доста по-различна – те са баща и син.  

Всеки разказа за книгата на другия. Какви похвати е използвал, на какво е наблегнал. Кой е първо психолог, а после писател и кой е обратното. „Ето така се прави”, това е начинът, по който пише книгите си Хорхе според  Демиан. Букай старши пък каза за сина си, че неговите творби са като кутия с инструменти, в която можеш да бръкнеш със затворени очи и да грабиш нужното ти. Книгата на Демиан е разкази. Те обаче са иззети от филми и неща, познати повече на младото поколение. Начинът му на описание те кара дори щом гледаш лентата за втори път да се замислиш по различен начин. Двамата с баща му са психолози, носят една и съща фамилия, но разликите между тях са грамадни. 

Самият Демиан се е чудел – да се възползва ли от това, което притежава по рождение, а именно таланта и фамилията на баща си. Точно в момента, когато е на кръстопътя да избира своя професионална пътека попада на притча, за която казва, че като по чудо не е била разказвана от Букай старши. „Погледни отново” ти казва да видиш нещата по различен начин, както явно и младият Букай е направил тогава. Начините, по които животът ти може да се промени с едно присвиване на очите ти. По-интересен факт е, че България е първата неиспаноговоряща страна, която издава негова книга, което прави цялото му преживяване тук още по-емоционално. Дойдох с високи очаквания и всички бяха покрити, каза Демиан за българската публика. 

Всеки беше свободен да зададе своя въпрос на двамата. Какво са научили от децата си, как психолог може да се отърси от негативизма на пациентите си и даже за кой отбор ще викат на Световното тази година. Толкова отворени към всеки, че дори Стефчо успя да си вземе автограф.

Две поколения Букай, които казват за себе си, че единственото общо между тях е, че и двамата са бащи и че двамата имат синове. Хорхе седя до сина си горд и сподели , че един баща е най-горд, когато децата му стигнат по-далеч от него. Това казва и за сина си, който смята, че е прави всичко по-добре от него, стига по-далеч от него и успява повече от него. Не само да видиш сина си да успява, но и да си част от това преживяване е уникално. Енергията, която успяха да влеят в публиката беше просълзяваща и емоционална. Каквито са и книгите на двамата автори. България има толкова отрицателна енергия, че един психолог не стига, казва издателят им, но пък не е виждал до сега тяхно представяне, което да не накара хората да си тръгнат с усмивка.

Иванка Ботева с две нови предложения за стенописи 

Гледайте по-старите автори, за да се вдъхновявате от тях, съветва малчуганите от основното училище младата авторка  

Иванка Ботева е ученичка от 12ти клас в НХГ „Цанко Лавренов”, гр. Пловдив. Тя е млада, красива и ужасяващо талантлива. Нейната фреска „Дървото на живота” беше представена официално тази сутрин в ОУ „Алеко Константинов”, където ученици от първи до седми клас я аплодираха бурно. За месеците работа и помощта, които е получила от малчуганите, тя разказа пред КАПАНА.БГ. 

Как започна всичко свързано с тази фреска?

Всичко започна с това, че трябва да си направя дипломна работа и се насочих към темата за живота и всичко свързано с природата.

Как избра ОУ „Алеко Константинов”?

Директорът хареса идеята ми и каза, че може да се изпълни тук. Общо взето така се получи.

Децата пречеха ли ти по време на процеса на работа?

Самите деца доста ми помагаха през целия период, който продължи около три месеца.

Кога започна да се занимаваш с рисуване?

Занимавам се още от осми клас, а даже и преди това посвещавах уроци по рисуване. Вече са станали 6-7 години от както се занимавам с това, но сега мисля да започна да се занимавам с фотография и с рекламна графика, което няма много общо с рисуването, но пак е изкуство.

Какво ти дава муза?

О, муза ми дава природата. Всичко свързано със самото творение.

Имаш ли предложения за нови фрески вече?

Да. Цели две при това.

Какво ще кажеш на сегашните осмокласници, които тепърва започват да рисуват?

Рисувайте абсолютно всеки ден. Гледайте по-старите автори, за да се вдъхновявате от тях.

А ти самата от кого се вдъхновяваш? 

Най-голямото ми вдъхновение е от един график – Албрехт Дюрер. Също така Микеланджело, а от българските фаворит ми е Георги Божилов-Слона. Прави страхотни мозайки, а дори самата аз съм изпълнявала една мозайка по негов проект заедно с групата ми стенопис.