Събраха стотици на Лятното кино в помощ на Кари

Показаха, че не могат да седят и да чакат някой да си свърши работата

Деца помагат на деца. Дали в духа на празника, дали заради новото поколение, на което вече му е писнало да седи и да чака някой да си свърши работата, няколкото младежи от Френската успяха да съберат стотици хора в Лятното кино.Повод за това беше създадената от тях акция за помощ на прегазеното момиче Катерина Матеева.

Танци, фрийрън, песни и един доста голям балет следваха цялата вечер. Не всички, качили се на сцената, познаваха момичето, нито пък всички от публиката, но киното се озвучаваше от виковете „Обичаме те, Кари”. Това, което правят, е страхотно. Акцията е добра и се надяваме наистина да помогнем, казва Диди, която беше част от публиката. Измежду редовете се чуваха хора, които казваха, че не слушат такава музика, но пък си заслужава да проявиш малко доброта, макар и да не е Коледа. Публиката избухваше, организаторите не само следяха за лекото протичане на мероприятието, но се погрижиха и доста добре за настроението. При звука н любимата си песен се качиха на сцената, точно до изпълнителите, че даже за китариста нямаше достатъчно място.

Участвам заради каузата. Не само, за да помогна на Кари да оздравее, а за да изпратя послание към всички шофьори да карат разумно, за да не застрашават чужди животи. Чрез спорта, който тренирам, аз застрашавам собствения си живот, но не и този на другите. Аз също съм шофьор, но когато седна зад волана, карам внимателно. Нека оставим адреналина на тренировъчната площадка, това са думите на Киро, за когото гравитацията не съществуваше, а висенето над сценята сякаш е ежедневие. 

Детската душа е най-чиста и най-невинна. Именно едно такова събитие може да ви го докаже.С концертите и раздаването на храна не се приключва кампанията за помощ на Кари. Дарителската сметка ще седи все така отворена и всеки, който пожелае, може да се включи. Не е нужно да дадете много, а да е от сърце.

    Пълна зала на откриването на Черната кутия

    

    С препълнена зала стартира осмото издание на международния фестивал за театрално и танцово изкуство Черната кутия .Хора от всякакви възрасти бяха дошли, за да видят уникалните белгийски артисти от Opinion Public и тяхното неповторимо шоу Bob’ Art. Посланичката на Белгия у нас Аник ван Калстер също дойде да подкрепи своите сънародници, като каза няколко думи преди старта на представлението.

    Истински фурор и възхищение предизвикаха артистите още в началото с непретенциозния български, който бяха научили същия ден и на който говориха през целия спектакъл. Това много се хареса на зрителите и аплаузите и смеха съпровождаха всеки техен  скеч на родния ни език.

    Цялото представление бе направено като сатира на съвременното изкуство и това  получи най-силен израз тогава, когато трупата, облечена в смокинги, се събра пред абсолютно бяло платно и започнаха да кимат одобрително.

    Най-голям смях у публиката, обаче, сякаш предизвика модното ревю, което направиха артистите, тъй като имаше и водещ, който отново на развален български обясняваше, коя премяна, какво представлява.

    Танцовите умения на младежите и девойката не отстъпваха по никакъв начин на артистичните им заложби. Белгийците танцуваха и се извиваха така, сякаш нямат кости и правеха неща, изглеждащи невъзможни за човешката физика.

    Пърформансът им продължи около час и половина, който мина неусетно под звуците на музиката, която ни представи белгийски струнен дует.

    Тази вечер фестивалът продължава с представлението на израелката Габриел Ниухауз, което стартира в 19:00 часа в Драматичния театър.

Автор: Кирил Николов
 
Много обичам кръчмите. Навремето, когато бях дете, а сетне и юноша /ех, че красива и забравена неамериканска дума/, ходихме семейно на ресторант. Менюто навсякъде беше обичайно за сектора „Обществено хранене”: краставици, домати, мешана салата, шопска салата, кюфте, кебапче /сервитьорите в съучастие с готвачите правеха от две кебапчета три!/, кърначе, шишче, пържола и мешана скара – перла в короната. Искаш - не искаш, това е положението. А, забравих – винаги те лъжеха в сметката, но майка ми, даскалицата, газеше келнерите наред. Изобщо, забавление с предизвестен сценарий. Нямаше изненади, пък и ракията беше гроздова и евтина.

Сега е друго, кръчми бол, а менютата доказват, че съвременните ни готвачи имат и междугалактически гастро експириънс. Евала!, както казваме на български. Е, малко е скъпичко, но храненето вече не е „обществено”, нали така?!

Та, понеже ги обичам тези кръчми, ходя периодично на тях. Ама, понеже съм и малко сиромах, ги посещавам на четири години един път. Затова гледам да отида на някоя по-така, лачена да е.

Имаше една стара въвонясана кръчма с десетилетен опит в „общественото хранене”, но от около 25 години се модернизира, уж неузнаваемо. След тази, така да се каже реконструкция, обнадежден, че каймата за гумените кебапчета е свършила, я посещавах редовно /през четири години, де/. И все пак, спрях да ходя и там – съвсем развалиха манджите. Отначало бяха свежи и подлютени и някак не личеше, че кавърмата например я правят от недоядените пържоли. После, обаче, започнаха да раздават ваучери. Купуваш един такъв и ядеш на корем, колкото можеш. Ядеш, ядеш, ама манджа бол, калории хич – след един час пак си гладен и пак взимаш ваучер...

Последния път се загледах в менюто. Дай да видя, викам си, дали пък не са турили нещо по-така, гастрономическо. Ох, майчице мила, само лайна! - с праз, без праз, някои отлежали, някои съвсем пресни, корави, меки, червени, сини, жълти, зелени, пембени... Страшно говнишарско разнообразие. Само прасе да си – рай! Ама аз не съм. Ще ходя гладен, докато не сменя кръчмата. Ама кръчмарите и те лайнари – предишният им бизнес бил с гомновози. Кво да им е менюто - те от тва си разбират!

Та така де, отплеснах се.
Спрях да ходя на кръчми, но не ми става по – добре, щото тази тор вече е навсякъде...
Дали пък да не си взема една „Златарка” и аз, а?! Ще събирам фекалии и ще ги карам в Съветския съюз /може и в някой друг съюз/. В секретна правителствена лаборатория, ще ги обработват със специални химикали – обезцветители, дезодоранти, омекотители и втвърдители, ще извличат ДНК на родителите им и ще ги клонират. Така ще се нацвъкат Новите политици – порода БДС Кьосе. Аз ще съм техен Бащица и ще забраня всякаква гастрономическа цензура. След това ще сменя строя в държавата си на Абсолютна Министър-Председателска Монархия и по време на моето управление народът ще мине на безотпадъчна система – ядеш-сереш и обратното... За тази дейност ще отговаря Вицекралят в ресора си – Министерство по усвояване фекалните фондове на обществото в контекста на Единната европейска екосистема. Нещо като „Министерството на Истината” от оная шантава книга.
Оруел да го духа!
 
Бахти глупостите, дето ги надрънках.
Просто исках да ви кажа – за Бога, братя, не гласувайте! „Златарката” ще свърши останалото.

Художникът показа „Лятото на моите заливи” в 17 платна

Ценители откупиха 7 от тях още в първата вечер от изложбата

Известната столичната галерия Ракурси отбеляза своя 10-ти рожден ден с изложба на Атанас Хранов снощи. Художникът показа „Лятото на моите заливи” в 17 живописни платна в препълненото арт пространство. Седем от тях бяха откупени още във вечерта на откриването на вернисажа.

Маестрото отново бе заложил на нетрадиционните форми, като в новите му работи се откроиха няколко творби върху обемни отливки от полимерни материали, които създаваха усещане на бутон за един по-красив и пъстър свят- натискаш го с поглед и се пренасяш в шарения залив на Хранов. В изложбата той показва необичайни форми, вкарва в работите си метал и гипс. Овалът! Той е формата на аурата. Затова напоследък се спирам на нея, обяснява Наско.

Събитието уважиха Светлин Русев, Андрей Даниел, Венци Занков, Георги Чапкънов. Лятото на моите заливи, тъй като се опитах да пресъздам с четката и цветовете емоциите, които ме спохождат по време на плаване. За Хранов брегът не е просто географско понятие- то е блян, вкус, мирис, колорит.

Новата изложба на Атанас Хранов е урок по изгубване в лабиринтите на лятото и на светлината.
Началото се крие в стремежа да се откъснеш, да се отблъснеш, да отвържеш въжетата, да вдигнеш платната.
В този момент посоките на мъжа, тръгнал да скита, са повече от ветровете, ветровете - по-малко от сънищата му.
Водата под кила пее, земята се отдалечава и мъжът започва да диша лятото.
Атомите му се разпиляват щастливо сред семена и птици, сред листа и дънери, сред вълни и брегове, сред всичко онова, което ни прави прозрачни за очите на Бога.
И когато заливите са пребродени и картографирани, котвите - хвърлени и вдигнати, платната - съшити и прибрани, жените - любени и поради тази причина вечни, художникът има право да извика още веднъж лятото под клепачите си, да види слънцето с хиляди червени кълба да се търкаля отвъд пределите на видимото, да усети бавния вятър на спомена по кожата си...
Да извика в мислите си заливите, където винаги е приютен и спасен, благодарен и благодатен, прозирен и видим за случайните пътешествия на съдбата.
Заливите на своето лято, в които - за един кратък миг само! - е дете, мъж, съзерцател и бог едновременно.
Изложбата „Лятото на моите заливи” кара времето красиво да спре, пише Александър Секулов за новата изложба на Наско Х.