Младият човек често изпада в грешка да мисли, че може да поправи света. Това е амбиция на Господ, казва психиатърът, писател и мислител
Терорът трябва да бъде необоснован. Така е построена пирамидата на страха, обяснява присъдата си за подривна дейност срещу социалистическата власт той
Комунизмът е рецепта за това как човекът да бъде превърнат в биомаса за изграждане на общество от безлични индивиди
Уморих се на 74г. Искам да съзерцавам собствената си душа
Иво Дернев
Психиатър. Писател. Мислител. Изумителен интелект. Човек, които защитават човека срещу тоталитарните привички на всички идеологии. Така бе представен в Пловдив един от най-успелите български емигранти в Щатите Любомир Канов. Насладата да слушат на живо този голям ум имаха двайсетина пловдивчани. Той бе гост на литературния салон Spirt&Spirit в Петното. Говори за миналото си, за бъдещето ни, за кризите в настоящето. И предупреди- в центъра на всяка философия трябва да е универсалния човек. Ако ли не е, философията се превръща в престъпна идеология.
Любомир Канов е роден на 29 октомври 1944 г. в Банкя. Завършва медицина и специализира психиатрия в Медицинска академия в София. Работи в психиатричните болници в Лом, Курило, Карлуково, Градския психиатричен диспансер в София. През 1977 г. е арестуван и осъден с обвинение за „опит за бягство“ и „подривна дейност срещу социалистическия строй“. Излежава присъдата в Старозагорския затвор. Eмигрира през 1984 г. Автор e на книгите „Човекът кукувица“, „Парейдолии“, „Ходисей“, „Между двете хемисфери“, „Вселената според Гуидо“ и „Стрела от тръстика“. Негови творби са превеждани на английски, немски и чешки.
Пред пловдивската публика Канов реши да започне от началото, като подчерта, че ценностите на едно семейство са в основата на градежа на една личност, като разказа за драматичните превратности на своята фамилия. Важното е човек да има настроен добре камертон за истина и лъжа, което предполага различно мислене. Тази способност обаче е функция на училището, което идва веднага след семейството. Вече след това идват общественото влияние, масмедиите. А накрая идва политическата полиция, ако нещо излезе извън контрол, каза без никакво чувство за хумор Любомир Канов, тъй като е минал през тежките удари на същата тази политическа полиция. Младият човек често изпада в грешка да мисли, че може да поправи света. Това е амбиция на Господ. Амбицията да свалиш небето на земята се наказва, предупреди младите си слушатели мислителят.
Роден е в годината, в която съдбата на България е била решена- да козирува на Сталин. Три дни и три нощи се раждал през 1944г., в домашни условия. Моят път е път на един земен човек. Роден през 1944г. като „Дете на свободата” , както ни наричаха, отбеляза иронично той.
Твърдо заяви, че комунизмът не просто унищожава държавата в един дълъг период от време, от който не можем да излезем и до днес. Той убива селото и душата на българския народ. Комунизмът е рецепта за това как човекът да бъде превърнат в биомаса за изграждане на общество от безлични индивиди.
Заради подобни негови мисли е арестуват на 3 март, 1977г. Осъждат го за разговор с приятел, в който Канев предлага да се организира среща между Брежнев и Картър. Което, само по себе си, е абсурдно. Ние просто си мечтаехме какво ли би станало, ако напишем писмо с такова предложение в приятелски разговор. И затова ме осъдиха. Терорът трябва да бъде необоснован. Така е построена пирамидата на страха, обясни Канев.
За съвремието също е краен. Намирам последните 25 години за национална трагедия. Нямаше никакво възмездие. Това обезкърви народа. Токсична бе тази резигнация на хората. Те загубиха спойката, която може да задвижи един народ нагоре. Националната спойка е именно чувството за принадлежност към хората. А какво се случи всъщност. Вместо възмездие, моят следовател например, който ме измъчваше 60 дни, стана много богат масон. Докато не се блъсна в един трактор и почина. Това, което стана след 10 ноември, е че престъпните репресивни органи се сляха с обикновената криминална престъпност и започнаха да я ръководят. Дойде абсолютната безнаказаност за огромни престъпления срещу нашия народ. Това разяжда спойката между хората в България и води до пълната убеденост, че справедливост тук няма. Това е едно от най-опасните състояния на един народ, каза пред пловдивчани Любомир Канов.
Смята, че светът днес е разбунено море. Че Путин всява междуособици със средствата и инструментите, които западното общество му измисли. И е убеден, че атаката идва от две страни- комунистическото източно учение за обществото и западното либерално разделение на принципа „Вик на жертва”. Основното нещо е да се намери жертвата. А жертви много. Всяка жертва има повод да излезе на площада и да сее разделение. Това са десткруктивни процеси, които целят да променят обществата, смята психиатърът. Но дебело подчерта, че не бива да губим надежда, кураж и достойнство.
Как е намирал време да пише, чу въпрос Канов. И отговори така: „Бях много успешен психиатър в Америка, имах големи награди и много добра репутация. Но има територия на душата. И тя е писането. Пиша бавно и трудно, но душата не може да не иска да каже за своя потаен живот”.
Каза още, че има много приятели с различни на неговите убеждения, но загубва интерес към хора, които не умеят да мислят. Ние трябва да живеем заедно, за да видим колко сме различни. Но когато става въпрос за глупост, нелепости и лъжа, не става,убеден е той.
В България трайно е от малко повече от година. Връща се към винарството. Има лозе, което е в процес на преизграждане. Намира се в Ломския край, недалеч от Дунава. Виното и лозята за мен за реабилитация на моята родина, не скри винарят Канов. Добави, че едва ли ще практикува активно професията си отново, но няма да изневери на пациентите си зад океана- ще им помага онлайн. Ако американците бяха различни хора от нас, нямаше да мога да принеса знанията и уменията си, отговари на въпроса колко са различни хората тук и там.
Но, разбира се, има диагноза за нашенеца. У българина отсъства ясно чувство за другия, очертанията на другия, неговата територия, болка, достойнство. Има неспазване на личното пространство, а това води до повсеместна свадливост. Милостиви сме, но като кич, би писало на епикризата, ако Канов бе лекувал българина . В продължение заявява, че няма личен трик за утеха. Но имам усет за тъгата у другия. Ако не разбираш болката, не можеш да лекуваш болестта, допълва психиатърът.
Признава, че се е уморил на 74г. Искам да съзерцавам собствената си душа, усмихна се на финал големият ум и погледна в душите на хората насреща си в Петното.