Митовете на съвремието са корупцията, парите, силата и властта, смятат австрийските художници Хайде Ауфгевект, Йозеф Данер, Хюсеин Ишик и Георг Лебцелтер
Творбите им в ГХГ казват: Абсурдите около нас днес не са локални, а глобални. Абсурдите тук са абсурди и там, на другия край на света
Изкуството може да се намира и там, където не му е мястото. Даже е по-добре да бъде така, заявяват четиримата творци
Абсурдите около нас днес не са локални, а глобални. Абсурдите тук са абсурди и там, на другия край на света, ни казват австрийските художници Хайде Ауфгевект, Йозеф Данер, Хюсеин Ишик и Георг Лебцелтер в изложбата си „Абсурд - но не точно“ , открита в Градската художествена галерия в края на миналата седмица. Творците представят днешната реалност като кратък виц, като афоризъм в галерията на Главната и провокират публиката с нестандартни решения.
Основната концепция а изложбата е да няма нищо логично. В нея залагаме на контрастите. Контрастите в съвременния живот, не в конкретна държава, а в глобалната ситуация, обясняват авторите. С творбите си зачакат всички щекотливи теми на днешния свят. Говорят за корупцията и властта така, както говорим ние ежедневно. Обсъждат законността и справедливостта така, сякаш не са австрийски художници, а български политолози. Но, разбира се, го правят с инструментите на изкуството. Говорят за фалшивите новини, за това как масовите средства за комуникация представят света по един противоречив начин, за бягството на хората.
Ние тримата търсихме логиката и алогиката на нещата. Как може реалността да се наблюдава като един виц. Ние искаме да разбием логиката и да представим един различен поглед към света с творбите си, обясняват Хайде Ауфгевект, Йозеф Данер и Георг Лебцелтер, работили в колаборация, за да ги има плакатите по стените и видеата на екраните в ГХГ. Хюсеин Ишик се представя с два самостоятелни проекта в цялата изложба, единият на долния, другият на горния етаж в ГХГ.
Истината е точно обратно на истината в моята поредица „Фантазия и реалност”. Лично аз, като се загледам в истината осъзнавам, че тя е лъжа. Медиите, семейството, политиката, религията ги слагам пред огледало и ги виждам по обратен начин. Това правя и във „Фантазия е реалност”. Ще видите двуслойни творби, като първият, многоцветният слой от стъкло показва как западните автори и западните хора виждат Ориента. През техните очи Изтокът е красиви жени, пушещи мъже, красиви сцени. Реалността обаче е съвсем друга и е много брутална- война, кръв и катастрофи. Тя е нарисувана в долния слой, в черно и бяло, обяснява Хюсеин Ишик. На втория етаж можете да видите изключително провокативната му инсталация „На живо от моя ковчег”. На пода са разпилени около 10 хиляди рисунки, някои оригинални, други копия. Влизайки в помещението с инсталацията хората подритват рисунките като есенни листа. За работата си изходих от мисълта, че в моя ковчег има плъх, и аз виждам и разказвам онова, което вижда той. А той вижда ту красиви инсценировки, ту кървава реалност, ту войници , ку красиви жени и мъже, ту война, смята Хюсеин Ишик.
И докато Ишик работи сам по работите си, другите трима са като един отбор. Ние си подаваме топката. Работим заедно, като не може да се каже кой елемент от тези творби на кой точно принадлежи. Това е един цялостен процес между нас, разказват Хайде Ауфгевект, Йозеф Данер и Георг Лебцелтер. Използват различни езици в работите си, сред които и българския. Играем си с картината и текста, за да предизвикаме публиката, не крият те.
Твърдо заявяват, че митовете на съвремието са корупцията, парите, силата и властта. Митовете днес са приказки, клетъчни структури, от които се създава реалността. Ето фалшивите новини- съвсем осъзнато се създават грешни представи. Средствата за комуникация разпространяват дезинформация и никой няма коректива пред очите си. Имаме грешна информация, която медиите така могат да я извъртят, че да стигне до хората като реалност. Това е мит. И това искаме да подскажем по някакъв начин с работите си тук. Използваме езика, за да създадем вицове, които комично пресъздават реалността. Всъщност, всичко тук изглежда някак приятно, симпатично и весело, но ако се навлезе в детайл, нещата седят по друг начин. В работите си ние наблюдаваме митовете като реалност, казват тримата австрийци.
Казват, че вярват в хепиенда на съвременните приказки. Поне в Пловдив и в България такъв ще има. Градът е прекрасен, намига Йозеф Данер. Аз хепиенд не мога да си представя, докато има хора на земята, казва напълно сериозно пък Хюсеин Ишик. Човек трябва да вярва, да има надежда. Нека си представим, че ние сме много щастливи хора да бъдем тук, заедно с вас. И това е абсурдно, но не точно, допълва колегите си Хайде Ауфгевект.
Изкуството има важни функции. То е средство за комуникация. Въпросът е докъде стигат артистите с тяхното изкуство. Дали е елитарно, дали е съвременно и модерно или всъщност е един пазарен продукт, размишляват четиримата. И подчертават, че искат всички, които дойдат на изложбата, да бъдат съучастници в техния процес.
На финал не крият, че за първи път излагат в класическо галерийно пространство. Тъй като са на мнение, че изкуството може да се намира и там, където не му е мястото. Даже е по-добре да бъде така. Изкуството не може да промени реално света. Това е роля на политиката и парите. Но може да промени мисленето на хората, завършват австрийците.
