Развивам се в различни сфери на дизайна от над 15 години. В началото започнах с уеб-дизайн, по-късно и графичен, последва и проект за цялостен брандинг. Страстта ми към уеб-дизайна премина в т.н. UX (User Experience) и HCI (Human Computer Interacion) - дизайн, посветен на оптимизирането на процесите на работа и комуникация между компютърните системи и хората, за които те са предназначени. За бъдещето имам планове да се занимавам повече с Design Thinking for Innovation и дейност много извън зоната ми на комфорт - преподаване.

Извън работата си се занимавам с доста неща, които във времето се променят. Музиката е с мен постоянно. Времето с приятелите ми и разходките с кучето ми из тепетата на Пловдив са най-разпускащите неща, които правя.

По-скоро за мен винаги въпросът е стоял - Защо някъде другаде? Не съм намирала мотивация да изградя нов живот другаде. Може би имам късмета да имам добра работа, жилище, приятели и мотивираща среда именно в Пловдив. За мен е важно да мога да променя света с нещо добро, а моят град и хората в него са най-важни в момента. Уреденият и материален живот на запад никога не е бил цел за мен.

Може би една от трудностите, които винаги съм усещала е, че на повечето ми работни места съм била единствен или по-опитния дизайнер и не съм имала ментор, от който да се уча директно. Но това ме е научило да намирам свой собствен начин за справяне с работата. Като цяло работата ми е нещо, което съм избрала да правя, защото ми е приятно и ме зарежда. Ако нещо започне да ме притеснява или усещам напрежение, с времето търся начини да го изгладя. Независимо дали е от външни фактори или вътре в мен самата.

През първите години, в които започвах да се занимавам с дизайн, имах ‘късмета’ да се срещам с колеги, които бяха с доста голямо его и още от самото начало на разговора имаше едно напрежение, което винаги ми се е струвало много излишно. Радвам се, че това се промени и се срещнах с изключителни хора. Самата идея за Plovdiv Design Talk във формата, в която се случи, не беше моя, а на Иван Джеферов. Тъкмо се беше върнал от работно пътуване в Израел и ми сподели за нещо, което в видял там - как дизайнера, с когото са работили, организирал срещи между колеги и обсъждали теми и споделяли опита си. Иван ми предложи да се заема с подобни срещи в Пловдив. Бях поласкана от това предложение, явно е видял в мен желанието да работя с колеги и да създадем заедно общност за споделяне на опит.

Следващата ми стъпка беше да се свържа с други дизайнери в Пловдив, които работиха в различни сфери. Направихме среща, на която исках да разбера реалната нужда и техните мисли относно подобна инициатива. И така с Мая Банкова и Атанас Динчев започнахме.

Имам усещането, че диджейството започна да се занимава с мен.

Приятел работи в едно малко заведение в Капана, където се събирахме на сладки приказки и питие цяла зима. Пускахме си музика от youtube и един ден просто ми каза: “Искаш ли да пускаш музика събота вечер тук?” - самия въпрос ме накара да се усмихна широко и си казах “Защо не! Айде”. Развълнувана се прибрах, намерих подходящ софтуер и започнах да работя над първия си плейлист и сет.

Мисля, че това е нещо, на което все повече залагам и се уча ежедневно. В началото, когато започнах да се занимавам с ИТ беше малко трудно, защото малко момичета го правеха и още по-малко - добре. Често съм срещала леко първоначално подценяване на възможностите ми, но това е било за кратко, докато не покажех на какво съм способна и отношението се променяше веднага.

От скоро се научих, че няма лошо да имаш моменти на по-ниска мотивация и отдаденост на работата си. В началото когато се случи, се чувствах виновна и търсех начини да го поправя. Докато в един момент осъзнах, че това става насила и няма как да се случи бързо. Може би след 15 години работа, чисто естествено се изхабих за нещата, с които съм се занимавала. Въпросът сега е как да стъпя на тази основа и да изградя нещо ново, което да ме вдъхновява и мотивира напред. И мисля, че успявам.

Постоянно се изненадвам като се фокусирам над приятните изненади повече, отколкото над отрицателните. Не позволявам на скуката да е част от живота ми.

Старая се всеки ден да е ползотворен сам за себе си. Например един ден ще е отдаден на учене, друг на спокойствие и фокусиране над себе си. Има дни, които са изключително динамични и други, в които стоя в леглото си с лаптопа или книга. Всеки от тях е важен и необходим.

От около година Деница започва да пуска музика в избрани пловдивски заведения. Хоби, което все повече е важна част от живота й. Следи за нейни участия на Good vibes, а кой знае може и това издание на ТЯ в Пловдив да има специален музикален акцент!

Ще се срещнем с Деница в четвъртък на 29 ноември от 19:00 часа в Отсреща!