На днешната дата през 1907 г. е роден българският писател Емилиян Станев. Истинското му име е Никола Стоянов Станев и прекарва детството си предимно в градовете Велико Търново и Елена. От малък баща му започва да го води на лов и това дава отражение върху творчеството му, където често се срещат природни описания.
Емилиян Станев започва да публикува свои произведения през 1931 г. Сътрудничи на списанията „Съдба”, „Завети”, „Златорог”, „Изкуство и критика”, „Венец”, „Българска реч” и др. Автор е на разкази, социална и нравствено-философска проза, книги за деца и юноши, исторически романи и повести. Едни от най-известните му книги са „Вълчи нощи” (1943), „Дива птица” (1946), „Крадецът на праскови” (1948), „Иван Кондарев” (1958-1964), „Легенда за Сибин, преславският княз” (1968), „Антихрист” (1970), „Търновската царица” (1974) и др. Отива си от този свят през 1979 г.
Спомняме си за Емилиян Станев с няколко любими цитата:
Към всичко подхождай с любов - към цветето, към дървото, към птицата и човека. Иначе няма да разбираш, тоест - да прощаваш.
Съветвам те да не се шегуваш с две неща - с хубава жена и с хубава книга! Хубавата жена ще те накара да се влюбиш, хубавата книга - да се срамуваш.
Човек обича, затова търпи. Който нищо не обича, нищо не търпи...
Всяко живо същество на този свят, и най-малкото, си има ъгълче, в което е непобедимо.
Понякога постигам в себе си „тихо щастие“, като се заглеждам в птиците, цветята и въобще в природата, и ми се струва, че навлизам в един чудесен свят, някаква еманация на зримата реалност, в която е скрит смисълът на света и на човека.
Не отнемайте на човека представата за прекрасното, защото е по-потребна от хляба, тъй като пази в себе си извора на надеждите и без нея сме скотоподобни от алчност и земни блага.
Ако се опитате да видите света чрез онези понятия и представи, които науката ви дава днес, светът би изглеждал не само необозрим, но и безсмислен… Щастието се състои в това – да побеждаваш злото в себе си. Въпросът е само навреме да го сториш.
Издават книги за съпротивата, пишат в тях за „геройски убийства”, а забравят, че всяко убийство си е убийство и че в човека има морална съпротива.
Не може да се командва изкуството, то никога не служи на пошли цели или на държавна политика – тогава не е истинско изкуство, тогава се изражда и гине.
Ти си богът, когото търсиш. Не си ли разбрал, че няма закон вън от твоята воля да те предпази от злото в тебе освен закона, който ти сам ще си наложиш? В тебе е светецът и убиецът, горният и долният свят. Кого ще предпочетеш? Само в този избор ти си свободен!