Борис Пастернак е руски писател от еврейски произход. Роден е през  1890 г. в Москва. На Запад е най-известен с романа си „Доктор Живаго“, но Пастернак се изявява още като поет и преводач и в Русия е по-познат с поезията си. Носител е на Нобелова награда за литература за 1958 г. Въпреки че отказва да получи приза, Шведската академия не отменя валидността на отличието, а просто не се провежда церемония по награждаване. Борис Пастернак умира на 30 май през 1960 г. Припомняме си големия руски писател с няколко подбрани цитата:

Колкото повече обичаме предмета на нашето обожание, толкова повече той изглежда като наша жертва.

Тишина, ти си най-хубавото от всичко, което съм чувал.

Целта на творчеството е самоотдаване, не шумотивица или успех.

Всички ние сме станали хора дотолкова, доколкото сме се научили да обичаме и да разбираме другите.

Единственият знак за благородство са пръстите с мастилени петна.

Според мен философията трябва да бъде пестеливо използвана подправка към изкуството и живота. Да се занимаваш единствено с нея е все едно да се храниш само хрян.

Стадността винаги е била убежище за бездарните.

Човек се ражда, за да живее, а не за да се готви да живее.

Първият белег на таланта е смелостта. Но не смелост на сцената или в редакцията, а смелост пред чистия лист хартия.

Социалистическият реализъм така често маскира всичко, което е празно, надуто, риторично, без съдържание, безполезно за хората и морално подозрително.

Силата на думите е такава, че когато предскажете нещо, вие сами логически се повеждате към това, което сте предсказали.

За да може да се самосъхрани, злото трябва да се маскира като добро. Може да се каже, че злото винаги е имало комплекс за малоценност и затова то никога не е откровено.

Да обичаш другите е тежък кръст.

Човек има еднаква нужда да бъде разумен и неразумен, спокоен и нервен. Ако го оставите само с разумността и спокойствието, той ще стане тъп, безцветен и летаргичен. Оставете го само с неразумността и нервите, и той ще загуби и себе си, и света. Поетът е човек на крайностите. Той търси разум в неразумното и неразумност в разума.

Всички ние сме станали хора дотолкова, доколкото сме се научили да обичаме и да разбираме другите.

Бъдещето е най-лошата от всички абстракции. Бъдещето никога не идва такова, каквото го очакваш. Не е ли по-вярно да се каже, че то въобще никога не идва? … Всичко, което реално съществува, съществува в рамките на настоящето.

Литературата е изкуството да откриеш нещо необикновено в обикновените хора и да кажеш нещо необикновено с обикновени думи.

Изненадата е най-големият подарък, който животът ни дава.

Лош човек не може да бъде добър поет.