Британският писател от полски произход Джоузеф Конрад се ражда на 3 декември 1857 г. в Бердишов (днешна Украйна) като Йозеф Теодор Конрад Корженовски. Израства в окупираната от Русия Полша. На 17 години напуска училище и става моряк във Френската търговска флота. Замесва се в контрабанда на оръжие и политически заговори. През 1878 г. Конрад постъпва на работа на британски кораб, за да се отърве от военна служба във Франция. Няколко години по-късно той става капитан, а в последствие и британски поданик. Тогава си сменя името на Джоузеф Конрад.

В основата на неговите творби залягат многобройните му пътешествия по цял свят. Автор е на литературни шедьоври като „Сърцето на мрака“ (1899), „Ностромо“ (1904) „В очите на Запада“ (1911) и „Господарят Джим“ (1925), а произведенията му вдъхновяват легендарни холивудски режисьори като Франсис Форд Копола („Апокалипсис сега“), Ридли Скот („Дуелът“), Анджей Вайда („Късче сянка“) и Виктор Флеминг („Господарят Джим“). В основата на неговите творби залягат многобройните му пътешествия по цял свят.

Джоузеф Конрад умира на днешния ден, 3 август, през 1924 година.

Представяме ви го в няколко подбрани цитата:

Човешката душа е способна на всичко, защото в нея се съдържа всичко – цялото минало и настояще.

Целувката е това, което е останало от райския език.

Ако човек не вярва в успеха, той има малък житейски опит.

Да бъде проклет този човек, чието сърце не е научено на надежда, когато е бил млад, да обича – и да използва своетодоверие в живота.

Аз не чета рецензиите за книгите си. Аз ги измервам на дължина.

Всички хора са братя и затова знаят твърде много един за друг.

Авторът пише само половината от книгата; другата половина се пише от читателя.

Всяка една нация е известна на света преди всичко със своите пороци.

За човека трябва да се съди както по неговите приятели, така и по неговите врагове.

Да си жена е трудно най-вече затова, защото се налага да си имаш работа предимно с мъже.

Действието е утеха. То е враг на мислите и приятел на илюзиите.

Решената загадка става баналност.

Не обичам да работя – никой не обича – но ми харесва това, което може да се намери в работата – шансът да намеря себе си.

Бог е за мъжете, а религията — за жените.

Клюките са това, което никой не твърди, че харесва, но всеки им се наслаждава.

Може би това е животът… една мечта и един страх.

Не можем да обвиняваме човек за това, че защитава своето достойнство. Това е негово задължение.

Да изясни пътя пред себе си е целта на всяко човешко същество в нашето мрачно и бурно съществуване.

Вярата в свръхестествено зло не е необходима – самите хора са способни на всевъзможни злини.

Думите, както знаем, са големите врагове на реалността.

Морето никога не е било приятелски настроено към човека. В най-добрия случай е било съучастник на неговата неуморност.

Артист е човекът на действието, независимо дали той създава личност, открива способ за нещо или намира изход от заплетена ситуация.