На 88 години почина Тони Морисън, първата чернокожа жена носителка на Нобелова награда. Смъртта ѝ е настъпила на 5 август в медицински център в Ню Йорк след кратко боледуване, съобщи семейството ѝ в изявление пред медиите.
„Кончината ѝ представлява огромна загуба, но ние сме благодарни, че тя имаше дълъг и добър живот. Бихме искали да благодарим на всички, които я познаваха и обичаха – лично, или чрез творбите ѝ, за тяхната подкрепа в трудните моменти. Молим за уединение, докато скърбим за загубата“, се казва в изявлението на семейството.
Родена е в Охайо през 1931 г. по време на Великата депресия. Като дете обожава да чете и не подбира жанрово. Изучава латински език и изчита томове европейска литература. В град Лорейн тя расте с деца от най-различен произход, мнозина от тях имигранти.
„Когато бях първи клас, никой не мислеше, че аз съм по-нисшестояща. Аз бях единственото черно дете в класа и единственото дете, което можеше да чете“, разказва тя пред „Лос Анджелис Таймс“.
Със сегрегацията се сблъсква за пръв път, когато влиза в университета „Хауърд“ във Вашингтон, за да изучава английска филология. Тогава смята, че тази политика е твърде „театрална“ и ѝ е трудно да я възприеме сериозно. Наблюдавайки редица несправедливости към чернокожи, както и бягство от Юга, което ѝ се е наложило посред нощ, я карат да промени мнението си.
През 1963 г. започва работа като редактор към „Рандъм хаус“ в Ню Йорк, където остава 20 години. Когато публикува първата си книга, все още редактира книгите на други.
„Не се интересувах от писане, докато не станах на около 30 години – казва тя по-късно. – Тогава дори не го смятах за писане, просто слагах думи на хартия. Мислех за него като за много дълъг, постоянен процес на четене – само че аз бях тази, която създаваше думите.“
Морисън е почти на 40 години, когато излиза първата ѝ книга през 1970 г. – „Най-синьото око“, за бедно чернокожо момиче, което мечтае да има сини очи. С нея името ѝ бързо набира популярност, макар и ревютата да не са кой знае колко позитивни. Книгата печели престиж, когато влиза в програмата на градския университет в Ню Йорк. Романът често получава критики, че не е уместен за по-младите читатели заради сцените на насилие и кръвосмешение.
Темите, които засяга в книгите си, са робството, расизмът и мизогинията. Посвещава таланта си изцяло на историите на афроамериканци, описани с хиперреализъм, във „Възлюбена“ и „Бог да бди над детето“. Тя бе почитана в литературните среди заради способността си да изгражда сложни персонажи и да предлага плътност в историческите описания за събития, далечни от съвремието ни, но близки до чувствителността на читателя.
Награждавана романистка, редактор и преподавател, тя е почетен професор в Принстънския университет. За романа „Възлюбена“, в който бивша робиня убива детето си, за да не стане роб, получава „Пулицър“ (1988). Става носител на Нобелова награда за литература през 1993-а, а през 2012 г. ѝ е присъден Президентският медал на свободата.
Романът „Възлюбена“ е адаптиран за големия екран през 1998 г. от Джонатан Дем, с участието на Опра Уинфри, Дани Глоувър и Танди Нютън.
В свои интервюта е споделяла, че писането ѝ носи свободата.
„Винаги знам как да пиша. Не мисля, че бих могла да живея доволна в този свят, ако не знаех как да мисля за него – а за мен писането е точно това. Никой не ми казва какво да правя. Аз решавам. Безплатно е. И е начин на мислене. Това е чисто познание“, казва приживе Морисън.
Българските читатели познават Тони Морисън от книгите „Джаз“, „Възлюбена“, „Бог бди над детето“ и „Песента на Соломон“. Авторката има още десетина романа.
„През целия си живот аз правя нещо за другите – дали за да бъда добра дъщеря, добра майка, добра съпруга, добра любовница, добра учителка… – споделя Морисън пред списание „Ню Йорк“ през 2012 г. –Единственото нещо, което съм правила за себе си, е писането. Това е единственото наистина свободно място, където не трябва да отговарям пред никого.“
