На този ден преди 99 години е роден Чарлз Буковски – един от най-противоречивите американски писатели, страшилище за всички пуритани и идол на безработните писатели и безнадежно влюбените. Както неведнъж сме казвали, към Буковски е трудно да останете безпристрастни. Едната част от читателите му го възхваляват до небесата, други са на крайно противоположното мнение, но никой не остава апатичен към творчеството на американеца. В крайна сметка, съществуват две мнения за Буковски, разположени в двете крайности, ала и двете съвсем спокойно могат да бъдат приети – той е циничен простак и едновременно с това гений.

Представяме ви го в няколко подбрани цитата:

Свободната душа се среща рядко, но го знаеш, когато човекът срещу теб притежава такава – основно защото се чувстваш приятно, много приятно, когато си близо до него.

Болници, затвори и бардаци – това са университетите на живота. Аз имам няколко висши образования. Заслужавам малко уважение.

Лудите и пияниците са последните светци на тази епоха.

Ето кога разбираш, че си остарял — когато седиш и се питаш, къде отиде всичко.

Началото на една връзка винаги е най-лесно. След това започват разкритията – и никога не свършват.

Разберете ме. Не съм от този обикновен свят. Имам си лудост, аз живея в друго измерение и нямам време за неща, които нямат душа.

Добрият писател знае кога да не пише.

Спрях да търся Мечтаното момиче и започнах да се оглеждам за някоя, която поне не е пълен кошмар.

Големият проблем на този свят е, че умните хора винаги са пълни със съмнения.

Любовта не трябва да се случва по команда, нито пък вярата да се изразява в няколко сентенции. Аз съм своя господ. Ние сме тук, за да променим влиянието на църквата, на държавата, както и на образователната ни система. Ние сме тук, за да пием бира. Ние сме тук, за да спрем войната. Ние сме тук, за да се смеем на лудостта си и за да живеем животите си толкова добре, че дори Смъртта да потръпне, когато ни прибира при себе си.

Адвокати, доктори, зъболекари, всички те печелят пари. Писателите? Писателите гладуват. Писателите се самоубиват. Писателите полудяват.

Трябва да умреш няколко пъти, преди да започнеш да живееш истински.

Страшна е не самата смърт, а начинът, по който хората живеят преди нея.

Бях привикнал към най-лошите неща: харесваше ми да пия, бях мързелив, не вярвах в Господ, политици, идеи, идеали. Бях по средата на нищото, нещо като не-съществуване и го приех. Не го правех, за да заинтересувам някого. Не исках да съм интересен, беше прекалено изтощително. Това, което всъщност исках, беше единствено уютно и скрито местенце, на което да живея и да бъда оставен насаме.

Бях ужасен от живота, от това, което е необходимо човек да извършва – да яде, да спи, да се облича. Затова останах в леглото и пих. Когато си пиян, светът навън все още съществува, но за един момент поне не те е стиснал за гърлото.

Красивите мисли и красивите жени никога не се задържат.

Болката е странна. Котка убива птичка, кола катастрофира, пожар... Болката се задава, БАМ, и ето я, стои до теб. Истинска е. И за всеки, който наблюдава, изглеждаш глупаво. Сякаш изведнъж си се превърнал в идиот. Няма лек за това освен ако не познаваш някого, който те разбира и знае как да помогне.

Разликата между демокрацията и диктатурата е, че при демокрацията гласуваш първо и след това получаваш заповеди, докато при диктатурата не си губиш времето с гласуване.

По-добре е да правиш и най-скучните неща със стил, вместо да се занимаваш с интересни неща без стил.

Точно това е проблемът с пиенето. Ако се случи нещо лошо, пиеш, за да забравиш; ако се случи нещо хубаво, пиеш, за да го отпразнуваш; а ако нищо не се случва, пиеш, за да се случи нещо.

ВИЖТЕ ОЩЕ: 10 цитата за алкохола от великите писатели

 Докато мъжете гледат футбол, или пият, или играят боулинг, жените мислят за нас, съсредоточават се, изучават ни, решават - да ни приемат ли, да ни сменят ли с друг, да ни убият ли - или просто да ни зарежат.

Писането никога не е работило за мен. Така е откакто се помня: нагласям радиото на някоя класическа станция, паля цигара, отварям бутилката. Пишещата машина върши останалото. Всичко, което аз трябваше да сторя, беше да стоя там. Целият този процес ми помогна да продължа, когато животът, сам по себе си, не ми даваше нищо добро, когато животът, само по себе си, беше филм на ужасите. Винаги е била пишещата машина тази, която ме успокоява, която разговаря с мен, която ме развлича, която ми спасява задника. В крайна сметка, пиша, за да спася задника си, за да спася задника си от лудницата, от стреса и от себе си.

Геният се крие в това да успееш да предадеш една философска мисъл по прост начин или дори да предадеш една проста мисъл по още по-прост начин.

Разликата между живота и изкуството е, че изкуството е по-поносимо.