На 21 август през 1862 г е роден Димитър Петков Кудоглу. Един от най-големите родолюбци и дарители. Роден е в с. Малко Габрово, Ксантийско. Фамилията му е странна и нетипична с наставката си, но е чисто българска – Кудов. Турското „Оглу“ идва като признание към предците. Учи в родното си село, после в гръцко училище и завършва във Френския колеж в Цариград. Владеещ пет езика (български, френски, немски, гръцки и турски).
Димитър продължава работата на три поколения от семейството, търговия с тютюн с кантора в град Ксанти. През 1903 г. се заселва в Дрезден, Германия, тогава център на европейската търговия с тютюн. Макар и далече от родината, не забравя земляците си. Приспособява своя сграда в родното си село за амбулатория и аптека. Подарява бащината си къща за училище. Финансово подпомага бежанците, дошли в Пловдив след Балканската война. През Първата световна война открива в Пловдив 11 трапезарии за нуждаещите се. Дава щедро лептата си на инвалиди, старопиталища, сиропиталища, благотворителни, културни, просветни, спортни дружества, комисии, комитети, църкви, манастири, студенти, ученици, бедни и болни. Изразходваните от него средства надхвърлят 3 милиона лева. Още през 1920 г. внася в Българската академия на науките 100 000 лева, с които е основан фонд на негово име, за награди или за да се издават литературни трудове. Внася и 80 000 лв. във фонда на народния поет Иван Вазов и 100 000 лв. за поета Цанко Церковски (Цанко Бакалов).
Венец на неговата всестранна дейност в полето на милосърдието и дарителството е създадената на 1 декември 1926 г. фондация „Дом на благотворителността и народното здраве Димитър Петров Кудоглу“ в Пловдив. Дарението се състои от четириетажна масивна сграда в центъра на Пловдив. Сградата е строена през 1923‑1924 г. Проекта е на арх. Стойко Стойков за хотел. Хотелът се е наричал „Цар Симеон“, собственост на Михаил Димитров и е бил най-големият и луксозен хотел за времето си в Пловдив на четири етажа и с 45 стаи. Кудоглу купува сградата за 5 милиона лева и веднага започва голямо вътрешно преустройство за което изразходва близо 2 милиона лева. Дава още около 3 милиона лева за пълно медицинско обзавеждане доставено от чужбина.
Дава и два тютюневи склада на ул. „Иван Вазов“ на стойност 15 милиона лева, като наема от 800 000 лв. се внася ежегодно за издръжка на Дома. Домът е обзаведен напълно, назначени са лекарите, сестрите и другия персонал. Министър-председателят Андрей Ляпчев внася в ХХІ Народно събрание законопроект за Дома. Във встъпителните си думи той казва:
„Мой дълг е пред Народното събрание да изкажа благодарността на правителството и на целия български народ към този добър човек … той в цялата си житейска дейност се е ръководил преди всичко от принципа, че създава с труда си блага и пести от спечеленото, не толкоз за лични изгоди и разпиляване, колкото за обществената полза“.
На третото четене на законопроекта, след заключително благодарствено изказване на народния представител Никола Мушанов и след бурни ръкопляскания, законопроектът е приет. С Указ № 797 на цар Борис ІІІ от 22 декември 1926 г. е утвърден законът за Дома. Домът е най-модерно оборудваното и елитно медицинско заведение с едни от най-изявените лекари и старателно подбран помощен персонал. Домът е открит на 8 октомври 1927 г. По изричното настояване на Кудоглу неговото откриване и освещаване е трябвало да бъде съвсем скромно. Пловдивчани обаче му дават такава тържественост, каквато рядко са виждали в града. На освещаването лично присъства дарителят, дошъл специално за тази цел от Германия заедно със съпругата си. В този голям празник вземат участие министър-председателят Андрей Ляпчев и г-жа Ляпчева, директорът на народното здраве д-р Кесяков, директорът на полицията г-н Преславски, професорите д-р Ватев, д-р Берон, д-р Руменов и др. Тук е и цялата местна власт начело с окръжния управител г-н Димчев и кмета д-р Костов. След извършване на църковния обред на освещаването от епископ Харитон, речи държат председателят на Ефорията Недко Каблешков, министър Ляпчев, кметът на града, който поднася пергаментен адрес за почетно гражданство на дарителя.
Речта си Димитър Кудоглу завършва с думите: „Благодаря, благодаря милион пъти за честта, която ми правите. Никога няма да забравя симпатиите, що ми проявихте при освещаването на този дом, който е Ваш, който е дом на целия български народ. Добивам нови сили, за доброто на нашия народ. Силно вярвам, че и за България ще настанат по‑радостни, по‑светли и по‑щастливи дни и че слънцето на свободата, правдата и истината ще изгрее върху всички краища на нашата хубава родна земя!“.
Според завещанието на дарителя, обслужването на бедни граждани е безплатно, но заможните са заплащали услугата. Издръжката на дома, заплатите на персонала, консумативи и др. са осигурени за вечни времена. Пловдивският окръжен съвет, прави крупно дарение от 160 000 лв., а по‑късно още 250 000 лева, за да открие, мебелира и обзаведе противобясна станция към дома. ПРЕЗ 1947 г. ДОМА Е НАЦИОНАЛИЗИРАН ОГРОМНАТА МУ БИБЛИОТЕКА С НАУЧНИ ПУБЛИКАЦИИ, ТРУДОВЕ, УЧЕБНИЦИ И ЧУЖДЕСТРАННА ЛИТЕРАТУРА Е УНИЩОЖЕНА БЕЗ НЯКОЙ ДА СИ ДАДЕ СМЕТКА ЗА ЦЕННОСТТА И! През 1973 г. сградата, този уникален архитектурен паметник е съборен за да се извърши разширението на централна поща (парадокс е, че сградата е проектирана от арх. Стойко Стойков и е съборена за разширение на пощата по проект на сина му арх. Желязко Стойков). Градът недоволства и под декларацията за спасяването на сградата се подписват много обикновени граждани, инженери и архитекти. Преименувана е и улицата в центъра на Пловдив, носеща името на Кудоглу и на която се е намирал домът. „КНИГА НА ПОСЕТИТЕЛИТЕ НА ДОМА“ е документ за признателност и благопожелания към делото на Димитър Кудоглу. В нея са включени впечатленията на много личности и колективни посетители от 1927 до 1940 г. На първа страница са се подписали Царица Йоана и принц Кирил, посетили дома на 31.І.1940 г. Първи посетители и написали посвещения са Андрей Ляпчев и неговата съпруга (8.ХІ.1927 г.). Той пише: „Добро дело, началото на което бе честит да тури г-н Д. П. Кудоглу, дано да бъде последвано и от други благодетели“. Следват благопожеланията на кмета д-р П. Костов и директора на полицията, преподавателите от Френския колеж и техни възпитаници от осмите класове, Британската секция на Международната женска лига, посетители от Виена, от Ордена Успение Богородично, Белград, Прага, Женева, група окръжни съветници от Пловдив, медицинските фелдшери при Пловдивската държавна болница, от много лекари от страната и чужбина, от писатели – Дора Габе (25.ІV.1930 г.): „ С чувство на благоговение пристъпих прага на тоя дом на човешкото дело и си излизам с по-голяма вяра в хората“, Мара Белчева: „Тази е първата стъпка към човещина, достойна да бъде възпяна от най-вещия поет“. За родолюбивата му дейност цар Борис III го награждава с орден „За гражданска заслуга“ II степен, и е обявен за ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН НА ПЛОВДИВ през 1927 г. Почива на 07.03.1940 г. в Пловдив от пневмония и е погребан в голяма гробница в центъра на Централни гробища. След смъртта му с решение на Градския съвет в градината „Цар Симеон“ е издигнат негов бюст-паметник. 11 години по-късно е демонтиран. През 1951 г. фондация „Дом на благотворителността и народното здраве“ е закрита под предлог, че благотворителността е част от миналото. „Милосърдието съществува само на думи и унизява трудещите се“, казват тогавашните управници. Спомените за благодетеля са напълно заличени през 1973 г., когато градската управа събаря сградата на Дома. Доста хора го смятат за светец, молят се на гроба му и твърдят, че помага.
*Тези събития са описани от няколко летописци на Пловдив, събрани и поместени в „Енциклопедия на Пловдив“, съставена от Божидар Тотев. Статията, както и почти всички други в енциклопедията са сбор от няколко източника като: пловдивски летописци, огромно количество енциклопедии, История на България, спомени, статии от вестници, Интернет, от чужда преса и още много други, събирани 50 години от автора Божидар Тотев. Сравнявани като гледна точка, комбинирани (без да се променя същността на историята). Всички източници са коректно цитирани в енциклопедията без изключение.
** Художникът Божидар Тотев е роден през 1947 година в Пловдив. Работи в ДТ “Н.О.Масалитинов“ от 1969 до 1971 г. и в Института за паметници на културата при реставрацията на Къща Ламартин в Стария град през 1971 г. От 1976-а живее в Смолян. Работил е в Дома на армията и Родопския драматичен театър. Посвещава на този труд 50 години от живота си, събирайки материали. Последните 10 са посветени на оформянето на“Енциклопедия Пловдив“.
Още за книгата му може да видите ТУК.