"Поетиката е предмет на зрителя, работа на автора е да остави достатъчно пространство за интерпретация"

Славена Шекерлетова

Есенните изложби в Стария град в Пловдив под надслов „Поетика на образа“ вече посрещат и изпращат гости. Представяме ви двама от художниците, които участват в тях. Акварелите на Димитър Воденичаров могат да бъдат видени в Сводестата зала на Балабановата къща, а Стоян Куцев представя своите работи на първия етаж на същата къща в различни помещения. Ето какво ни разказаха авторите за творбите си.

Димитър Воденичаров: Представям акварели, рисувани са 2018-та и 2019-та година. В някои от тях се виждат пейзажи от в кавички конкретни места, портрети, но също така и предмети. Работя като сценограф и присъщо за тази професия е, че налага да бъдем малко хамелеони. Да сменяме и вкусовете си, и линиите на любопитство.

В пейзажите търся атмосфера, която може би си личи, че има някаква театрализирана материалност и като светлина, и като обекти.

Образ има в другите работи, умишлено не са споменати портретираните обекти, но всеки един от тях е конкретен образ, въпреки че са с театрален костюм.

Поетиката е предмет на зрителя, работа на автора е да остави достатъчно пространство за интерпретация.

Стоян Куцев: Всичко, което правя е свързано със социалната живопис, като във всички работи се опитвам да намеря един лек елемент на закачка, на шеговито поднасяне, не толкова на критики към обществените събития и ситуации. Що се отнася до втората зала в Балабановата къща, там има една закачка от детските ми спомени със слънчеви зайчета, които правехме с огледала. Но като цяло ме вълнува драматизма в изкуството.

В последно време работя с промишлени бои, изпробвам тоя тип съвременен материал, както и дигитален печат върху различни основи и това донякъде придава за неподготвения зрител някаква по-голяма различност в представените тук неща, но всъщност за мен те провокират в една посока. Дълго обмислям всяка работа, особено в случая съобразявайки се с тоя широк спектър на надслова „Поетика на образа“. Това допълнително ми даде свобода да покажа неща в различни смисли.

Следя Есенните изложби от години. Първо имаше един дълъг период на затишие, всичко се правеше в една традиционна схема. Благодарение на Галя Лардева нещата се разчупиха, канят се по-съвременни автори и това ме провокира да участвам.

Погледнах работите и на колегите. Смятам, че е много силно представянето тази година с добри автори. Провокиращо за зрителя е, че има и по-стари автори, които правят изключително съвременни и ангажиращи неща, в съчетание с младите, които са изцяло в тази посока. Мисля, че благодарение на доброто кураторско присъствие всичко се получава отлично, а да не говорим, че пространството допълнително допринася. Едни съвременни работи се показват във Възрожденски къщи, което придава забележителна атмосфера, като в същото време можем да видим как се развива изкуството.