Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад е френски благородник, философ и писател, разбунил духовете на поколения читатели с еротичните си произведения. Произхожда от стара аристократична фамилия от Прованс. Родът дьо Сад е част от noblesse de race, най-старите френски благороднически семейства.

Роден е на 2 юни 1740 г. В детските си години е отгледан от свой чичо по бащина линия – епископ на Сад и либертин в същото време. Завършва йезуитския лицей „Луи Велики“ в Париж, по-сетне колежа на Кралската кавалерия и се отдава на военна кариера.

Младият аристократ води охолен живот в своя замък Лакост в Прованс. Проявява силно влечение към театъра, като урежда частна сцена в своето шато. Ревностно защитава убежденията на либертин, противопоставяйки се на обществения морал, норми и клерикалните идеи. Свободният му сексуален живот става пословичен, като в 1768 г. е арестуван за насилие над жена. През 1772 г. бива осъден на смърт за „содомия и отравяне“, но по-късно присъдата е отменена и заменена със затвор.

Маркиз дьо Сад прекарва 12 години в затвора, което принуждава привикналия да живее в неограничена свобода и своеволия благородник да потърси заместител на принудителната липса на преживявания. Като компенсация той развива въображението си и започва да пише. Написва 15 тома, някои от които са публикувани още докато е зад решетките. Засяга философията на своите либертински възгледи и апологетира сексуалните наслаждения.

Но най-грандиозната си творба, своята „библия“ - „Сто и двадесетте дни на Содом“, написана на 12-метрово хартиено руло с микроскопични буквички, авторът старателно скрива. При прехвърлянето му в лудницата в Шарентон обаче не му позволяват да вземе нищо със себе си и когато по-късно, след освобождаването му, идва да търси имуществото, си заварва килията в истински хаос — всичко е накъсано, изгорено, разграбено и отмъкнато. Писателят изпада в отчаяние, има чувството, че животът му е съсипан. Така и не узнава, че рулото със „Сто и двадесетте дни на Содом“ е спасено и сто години по-късно ще ужаси читателите му.

Убеден, че ръкописът „Сто и двадесетте дни на Содом“ е унищожен, през последните години на живота си дьо Сад написва нова философска книга за свободомислието и разврата — „Дните на Флорбел“. След смъртта му обаче, семейството му и административните служби се споразумяват ръкописа на това последно негово произведение да бъде изгорен.

Дьо Сад умира на 2 декември 1814 г.

След смъртта му непубликуваните му още ръкописи са изгорени, а книгите му са забранени в продължение на цял век. В началото на следващия, го преоткрива поетът на бунта Гийом Аполинер, а още половин век по-късно Албер Камю пише: „От Сад започва всъщност развитието на съвременната история и трагедия.“

Да си припомним маркиз дьо Сад в няколко цитата:

„Никога не причинявайте по­-силна болка от тази, която сами не бихте приели от чужди ръце.“

„По­-силният винаги намира за справедливо онова, което слабия счита за несправедливо.“

„Там, където хората ще бъдат равни, където няма да има никакви различия, щастието никога няма да може да съществува.“

„Не съществува нито един жив човек, на когото да не се е прищяло да поиграе на деспот, особено ако има твърд характер.“

„Хората осъждат чуждата страст, забравяйки, че философията пали огън от техните страсти.“

„Просто е невероятно как бързо и лесно жената усвоява идеите на онзи, който прави любов с нея.“

„Безсърдечността на богатите узаконява глупавото поведение на бедните.“

„Щастието не e в наслажденията, а в желанието – то значи да разрушиш всички прегради по пътя към неговото изпълнение.“

„Няма нищо по-­опасно от отхвърлена жена.“

„Не съществува недостатък, за който да не се намерят почитатели.“

„Най­-нужното нещо за девойката – да се отдаде на всички желания, които ѝ внушава нейната природа.“

„Нищо не провокира размишлението така, както нещастието.“

„Когато човек започне да се оправдава за своите постъпки, той престава да бъде добродетелен.“

„Предвкусването на щастието разхубавява девойката.“

„Порокът е роден от пресищане.“

„Хората се женят само когато не знаят какво правят, или когато вече не знаят какво да правят.“

„От кокетката можеш да се защитиш, но от тайната развратница – никога.“

„Аз ценя нашите отношения, защото те са основани на чист егоизъм, а такава връзка трае вечно.“

„Моят начин на мислене не ми донесе нещастия. Причина за тях станаха мислите на другите.“

„Ревнивците съвсем не ги движи любовта към жените, а страхът от унижението, което могат да изпитат заради тяхната изневяра.“

„Единственият начин да заставиш жената да обича е да я измъчваш – по­-надежно средство аз не зная.“

„Предвкусването на щастието разхубавява девойката.“

„Нищо не провокира размишлението така, както нещастието.“

„Красотата – явление просто и понятно, а грозотата – нещо необичайно. Извратеното въображение винаги предпочита немислимото и чрезвичайното, а не простото и обичайното.“

„Най-­мощният афродизиак – това е властта над останалите.“

„Сексът без болка е като храната без вкус.“

„За да опознаем добродетелта, ние трябва най-напред да се опознаем с порока.“

„Аз съм бил в ада, вие само сте чели за него.“

„Нито един влюбен, ако е честен и искрен, няма да отрече, че би предпочел да види любимата си мъртва, отколкото невярна.“

„Разнообразието и промяната са двата най-могъщи посредника на похотта.“

„Ако човек слуша теолозите, би заключил, че Бог е създал повечето хора просто за да насели ада.“