Художникът Димитър Генчев за изложбата си „Семеен проект”, за работата си, за оцеляването и за новата вълна пловдивски творци

Рецептата ми е просто да не спирам, а да продължавам да рисувам всеки ден, казва той

Двата живота и двете лица на художника. Това показва нестандартната самостоятелна изложба на Димитър Генчев „Семеен портрет”, която от почти седмица събира публика на две места, далеч едно от друго- галерия Sariev и ателието на твореца в старата Окръжна болница край Пешеходния мост. Едното място представя чистия плод от сътворяването, а другото директно въвлича зрителя в момента на съзиданието . Той вижда двете страни на целия процес. И двете състояния на Генчев- уверен в дома си и леко смутен от вниманието навън.

Цикълът „Семеен портрет” включва 13 платна, всички рисувани специално за откритата в събота изложба. С творбите представени в нея и нетрадиционния си формат Генчев поставя въпроси за семейството, за човешките отношенията в обществото и работата ни, за начина по който възприемаме действителността.

„ От една страна хрумката „Семеен портрет” идва от пренатрупването с един сюжет, индустриален в моя случай, и минаването към друг. Чисто идейно релаксиране с нещо противоположно – човешката фигура в пространството след тежкия индустриален пейзаж. От друга страна, това е личната история на семейство, почиващо на морето. Хора в игриви ситуации, в движение, сред природата. И не на последно място- интересът ми към фигурата и играта на светлината по нея. Особено на морето, където следобедното слънце така интересно огрява тялото, че подчертава формите и анатомията. Противопоставени тези тела на едни по-различни фактури се получава един много интересен визуален контраст за мен като художник”, обяснява Димитър Генчев.

Подчертава, че му е интересно как светлината въздейства върху кожата, върху плътта. Как, в зависимост от осветлението, човешката фигура изглежда много по-различно.

„ Тази игра на светлината представлява едно визуално тържество, което за мен е интересно. Това е класическа тема. Освен това телата излъчват светлина не само визуално, а и идейно”, допълва той.

Стилът му е отличителен, изненадващ, запомнящ се. Той играе с пластовете по особен начин, като често в картините му може да бъде усетен триизмерен ефект. Има огледалност, която отразява живота и средата. Тайната е в епоксидна смола, която той използва, за да гланцира част от работите си. Тя дава лъскав и прозрачен ефект и някак засилва пространството в картините.

„ Понякога става дори прекалено лъскаво. Затова обичам да рисувам над гланца, за да убия тази лъскавост. Този похват не е толкова популярен може би защото смолата е токсична, когато се разбърква, малко по-трудоемко е, трябва да се поддържа определена температура, докато се разлива, а освен това не е евтин този материал. Обичам още да използвам пистолет с боя. Правя го много често за нежни преходи от тъмно към светло или от студено към топло”, казва за художническия си почерк Генчев.

Той е сред ярките представители на новата вълна пловдивски художници, част от които рисуват и битуват именно в старата Окръжна болница, превърнали едно от крилата на старата сграда в гигантско ателие.

„ Да, има нова вълна пловдивски творци. Може би заради това, че Пловдив е градът на художниците, тази традиция остава. Не е просто щампа, а е нещо реално, защото има млади хора, които продължават да творят, да се интересуват и да движат нещата напред. Това е много хубаво. Има го, усеща се като енергия. Интересно е, че тези млади хора са различни. Има някакво течение, да кажем малко по-бунтарско, малко по-отричащо традиционните начини на рисуване. Това е много позитивно според мен. Аз също по някакъв начин се чувствам част от тази вълна. Това е много хубаво за града, защото иначе ще се виждат изложби само на утвърдени пловдивски художници. Това е нещо свежо и за публиката, и за младите хора и като цяло за града”, смята Димитър Генчев.

Не крие, че трудно оцелявам от изкуство, но засега се оправя.

„ А и не съм сам, все пак имам семейство. Да, понякога е доста трудно, но се опитвам да продължавам. За мен рецептата е просто да не спирам, а да продължавам да го правя всеки ден. А и трудни моменти има навсякъде. Иначе рисувам почти всеки ден, без неделя. Занимавам се само с това. А и рисуването не е само затваряне в ателието и игра с четката, а организирането на един собствен бизнес, ако мога да го нарека така. Не е само чистата форма на творческия процес в ателието. Това са представянията, изложбите, комуникацията с хора, вдъхновението, разбира се. Всичко е много комплексно и приятно”, отбелязва младият художник.

На година прави средно двайсетина картини. Има навик да започне да рисува по 2-3 платна на месец и концентрира енергията си по това или тези от тях, които тръгнат добре. За „Семеен портрет” се е подготвял малко повече от половин година. Казва, че решил да продължава да изследва фигурата след предишната си изложба, като по този начин е имал възможността да задълбае, да влезе по-навътре в темата.

Част от изложените в ателието и в галерия Сариев картини ще видят чужда сцена. Генчев има изложба в края на април в Амстердам. Има и участие в експозиция на българския културен институт в Берлин.

„ Не мога да минавам много бързо от сюжет към друг, затова имам интерес да го продължа по някакъв начин, за да го покажа и зад граница. Контактите за излаз към чужбина се изграждат с времето. Сцената е много по-отворена сега. А и европейската сцена е любопитна какво се случва на изток като нещо малко по-затворено и компактно и се опитва да го представи. Много важна е и ролята на галерия Сариев в този процес. Веселина Сариева прави много за показването на младите автори на Запад. Тя енергично и точно подема и подхваща тези млади автори в Пловдив и им дава сцена, от която те имат нужда. По този начин те са стимулирани да продължават да работят.  Почти никои български галерии не го правят това нещо“, казва на финал художникът.