Славена Шекерлетова

Най-често срещаните реакции на ситуацията са тревожност, напрежение, страх и проблеми със съня

Не се проявяват единствено и само антисоциални поведения, всички сме свидетели на просоциални поведения

Да се опитаме да си дадем времето и пространството да се адаптираме към създалата се ситуация

От доста време сме под обстрела на различни негативни послания: „Храната, която поемате е некачествена; въздухът, който дишате е отровен; плодовете и зеленчуците са пълни с вредни вещества; реките са замърсени; водата, която пиете е съмнителна...“. И така, до пандемията с коронавируса. Ясно защо на съвременния човек не му е лесно. Още по-трудно е и сега, когато покрай новия вирус изпаднахме в несигурност откъм информация и дори бъдеще, някакъв вид загуба на контрол, заплаха за здравето и редица ограничителни мерки, които би трябвало да са в полза именно на здравето и живота. Но как всичко това се отразява на един друг много важен аспект, а именно психическото здраве. Със сигурност всеки преживява различно ситуацията с коронавируса, социалната изолация, затварянето на градове, опашките по магазините и всичко, с което се сблъскваме в момента като потребители, пациенти, клиенти, но най-вече като хора. За важния психологически аспект на ситуацията разговаряме с психолога Стела Хараламбова.

Започнаха ли хората да Ви търсят по-често след създалата се ситуация и с какви симптоми, тревоги, оплаквания?

Да, към мен започнаха да се обръщат хора, които имат нужда от психологическа подкрепа, за да се справят със ситуацията, в която всички живеем през последните седмици.

Социалната изолация и нарастващия страх от заразата с коронавирус афектира все по-силно обществото. Най-често срещаните реакции са на тревожност, напрежение, страх и проблеми със съня.

Кога е време човек да се обърне към психолог в тази ситуация, какви са нещата, за които трябва да следим, за да не се задълбочат?

Когато интензивността на симптомите се засили и това пречи на живота на човек в личен, семеен и/или професионален план. Може да се изразява в силно напрежение и страх през по голямата част от времето, непрекъснато мислене по темата, раздразнение, апатия, прекалена консумация на алкохол, обсесивно миене на ръце в ситуации, които не са рискови, свръх наблюдение и проверка на хората, които ни заобикалят, чести мисли свързани със смъртта.

Много хора се изумихме на прекомерното презапасяване с тоалетна хартия. Всъщност, има ли това явление логично обяснение, тъй че да не ни звучи толкова странно и дори осъдително? В крайна сметка се оказа, че в много страни по света, именно това е бил най-изкупуваният продукт?

От една страна, като че ли стои факта, че ставайки въпрос за хигиенен продукт във време на здравна криза, ни дава усещането за сигурност и защитеност. От друга страна, като че ли наблюдаваме феномен, който малко или много е продукт на социалните медии. Наблюдавайки поведението на останалите хора, в нас нараства страха да не остана без този продукт, който другите ще имат, а аз не и ако всички го купуват, най-вероятно има защо. Когато се намираме в стресова ситуация този вид покупка е по-скоро от емоционален характер отколкото от рационален. Също така да не забравяме масовата истерия, която се получава когато даден продукт е оскъден, усещаме спешната необходимост да го имаме и ние.

В свое обръщение, цитиран от журналиста и философ Андрей Захариев един свещеник казва: „Внимавайте да не се избиете едни други“. Възможно ли е човекът, поставен в извънредни мерки да стане по-изнервен или агресивен? Предполагам, че отговорът е да, въпреки че не важи за всеки, но можете ли да посочите начини за „отпушване“ на насъбрания гняв или натрупване на психическо напрежение в тези условия?

В тези условия всички сме по-напрегнати и стресирани от обичайното, което е естествен отговор на ситуацията на несигурност, в която се намираме. В някои случаи когато усещаме загубата на контрол над живота си, отговаряме с гняв, агресия, които могат да се изразят по много начини, но смятам, че сме далеч от това „да се избием едни други“. В тази извънредна ситуация не се проявяват единствено и само антисоциални поведения, всички сме свидетели на просоциални поведения като солидарност, колективност, грижа. Имаме много примери затова като всички тези медицински работници, които са на първа линия, както и работещите в магазините за хранителни стоки и всички по веригата, за да не останем без продукти от първа необходимост, и всички тези хора, които избират да останат вкъщи от грижа към себе си и обществото под слогана „Останете си вкъщи“.

Бих казала, че не е необходимо да изработваме специални стратегии за справяне с гнева, а по-скоро да се опитаме да си дадем времето и пространството да се адаптираме към създалата се ситуация. И, както при всяка друга адаптация и промяна, и в тази ще изпитваме малко повече стрес, напрежение, страх, гняв, безпомощност, което от своя страна не е пречка да се опитваме да се ангажираме с нещата, които обичаме да правим, според условията, в които се намираме.

От години работите в сферата на репродуктивната психология? В момента вероятно доста процедури са спрени, отложени, утежни ли се положението и за хората с такива проблеми?

Разбира се. Наложената карантина завари двойките с репродуктивни проблеми в различни етапи на тяхното лечение, някои от тях в процедура, други след ембрио трансфер и някои бременни. За бременните жени ситуацията е доста деликатна, особено за бременните жени след инвитро процедура, за които това е дълго очаквана бременност и тази ситуация ги поставя пред отменени женски консултации, неизвестността и страха какво би се случило, ако имат спешна нужда от медицинска помощ и как евентуално заразяване би се отразило на бременността им, най-вече при ранните бременности.

Безспорно, този „опит“ или пък стрес покрай извънредното положение, ще остави следа у повечето хора, ако не при всички. Дали ще може да се каже, че предстои и посттравматичен стрес?

Трудно бихме могли да определим отсега какви точно ще са психологическите последствия от пандемията. Зависи от много фактори, измежду които може би най-релевантен е колко време ще продължи карантината и социалната изолация.

Определено бихме могли да кажем, че медицинските работници в момента са най-уязвими. Ситуацията, в която се намират може да се определи като хроничен стрес, който е възможно в последствие да премине в посттравматичен стрес.

В дългосрочен план какви може да са негативните психологически последици от социалната изолация, ако продължи по-дълго?

Някои от негативните последствия от социалната изолация могат да бъдат влошаване на семейните отношения, както и на социалните, гняв към управляващите и здравната система, отхвърляне и избягване на болни хора, загуба на доверие, усещане за несигурност и уязвимост.

И накрая, какво бихте препоръчали на хората да правят, за да се справят със стреса и продължителното стоене вкъщи?

Да се следят новините свързани с коронавируса само, доколкото е необходимо, и да се четат и гледат само официалните източници.

Създаването и поддържането на рутина вкъщи е изключително важно. Ако е необходимо да се адаптира пространството според нуждите в момента като работен кът, място за физически упражнения. Да се отделя време всеки ден за физически упражнения. Да не изоставяме грижата за нас, лична хигиена, смяна на дрехите, важно е да запазим пижамата само за спане, да не я превръщаме в дреха за целия ден.
Сега е моментът да подредим дома, да отделим време за неща по дома, за които все не сме намирали време. Важно е да спазваме режим, да се храним, лягаме и ставаме по едно и също време.