Райна Кацарова
Обичам да чета и пиша. Това са две самотни и изискващи уединение занимания. Но в тази година на пандемия и социално дистанциране, уединението ми дойде в повече. Лятото свършва, а есента винаги ме е стресирала. Досега. Защото, тази есен ми се случи нещо различно. Всичко започна от желанието ми да науча нещо ново, ако искате го наречете любопитство.
В рамките на „Младият Пловдив чете“, ми направи впечатление предстоящо обучение по журналистика и отразяване на културни събития. Попитах по Messenger ще приемат ли участник 40+ и получих заветното: „Можем да направим изключение.“ Така, след като получих сбити и практични знания от журналистите Радослав Иванов и Владислав Севов, станах част от най-големия литературен фестивал у нас.
Ще сравня „Пловдив чете“ не просто с маратон, а с цяла Олимпиада, защото продължава дълго, събитията са различни и много на брой, а участниците и гостите са стотици. Нали сте виждали по състезанията младежите, които носят саковете на спортистите, подават им кърпите, ловят топките и правят огромни фигури по стадионите? Това са доброволците.
Та, за тях ми е думата. Още в началото, при първия ни разговор, Гери Георгиева каза нещо, което запомних: „Всеки иска да присъства на хубаво събитие, но някой трябва да го организира и някой трябва да помага. При нас всеки е добре дошъл, когато и с каквото може!“ А работа има много – да се подредят залите и столовете. Да се разпънат банерите. Да се донесат книгите, да се посрещнат участниците и гостите. Да се подават микрофони, букети, вода. Доброволците са навсякъде – предават на живо в социалните мрежи, снимат, пишат. Дружелюбни, отзивчиви, всеотдайни. Но това, което ме впечатли най-много в тези момичета и момчета е тяхната скромност. Надявам се и те, като мен, да са останали удовлетворени от труда си и от срещите в непосредствена близост с едни от най-именитите творци на съвременната българска литература. От новите приятелства.
Сигурна съм, че и те дълго ще помнят Партито на доброволците. В приятната обстановка на Би Боп Кафе, всеки от нас имаше своята „среща на сляпо“ с книга за подарък, която трябваше да избере само по цитат от нея. С наклонената „Кула от пица“ се справихме геройски. Получихме и сертификати с подобаващи аплодисменти. Имаше изненадващ поздрав, който прерасна в импровизиран концерт на Йоана и Милен Мелъди Проджект. А най-трогателен беше моментът, в който Гери Георгиева предаде символично щафетата на фестивала на прекрасните Крис и Ани. Дори формално приключил, фестивалът има още интересни събития занапред.
Може би и вие ще решите да се включите?
